"Защото много лъжепророци излязоха по света". (1Йоан 4:1)

Движението в 1844 год.

Наистина ли изпълни

първата и втора ангелска вест

Анализ от Д. Андерсън

Беше ли движението на Милър изпълнение на

първата и втора ангелска вест от

Откровение 14?

Според Елън Уайт движението на Милър от 1843/1844 год. беше първата и втора ангелска вест:

„Пророчеството за първата и втора ангелска вест беше изпълнено. Те бяха отправени в точното време и изпълниха делото, което Бог искаше да изпълни с тях.” (Ранни писания стр. 245)

Истина ли е това? Наистина ли прозвуча вестта на първия и втория ангел по време на Милъровото движение през 1844 год.? Изпълниха ли те делото, както е описано в Библията? Библията ясно казва, че трите ангелски вести трябва да достигнат:

„до всеки народ и племе, език и люде.” (Откр. 14:6)

Милъровото движение достигна ли до всеки народ, племе, език и люде? Елън Уайт претендираше, че движението на Милър беше славно, световно движение:

„Движението от 1840-44 год. беше славна изява на Божията сила; първата ангелска вест достигна до всяка мисионерска станция в света, а в някои държави тя възбуди най-големия религиозен интерес, който е бил засвидетелстван след Реформацията от шестнадесети век.” (Великата борба стр. 611)

Тази оценка вярна ли е? Не според Джошуа Хаймс. След Уилям Милър, Джошуа Хаймс беше най-изявения водач на движението от 1844 год. Никой друг не беше в по-изгодна позиция да оцени движението, както Хаймс.  Неговото свидетелство е много по-сигурно, отколкото това на Елън Уайт, която в това време беше 17-годишна болнава девойка. След голямото разочарование Хаймс написа:

„... вика в седмия месец беше местен и частичен. Той беше ограничен само в тази страна (САЩ)...” (The Morning Watch, Feb. 20, 1845)

По-нататък в статията Хаймс казва, че вика не е имал никакъв ефект в Европа. Той знаеше за какво говори. Той беше човека, който координираше движението. Той пътуваше навсякъде в северозападните щати, за да пропагандира движението. Той имаше връзка с Англия. Ако някой може да оцени прогреса на движението, това беше Хаймс.

До къде достигна движението

от 1844 год.?

Историческите факти показват, че движението на Милър беше ограничено в северозападната част на САЩ. Съществуват оскъдни доказателства, че то е достигнало до южната или западна част на САЩ. В юго източна Канада имаше малък интерес към движението и около 2 000 до 3 000 последователи в Англия. Имаше много малко, разпръснати вярващи в Европа, но вестта наистина достигна само северозападната част на САЩ, където събра около 50 000 последователи.

Въпреки че вестта достигна няколко мисионерски станции, беше невероятно преувеличаване или явна лъжа, да се твърди, че това беше световна вест, и тя достигна до всеки народ, племе, език и люде! Съществуват малко или няма никакви доказателства, че тази вест е достигнала следните хора:

• Милионите индианци, които живеят в САЩ!

• Неизброимите милиони в Африка (движението беше преди отиването на Ливингстон в Африка)!

• Безбройните милиони в централна и южна Америка!

• Милиони и милиони в Китай, Япония и югоизточна Азия!

• Милиони и милиони в Индия, Пакистан и Централна Азия!

• Милиони в Арабските страни на средния изток!

• Милиони в Русия и католическите държави в Европа!

Ако пресметнем населението в света с всичките му езици и етнически групи, всеки честен човек ще бъде принуден да признае, че по всяка вероятност по-малко от 1% от населението на света, е чуло вестта на Милър! Дори в 2007 г. все още не е проповядвано чрез всяка езикова група в света.Как е възможно вест, която е достигнала само един процент от световното население, да бъде определена като изпълнение на пророчество, което трябваше да достигне до „всеки народ, племе, език и люде”? Явно движението от 1844 г. не изпълни първата и втора ангелска вести.

Какво казва християнската история за движението от 1844 год.?

Почти нищо! Ако сте израснали като адвентисти, както аз израснах и сте чели само адвентни исторически книги, написани от адвентни автори, ще получите впечатлението, че движението през 1844 год. беше внушително, славно движение, което привлече вниманието на света. Това е твърде далеч от истината! Вземете която и да е не адвентна история на християнството и ще получите по-добра идея за важността на това движение. Ето как движението е описано в главата: „The American Church in the National Era” в не адвентния учебник по история, който беше използван в адвентното училище, което аз посещавах:

„Адвентистите от седмия ден са друга група, която беше основана от Уилям Милър, фермер, който изследваше Библията усърдно. Изследването на Данаил и Откровение убедиха Милър, че Христос щеше да се завърне на земята 2300 години след завръщането на Ездра в Ерусалим през 457 год. преди Христос. Това го доведе до годината 1843, като годината на Христовото завръщане. Хиляди души приеха неговата идея и започнаха да се подготвят за Второто пришествие. След като Христос не се появи нито в 1943 и 1944 год. последователите на Милър бяха преследвани от църквите и се организираха в деноминация на адвентистите около 1850 год.” (Christianity Throughout the Centuries, p. 423)

Истината за движението на Милър е, че почти не намери място в историята на християнството. В сравнение с движението по време на Реформацията, което оказа влияние на милиони хора и голямото религиозно пробуждане в Европа и САЩ през 1700 години, които въздействаха на милиони хора, движението на Милър е незначително. За да могат да потвърдят своята теория, че движението на Милър беше първата и втора ангелска вест, адвентистите поставиха това движение под лупа, в опита си да го представят като такова, каквото то не беше. Всъщност, то беше камъче на пътя на историята на християнството.

Повечето от последователите на Милър изоставиха тази идея

Повечето от последователите на Милър изоставиха предположението, че тяхното движение беше първата и втора ангелска вест. Дори Елън Уайт признава това в „Ранни писания”:

„След Голямото разочарование през 1844 год. Сатана и ангелите му бяха активно заети в поставянето на капани, за да отслабят вярата на тялото. Той повлия на умовете на някои хора, които имаха опит с вестта и които имаха вид на смирение. Някои посочиха бъдещето, за изпълнението на първата и втора ангелска вест... Тези хора печелеха влияние над умовете на неопитните и разклащаха тяхната вяра. Някои изследваха Библията, за да изградят собствена вяра, независима от тялото. Сатана ликуваше, тъй като знаеше, че тези, които се бяха отделили от котвата, той можеше да зарази с различни заблуди и да ги завлече с различни ветрове на доктрини. Много хора, които бяха водачи в първата и втора ангелска вест, сега се отрекоха от тях и се получи разделяне и объркване в тялото.” (Ранни писания стр. 256)

Забележете трите важни неща, които се намират в този цитат:

1.       Някои признаха, че вестите са отнасят за бъдещето.

2.      Явно те достигнаха до това заключение, когато „изследваха Библията”.

3.      Много от водачите на движението разбраха своята грешка и казаха, че вестта не беше от Бог.

Вечното благовестие?

Първият ангел в Откр. 14:6 е описан като притежаващ „вечното благовестие”. Беше ли проповядвано вечното благовестие от Милър и последователите му? Според тези, които са изследвали задълбочено писанията на хората от това движение, отговора е НЕ:

„Накрая и може би най-важното, което може да вземем, предвид е това, което липсва в петнадесетте правила на Милър. В тях не се споменава за Христос, за спасението или за благовестието. Това отбелязва  почти пълната липса на посвещение в списанията, издавани от движението.” (Dr. Arasola, The End of Historicism, p. 59)

Часът на Божия съд

Последователите на Милър обявиха, че часа на Божия съд е дошъл.” (Откр. 14:7) Какво разбираха те относно този съд? Те вярваха, че това е съд на Бог над злите. Това е единственото валидно тълкуване, което може да бъде намерено в Откр. 14. Присъдата на Бог над злите е ясно описана в главата:

„Той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето. И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и ония, които се покланят на звяра и образа му, не ще имат отдих ни денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му... И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе, и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. И линът бе изтъпкан вън от града, и кръв потече от лина дори до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадии.” (Откр. 14:10-11; 19-20)  

Ясно е, че присъдата, която първия ангел в Откр. 14:7 произнася се отнася за Божия гняв над злите. Това е, което всичките последователи на Милър вярваха.

След 1844 год. адвентистите бяха изправени пред дилема. Божият гняв не се изля, както очакваха в 1844 год. как можеха те да продължават да твърдят, че първата ангелска вест беше обявена, след като присъдата над злите не беше изпълнена? За да могат да обяснят този явен неуспех, те представиха теорията, че присъдата се отнася за изследователен съд (Hyperlink) в небето. За съжаление това тълкуване не може да бъде намерено никъде в Откр. 14. Присъдата в Откр. 14 явно говори за присъда на Бог над злите.

Невъзможно е да достигнем до изследователен съд само от прочитането на този пасаж. Той ясно говори за присъда над злите, а не изследователен съд. Целият фокус на този пасаж е върху Божията присъда, която е излята над тези, които имат белега на звяра. Прочетете следващите цитати и запитайте себе си:

Тези стихове описват ли изследователен съд над праведните или описват присъда от гняв над грешниците?

·        Ст. 10 – „Пият виното на гнева.”

·        Ст. 10 – „Чашата на гнева Му.”

·        Ст. 10 – „Ще бъдат мъчени с огън и сяра.”

·        Ст. 11 – „Дима от тяхното мъчение ще се издигне.”

·        Ст. 19 – „Хвърли я в лина на Божия гняв.”

·        Ст. 20 – „Лина беше стъпкан.”

·        Ст. 20 – „Кръвта изтече от лина.”

Възможно ли е тези цитати да описват изследователен съд??? Фактът, че Откр. 14 описва присъда над злите е още едно доказателство, че първата и втора ангелска вест не бяха изпълнени в 1844 год.

Заключение

Когато нещо е поставено под микроскоп и продължавате да се взирате в него, то започва да изглежда голямо. Когато махнем микроскопа, тогава може да видим цялата картина. Това, което някога изглеждаше голямо, огромно и славно, всъщност е малка частица, която е равна на нищо. Движението на Милър не беше голямо, огромно и славно движение. То беше изблик на фанатизъм, за който 99% от света никога не чу нищо. Милър не беше велик реформатор. Той се нарежда в историята като човек, който измами хиляди хора със своите необмислени доказателства и слаби Библейски тълкувания. Движението през 1844 г. не беше първата и втора ангелска вест, както Елън Уайт твърди. То беше мрачния неуспех на определящ времената фанатик, което бързо премина в забвението на историята.