Дилемата 2300 дни

"Защото много лъжепророци излязоха по света". (1Йоан 4:1)

Дилемата 2300 дни

Истината за 1844 год. представена разбираемо

„И каза ми: До две хиляди и триста денонощия;

тогава светилището ще се очисти.”

Дан. 8:14

Адвентистите от седмия ден наистина притежават уникално разбиране на Дан. 8, различно от всяка християнска деноминация. Тази статия ще изследва ученията на Елън Уайт и адвентната църква относно Дан.8 и пророчеството за 2300 дни.

Малкият рог в Дан. 8

За да можем да разберем 2300 дни, първо трябва да разберем идентичността на „малкия рог” от Дан. 8:9. Малкият рог е обекта, който запустява „светилището” в продължение на 2300 дни. Адвентистите от седмия ден твърдят, че „малкия рог” от Дан. 8 е силата на Рим. Един от пионерите на адвентното движение J.N. Andrews казва:

„Действията, които са приписани на този `малък рог` в Дан. 8:10-13, 23-25; 11:13 и 12:11 трябва да бъдат разбирани, като обхващащи папския и езически Рим в своята сфера. (The Prophecy of Daniel, The Four Kingdoms, The Sanctuary, and the 2300 Days, pp. 69-70).

Друг от пионерите на адвентното движение, Урия Смит ни уверява, че не може да има друго обяснение:

„Рим отговаря на всичките подробности на пророчеството. Никоя друга сила не може да ги задоволи. Затова Рим и никой друг е силата под въпрос.” (Daniel and the Revelation, p. 162)

Истина ли е, че само Рим може да представя малкия рог от Дан.8? Нека изследваме доказателствата!

За да разберем защо адвентистите твърдят, че малкия рог от Дан. 8 е Рим, първо трябва да отидем до предишната глава на Данаил. В Дан. 7 също има „малък рог”, сила, която раните протестантски учени и по-късно адвентистите описаха като преследващата сила на Рим. Матю Хенри признава в 1712 год., че някои протестанти вярваха, че малкия рог от Дан. 7 е Рим:

„Четвъртото царство е това на Рим, а малкия рог Юлий Цезар, а следващите императори (казва Калвин) са антихриста и папското царство.” (Matthew Henry, Commentary, p. 1075)

Според учението на Църквата на адвентистите от седмия ден малкия рог от Дан. 7 и малкия рог от Дан. 8 са една и съща сила. На пръв поглед това изглежда приемливо, тъй като и двата са наречени „малък рог”. Скоро ние ще открием, че между тях има повече разлики, отколкото прилики.

Нека обърнем внимание на важна промяна на ударението, което е поставено върху Дан. 7 и 8:

Данаил 7	Данаил 8
Световните сили са представени чрез нечисти животни.	Световните сили са представени чрез животните за жертва в светилището.
Написана на арамейски, който е език на езичниците. Това може би загатва, че е планирана за езическия свят.	Написана на еврейски. Това може би загатва, че е предназначена за юдеите.
Пророческата светлина е върху целия свят.	Ударението е върху еврейската служба в светилището.

Тези разлики показват, че докато седма глава е фокусирана върху целия свят, осма глава е фокусирана върху бъдещи събития от специален интерес за Израел.

Разлики между малките рогове

В Данаил 7 и 8

Съществуват важни разлики между малкия рог в Дан. 7 и малкия рог в Дан. 8:

Малкият рог от Дан. 7	Малкият рог от Дан. 8
Е свързан със звяр, представящи четвъртата империя.	Е свързан със звяр представящ третата империя.
Произлиза директно от главата на звяра.	Не произлиза от главата на козела, а от един от съществуващите рогове.
Появява се между съществуващите 10 рога (което според теологията на Адвентистите от седмия ден се случва след като четвъртата сила е разделена на десет части, в 478 год. след Христос.)	Появява се от един от четирите рога на третата империя.
Той е нова сила, която се издига от тялото на старата четвърта империя, като става доминиращ рог между останалите седем.	Образът е на малък рог, които израства от голям рог, един от четирите рога на главата на козела (третата империя).
Рог, който се появява от звяр.	Рог, който се появява от рог.
Изкоренява три рога, при появяването си.	Не изкоренява рогове при появяването си.
Казва се, че той е „различен от” останалите 10 рога, и съобщава, че този рог ще бъде нова, различна сила.	Нищо не показва, че този рог е нов или различен по какъвто и да е начин.
Точният превод на арамейската дума за малък рог в 7:8 е: „друг рог, който е малък”.	Точният превод на еврейската дума за малък рог в 8:9 е „рог от незначителност”.
Той беше „по як от другарите си” (ст. 20). С други думи, той представя сила, която е по-силна от тази, която е представена с останалите десет рога.	Той е рог, който произлиза от рог, „рог от незначителност”. Той е незначителен, когато е сравнен с четирите „бележити рога” и първия рог, който представяше Александър Македонски.
Полето му на влияние е цялата четвърта империя, тъй като той произлиза от главата на звяра и се превръща в доминиращ рог между останалите десет.	Той принадлежи само към една от четирите части на силата на козела. Неговото внимание е ограничено до незначителна провинция, на една от частите на империята на козела, а именно, към „славната земя” (ст. 9), която е Палестина.
Издига себе си срещу „Всевишния” и „светиите на Всевишния”. Това са Божиите светии в цялата четвърта империя.	Злобата му е насочена към юдейския народ, техния първосвещеник, жертви и светилище. Атмосферата в глава 8 показва, местна и свещена война.

Явно е, че има много значими разлики между малкия рог от Дан. 7 и малкия рог от Дан. 8. Също така съществуват разлики във времето, в което роговете се появяват на историческата сцена.

Кога се издига малкия рог от Дан. 8?

„И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг, към изток и към славната земя.”

(Дан. 8:9)

Данаил 8:9 казва, че малкия рог ще произлезе от една от частите на империята на Александър Велики, в „кроя на царуването им” (ст. 23). Това ни насочва към зараждането на сила, от гръцкия свят, около 300 год. преди Христос. Рим никога не беше част от империята на Александър, нито произлезе от една от частите на тази империя. Рим произлезе от Италия и беше основан в 750 год. преди Христос. Рим стана република в 509 год. преди Христос. По късно те завладяха четирите части на гръцката империя и това е допълнително доказателство, че Рим не се издигна от нито една от четирите части на империята на Александър. Така че Рим не съвпада с пророческия символ, на рог, който произлиза от друг рог, в гръцката империя.

Малкият рог от Дан. 7 не се появи на световната сцена, докато четвъртото царство не беше разделено на 10 царства, което стана в 476 год. след Христос. „Малкият рог” от Дан 8 трябваше да се появи „в края на царуването им” (ст. 23). „Царуването им” се отнася за четирите части на Александровата империя. „Краят на царуването им” или последните дни на четирите царства беше между 200 – 100 год. преди Христос. Така че малкия рог от Дан. 8, трябваше да се появи на историческата сцена шест века преди съществуването на малкия рог от Дан. 7! Тази разлика във времето е силно доказателство, че двата „малки рога” не са една и съща сила. Те се издигат в значително различни моменти от човешката история.

Според адвентистите, 2300 дни започват през 457 год. преди Христос и свършват през 1844 год. след Христос. По времето на този период от време, малкия рог от Дан. 8 трябва да „потъпква” светилището. Според учението на адвентистите, то започна с потъпкването на земното светилище от езическия Рим и след това продължава с „потъпкване” на небесното светилище от папския Рим. Това разбиране предизвиква цяла група от дилеми:

Рим не влезе в контакт с юдейския народ до 161 год. преди Христос. Как тогава е възможно малкия рог да е започнал разрушителната си дейност в 457 год. преди Христос, 296 години преди да дойде в допир с юдейската държава? Рим нямаше дял в събитията от 457 год. преди Христос, и не е възможно да бъде „малкия рог” описан в Дан. 8.
Рим живееше в мир с юдейската държава и не безпокоеше юдеите, до времето, когато Палестина стана част от Римската империя в 63 год. преди Христос. Как е възможно малкия рог да потъпква светилището, за период от почти 400 години, след като те дори не се намесиха в службите на светилището през този период?
Ако папския Рим е малкия рог от Дан. 8, по време на късната част на 2300 дни, тогава какво се случи с папския Рим на 22 октомври 1844 год.? Папството спря ли изведнъж да осквернява светилището в 1844 год.? Беше ли то „смазано без ръка” (ст. 25) през 1844 год.? Защо няма събитие в историята на папството, която да потвърди края на 2300 дни?
Ако езическия Рим не е преследвал юдеите, нито е преустановил жертвите в храма в 457 год. преди Христос, ако не съществува събитие в историята на папството, което да съвпада с края на 2300 дни в 1844 год., тогава как е възможно да свържем Рим с това пророчество?

Данаил 8 не казва, че четирите рога са били погълнати от малкия рог, както четирите части на Александровата империя бяха погълнати от Рим. Прилагането на Рим за пророчеството значително го променя от това, което е представено чрез символите в Данаил 8.

Този, който прочита цялата глава, не може да не види последователността на събитията:

В началото е представено издигането на „бележит рог” (Александър).
Той се издига за определено време и се счупва.
Неговата империя се разделя на четири нови империи.
Малкият рог се появява на сцената след това разделяне.

Едното събитие зависи от другото, така ние можем да проследим пътя на тези събития в историята. Обърнете сериозно внимание на следващата хронология:

Александър умря в 323 год. преди Христос.
Неговото царство беше разделено в 301 год. преди Христос.
Малкият рог не можеше да се появи на сцената преди 301 год. преди Христос.

Как е възможно малкия рог да осквернява светилището в 457 год. преди Христос, след като пророчеството дори не показва, че този рог щеше да се издигне преди 301 год. преди Христос?

Малкият рог в Дан. 8 е цар, а не империя

„И в края на царуването им, когато без законниците стигнат до върха на беззаконието си, ще се издигне цар с жестоко лице и вещ в лукавщини.” (Дан. 8:23)

Няма съмнение, че тук Гавраил идентифицира „малкия рог” от стих 9, като „цар с жестоко лице”. Еврейската дума за „цар” в стих 23 е мелек и означава „един цар, цар и царски” (Strong). Думата мелек никога не е преведена като „царство, световна сила или империя”.

Гавраил използва същата еврейска дума мелек, за да идентифицира големия рог на козела в стих 21, за който всички Библейски учени са съгласни, че представя Александър Велики.

В двадесет и трети стих, думата „царство” е превод на еврейската дума малкут, която означава „доминион, империя, царство, област, царуване, царски” (Strong). Така че Гавраил прави явна разлика, използвайки различни думи. Ето какво казва Гавраил:

От малкут (доминион, империя, царство, област)

един мелек (управител, цар) ще се издигне.

Продължавайки от стих 23 за царя се говори с лични местоимения. Думите „негов” и „той” се срещат десет пъти в следващите стихове, 24 и 25. Това показва, че става въпрос за личност, а не за световна сила.

Ако не е Рим, тогава кой е?

Ако малкия рог не е Рим, тогава кой е той? Съществува почти единодушно мнение между Библейските учени от всички деноминации – юдейски и християнски и дори няколко бележити адвентни учени, че малкия рог е Антиох Епифан. Изследвайки доказателствата, които следват, ще стане кристално ясно, че Антиох Епифан изпълва с точност всяка подробност от Дан. 8. Същото не може да бъде казано за Рим. Фактът, че малкия рог започна делото си, много преди Рим да е имал каквито и да е контакти с юдеите и фактът, че малкия рог се появи от една от частите на гръцката империя, изглежда, че елиминират Рим, тъй като той не съвпада нито с мястото, нито с времето. Също така малкия рог е описан като специфичен цар, а не империя. Така че, след като Рим не може да изпълни тези фундаментални изисквания на пророчеството, нека да изследваме Антиох Епифан, за да установим дали той изпълнява спесификациите на това пророчество. Ще изследваме главата стих по стих.

И из единия от тях излезе един малък рог, който порасна твърде много към юг,

към изток и към славната земя.

(Дан. 8:9)

Според Дан. 8:9, малкия рог атакува първо на юг, след това на изток и накрая славната земя.

Царството на Антиох Епифан беше в Сирия, което беше на север от Израел. Забележете, че по време на неговото царуване, Антиох Епифан атакува само на юг и изток от Сирия.

Юг – „Антиох влезна в Египет и воюва срещу Птолемей, неговия цар, превзе много градове, обсади Александрия и по всяка вероятност щеше да покори цялата страна, ако римляните не го бяха спрели. Те изпратиха своя посланик Попилей при него, който го принуди да спре и да се оттегли.” (Гил) Военната кампания на Антиох срещу Египет е описана в 1 Макавей 1:19-20:

И завладяха те укрепените градове в Египетската земя. След покоряването на Египет, в сто четирийсет и третата година, Антиох се върна, та отиде против Израел и влезе в Йерусалим със силно опълчение;

Изток – по посока на Армения и Персия, Атропатите в Мидия и страните от другата страна на Ефрат, които задължи да му плащат данък:

Силно загрижен в душата си, той реши да иде в Персия, да вземе данъци от страната и да събере повече сребро.

(1 Мак. 3:31)

Между това цар Антиох, като минаваше през горните области, узна, че има в Персия град, на име Елимаис, прочут с богатство, със сребро и злато, и в него - храм, твърде богат, и че там има златни покривки, брони и оръжия, оставени от Александра, син на Филип, македонски цар, който пръв се възцари над елините.

(1 Мак. 6:1-2)

Славната земя – Освен в книгата Данаил фразата „славната земя” се намира на три места в Библията и във всеки един от случаите се отнася за обещаната земя на Израел. (Виж Пс. 106:23-26; Ер. 3:18-19; Зах. 7:7, 14.) Антиох нападна земята на Израел, избивайки десетки хиляди юдеи, в опит да унищожи еврейската нация.

Сферата на действие на Антиох беше в точните райони, които Данаил споменава. Това не е истина относно Рим. Много от великите походи на Рим бяха на север и запад от Рим. Рим покори големи райони от северозападна Европа и райони, които сега принадлежат на Франция, Англия, Белгия, Холандия, Испания и Португалия. Те завладяха северозападните райони на Африка, места, които сега принадлежат на Мароко, Алжир и Тунис. Безспорно Рим беше сила, която нарасна на север и запад, така че Рим не задоволява изискването на пророчеството.

В своята книга „1844 представена ясно”, Клифърд Голдштайн, адвентен автор, оспорва, че когато е сравнен с Персия и Гърция, Антиох не „порасна твърде много”, така че не може да бъде малкия рог от Дан. 8:9. Внимателно прочитане на Дан. 8:9 открива, че пророчеството никъде не казва, че малкия рог ще „порасне твърде много” в сравнение с Персия и Гърция. Малкият рог не е сравнен с други сили, но се казва, че той порасна „твърде голям” в три посоки, на юг, на изток и към славната земя. Антиох не беше голям рог, на голямата сцена. Той беше малък рог и изигра голяма роля на малката сцена. Неговите завоевания над Египет и над Ерусалим могат да бъдат определени като „твърде големи” на историческата сцена на Средния Изток, по време на този период. Могат да се преведат доводи, че от всичките врагове на юдаизма, Антиох Епифан беше най-близко да изкорени религията им. Неговата атака над юдаизма може да бъде описана единствено като „твърде голяма”.

Сега нека изследваме следващия стих на Дан. 8:

Той се възвеличи дори до небесната войска, и хвърли на земята част от множеството и от звездите и ги стъпка.

(Дан. 8:10)

Този стих не говори за небесни същества, тъй като не съществува империя, дори нито Рим които да са хвърлили на земята небесни същества. Както Библията, така апокрифната литература на юдейската нация използват подобен език, за да опишат свещениците и управниците на еврейския народ. Ето няколко примера:

В съня на Йосиф синовете на Яков са описани като небесни звезди. (Бит. 37:9)
В Ис. 24:21 еврейските водачи са наречени: „... войнството на високопоставените, които са на високо...”
Във 2 Мак. 9:10 Антиох е описан като: „човека, който мисли малко, преди да се протегне към небесните звезди”.

Алберт Барнс в своите „Забележки върху Данаил” допълва:

„`И хвърли на земята част от множеството и от звездите.` Изглежда, че рога порасна до звездите, изтръгна ги от мястото им, и ги хвърли на земята. В изпълнение на това, Антиох „стъпка” принцовете, управниците и хората на святото множество на Божията армия. Това е всичко , което се казва в стиха и то е изпълнено в това, което той направи с юдейската нация. Виж 1 Мак. 1 и 2 Мак. 8:2. ` и ги стъпка` с възмущение и презрение. Нищо по добре не може да отрази поведението на Антиох към Юдеите.” (Стр. 345)

Нека сега да изследваме следващия стих:

Да! Възвеличи се дори до началника на множеството,

и отне от него всегдашната жертва;

и мястото на светилището му се съсипа.

(Дан. 8:11)

Кой е „началника на множеството”? Стронг дава следната дефиниция за „принц” (на български преведено като началника): началник, капитан, ръководител, генерал, губернатор, господар, работодател, принц, управител, домакин.” Така че малкия рог, ще издигне себе си, като началник, капитан или управител на множеството. Антиох направи това буквално, по време на своето управление, когато първосвещеника Оний, беше изпратен на заточение и по късно убит по жесток начин.

Също така, Антиох издигна себе си за върховен принц на множеството, като самия Бог. Неговото презиме Тео Антиох го обяви като сиянието на божеството в човешка форма, бог изявен в плът. (Виж Edwin Bevan, The House of Seleucids, vol. 2, p. 154).

Антиох Епифан атакува яростно юдейското светилище и тяхната религия, в опит да заличи съществуването на религията им. Той забрани дневната жертва от агнета и оскверни светилището. Книгата Макавей описва как дневната жертва беше отнета и светилището запустяно:

„Влезе гордо в светилището и взе златния жертвеник, светилника и всичките му съдове” (1 Мак. 1:21)

Нападението на Антиох над юдейската религия беше най-тежката криза, пред която юдеите бяха изправени между плена във Вавилон в 606 год. преди Христос и разрушението на Ерусалим в 70 год. след Христос. След две години положението на светилището се влоши:

„Те проливаха невинна кръв около светилището и го оскверняваха... Светилището му запустя като пустиня, празниците му се обърнаха на плач, съботите му - на укор, честта му - на унижение.” (1 Мак. 1:37., 39)

Целта на Антиох беше да изкорени юдейската религия и да приобщи всички живеещи в Палестина, да служат на неговата езическа религия, &