"Защото много лъжепророци излязоха по света". 1Йоан 4:1

Погрешно ли е да си прав?

от D. Anderson

Преработена и разширена версия на статията, която беше публикувана

в броя на Proclamation през май 2005 г.

„Никаква лъжа не е от истината” 1 Йоан 2:21

Погрешно ли е да си прав? „Нагоре”, наистина ли означава „надолу” и „надолу” наистина ли е „нагоре”? Истината лъжа ли е? А лъжата истина ли е? Заповядайте в дните на „бъркотия” през 1844 г., когато фантастиката беше приета за факт, когато митовете бяха приветствани като реалност и заблудите бяха изследвани като „Библейска истина”. В това, което само може да бъде описано като най-срамното поражение в модерната история на човечеството, група от християни бяха толкова загрижени да видят завръщането на Христос в тяхното време, че те „промениха Божиите истини в лъжа”.¹ Пренебрегвайки ясната заповед на Христос, която им забраняваше да определят дата за Неговото завръщане тюрлюгювеч смесица от християни от различни религии, се събраха около своя водач, Уилям Милър, и обявиха, че Христос трябва да се завърне на 22 октомври 1844 г. След отминаването на определения ден, без нищо да се случи, движението бързо се разпадна в объркване и смущение. Но за да постави капак на всичко това, „така наречената пророчица на Бог” се издигна всред смутените, с най-необичайната „вест от Бог”. Представяйки вестта й сбито, тя гласеше следното: Правилно е да бъдеш в грешка и е погрешно да си прав!

Звучи ли ви объркващо? Вие не сте сами! Адвентистите си скубят косата, като се опитват да видят смисъла в тази объркана логика за повече от 150 години. За да може да разберем как Елън Уайт достигна до това поразително заключение, трябва да се върнем назад във времето, до есента на 1844 г. Предсказанието на фермера, самозван проповедник, Уилям Милър, относно завръщането на Христос в 1843 г. завърши с разочарование, но ръководещите движението Милъристи, много бързо се съвзеха от ужасния удар и обявиха нов ден. Те събраха своите доказателства, своите изчисления, своите карти и Библейски стихове. Те провериха и пре-провериха своята аритметика. Те бяха уточнили всичко.  Те бяха открили „Библейската истина”. Те знаеха, кога ще дойде Исус и не можеха да сдържат радостта си! Те отново започнаха да разпространяват новината всред църквите и движението започна отново да набира част от скоростта, която беше изгубило по врем на фиаското през 1843 г.

Преди катастрофата през 1843 г., Милър и придружаващите го имаха достъп до някои от църквите. Но, през 1844 г. църквите поумняха и вече не даваха достъп на Милър и неговите сътрудници. Няколко видни протестанти бяха написали брошури, в които посочваха грешките в петнадесетте доказателства на Милър,² и повечето църкви бяха убедени, че докато Милър може би имаше добри намерения, неговите познания бяха много оскъдни. Главните протестантски църкви в Америка представиха четири неоспорими доказателства, защо г-н Милър не е прав. Прочетете внимателно тези четири причини и помислете върху тях. След като ги прочетете, ще ви стане ясно, защо повечето от християните отхвърлиха ученията на Милър.

Четирите причини, които показват, че Милър не беше прав

1) Определяне на времето за пришествието винаги е било приемано като инструмент на Сатана и ръководителите на християнските църкви не можеха с чиста съвест да подкрепят каквото и да е движение, което участваше в определяне на времето за Христовото пришествие, независимо колко високо те оценяваха това завръщане. Милър не беше уникален. Много заблудени души се бяха издигнали в миналото, които твърдяха, че имат „Библейска истина”, която отключваше тайната за датата на Христовото завръщане. Църковната история е опетнена с много примери за такива грешки. Протестантските пастори и учени болезнено чувстваха фанатизма и екстремизма на определяне на деня за Христовото пришествие и някои от тях се бяха занимавали лично с измамени църковни членове. Църковните водачи разбираха, че определяне на времето за Христовото пришествие води към фалшиви пробуждания и горчивото разочарование, което непременно следваше причинява безпорядък във вярата на тези, които участват в измамата. Това е подигравка с Библейските пророчества и тези, които са измамени от фанатиците заплащат цената за това, като стават за посмешище на света. Докато е ясно, че църковните водачи разбираха опасността от определяне на времето, 17-годишната пророчица, Елън Хармън, явно не беше запозната с тази опасност. По късно в живота си, възрастната Елън Уайт призна опасността от определяне на деня на Христовото пришествие:

„Тези, които самонадеяно проповядват определено време, правейки това, те задоволяват врага на душите, тъй като те облагодетелстват безверие, вместо християнство. Те представят стихове и чрез фалшиво тълкуване, представят верига от доказателства, които очевидно доказват тяхната позиция. Но, техните неуспехи показват, че те са фалшиви пророци, че те не тълкуват правилно езика на вдъхновението.”³

2) Ръководителите на църквите разбираха, че вестта на Милър беше в пряка противоположност на самите думи на Исус, който съветва:

„И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].”⁴

„А за оня ден или час никой не знае, нито ангелите на небесата, нито Синът, а само Отец.”⁵

Исус казваше: „Дори не мислете да определяте дата за моето завръщане! Дори ангелите не знаят за този ден! Нито аз зная! А ако аз не зная, какво ви кара да мислите, че вие някога ще знаете?” Неразбираемо е, как Милъристите можеха да четат тази ясно изразена истина от устата на Исус, и след това да я пренебрегнат напълно. Не трябва да ни изненадва, че Милъристите подигравателно бяха наричани умствено пияни.

3) Църковните водачи знаеха, че не всички от пророчествата в Библията бяха изпълнени в 1844 г. Например, Христос предсказа, че благовестието ще бъде проповядвано в целия свят, преди Неговото завръщане:

„И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.”⁶

През 1844 г. съществуваха хиляди езици и диалекти, които все още не бяха чули благовестието. Това е времето преди Дейвид Ливингстон да да отвори вратата за благовестието в Африка. Не се изисква гениалност, за да се установи, че ако Христос беше дошъл през 1844 г. това щеше да бъде в директно противоречие с Неговото собствено предсказание!

4) Уилям Милър използва много недоброкачествено Библейско тълкуване, за да достигне до своите „15 доказателства” за завръщането на Христос през 1844 г. Някои от текстовете, които той използва дори не са пророчески пасажи, а други бяха използвани погрешно по много лош начин. Например, в своето петнадесето доказателство, той събира 1335 дни от Дан. 12 с числото 666 от Откровение 13 и по някакъв начин успява да достигне до годината 1844.⁷

Ако някой влезе във вашата църква и ви каже, че Христос ще се завърне на определена дата, защото числото 666 завършва на този ден, ще му повярвате ли? Разбира се, че няма да му повярвате! Християните през 1844 г. не бяха по различни от нас днес. Те не бяха група от идиоти. Те бяха образовани хора, които познаваха своите Библии. Като тях, така и повечето от нас днес познаваме добре своите Библии, за да знаем да не следваме всеки фанатик, който ще влезне в църквата ни с „доказателства” и „Библейска истина”, показвайки ни, че Христос ще се завърне на определена дата.

Сега, след като разбрахте четирите причини, за отхвърлянето на Милър, какво щяхте да направите? Има малко съмнение, че ако бяхте в църквите през 1844 г. вие щяхте да стоите твърдо за четирите принципа, които изброихме и щяхте да отхвърлите движението на Милър. Точно това направиха повечето от християните. Но, през 1844 г. имаше хора, като 17-годишната Елън Хармън, които бяха грабнати от тръпката на момента. Те позволиха на тяхното желание, за скорошното завръщане на Христос, да затъмни тяхната оценка. В тяхното желание за скорошното завръщане на Христос, те отказаха да видят солидната Библейска причина, за отхвърлянето на датата определена от Милър. Те бяха толкова загрижени за завръщането на Исус, за да ги освободи от нещастията им и да изпълни техните надежди, и както изглежда те изгубиха своята обективност.

Избухва  конфликт

Както във всеки конфликт от идеи, нещата през 1844 г. загрубяха. След като църквите затвориха вратите си за Милър и се подиграваха на неговите предсказания, Милъристите им отвърнаха, казвайки, че църквите са „Вавилон” и „Синагога на Сатана”.⁸ По-късно Елън Уайт призна тази съпротива срещу Милър, но я изтълкува като лицемерие.

„Проповядването на определено време, предизвика голяма съпротива от всички класи, от проповедника на амвона, до най-безразсъдния грешник. „Никой не знае деня или часа” се чуваше от лицемерните проповедници и самоуверения присмехулник.”⁹

Спрете за момент и помислете върху това. Спомняте ли си какво каза възрастната Елън Уайт? Ние я цитирахме в началото където тя каза следното: „проповядването на определено време ... облагодетелства безверие, вместо християнство.” Младата Елън Уайт каза, че проповедниците които се „противопоставиха” на „определяне на времето” са „лицемери”. Как е възможно и двата цитата да са истина? Това е невъзможно. Или проповядването на „определено време” издига неверието или не. Ако то издига неверието, тогава, когато г-жа Уайт подкрепяше Милър, тя подкрепяше неверието!

Видяхте ли картината? Тези протестантски проповедници бяха посветили живота си на изследване на Божието Слово, много от тях бяха напреднали в познанието и бяха признати от хората като хора с опит и познание. Много от тях бяха учени в областта на гръцкия и еврейски език и имаха защитени докторати по теология. Някои бяха служили десетки години като мисионери. Тези хора бяха заслужили правото, да бъдат наричани мъже на Бог! Една необразована и чувствителна, 17-годишна пророчица се появява на сцената. Тя е уловена в родилните мъки на фанатизираното движение водено от фермер, който проповядваше „определено време”, изразявайки това, чрез нейните думи, „поощряване на безверие”. Какво направи тя? Прояви ли уважение към протестантските проповедници, които бяха посветили живота си в служба на Бог? Не! С тон на високомерно богохулство, тя осмива тези Божии служители, по най-омразен и унизителен начин:

„Много от овчарите на стадото, които изповядват, че обичат Исус, казваха, че те не са против проповядването за Христовото пришествие, но те се противопоставят на „определяне на времето”. Бог, който вижда всичко видя сърцата им. Те не обичаха Исус. Те знаеха, че техния нехристиянски живот няма да издържи на изпита, тъй като те не ходеха в пътеката на смирението, която беше отбелязана от Него.”¹⁰

Г-жа Уайт дори отива по-далеч твърдейки, че ангели са били изпратени да изведат хората от църквите които отхвърлиха определеното време:.

„Аз видях, че Исус отвърна лицето си от тези, които отхвърлиха и презряха Неговото пришествие, след което Той умоляваше своите ангели да изведат хората от всред нечистите, за да не се опетнят.”¹¹

За тези, като Елън Хармън, които приеха заблудата за Христовото завръщане през 1844 г., всеки, който се бореше срещу вестта на Милър, се бореше срещу Бог. Елън Уайт не можеше или не искаше да проумее идеята, че съществуваха валидни причини за отхвърлянето на определеното време от Милър. В нейния ум, праведните приеха заблудата на Милър, докато невярващите я отхвърлиха:

„Най-посветените приеха вестта с радост. Те знаеха, че тя беше от Бог.”¹²  

Човек само може да се чуди, как Елън Уайт може да каже: „те знаеха, че тя беше от Бог”, а по-късно да напише, че тези, които проповядват определено време, поощряваха безбожието, вместо християнството”.

Вратата за спасението е затръшната и затворена

След разочарованието през 1844 г. Уилям Милър призна своята грешка и призна, че е не е бил прав. Но, Джозеф Бейтс, Джеймс и Елън Уайт продължиха да проповядват, че вратата за спасение е била затворена на 22 октомври 1844 г. Първоначално семейство Уайт проповядваше, че врата беше затворена за всеки, който не се беше присъединил към движението на Милър, но по-късно те промениха идеята си и казаха, че вратата е затворена само за тези, които отхвърлиха вестта за Христовото пришествие през 1844 г. (за която казваха че е вестта на първия ангел) и отхвърлиха вестта за напускане на църквите на „Вавилон” (за което казваха че е втората ангелска вест).

Писанията на Елън в 1883 г. обясняват как вратата за спасение е била затворена през 1844 г.:

 „Във видение ми беше показано и аз все още вярвам, че в 1844 г. имаше затворена врата. Всички, които видяха светлината на първата и втора ангелска вест, и я отхвърлиха, бяха оставени в тъмнина. Тези, които я приеха и които приеха Светия Дух, който придружаваше прогласяването на небесната вест и които по-късно се отказаха от своята вяра и обявиха опитността си за заблуда, отхвърлиха Божия Дух и той повече не ги умоляваше.

Тези, които не видяха светлината, не са виновни за това отхвърляне. Само групата, която беше презряла небесната светлина, е тази, която Светия Дух не може да докосне. Както казах, тази група е съставена от тези, които отказаха да приемат вестта, когато им беше предадена, а също и от тези, които я приеха, но след това се отказаха от вярата си. Може би те имат форма на благочестиви и изповядват, че са последователи на Христос     но тъй като нямат жива връзка с Бог, те ще бъдат пленени от заблудата на Сатана. Тези две групи са представени във видението – тези, които обявиха светлината, която са следвали за заблуда, и злите в света, които след като отхвърлиха светлината, са били отхвърлени от Бог. Не става въпрос за тези, които не са видели светлината и за това не са виновни в отхвърлянето й.”¹³

Защо беше затворена врата за тези християни? Беше ли поради някакъв голям грях, който те бяха извършили? Беше ли поради престъпление срещу човечеството? Не, тяхната грешка се състоеше в това, че те не повярваха на Милър и не напуснаха църквите си, за да го последват. Това бяха християни, които свидетелстваха, че обичат Исус и искаха Той да се завърне, но просто не можеха да приемат дръзката идея, да определят време за Неговото завръщане в 1844 г.

Още веднъж, какво беше тяхното престъпление? То е, че те бяха прави! Те бяха виновни за това, че са прави. Те отказаха да бъдат измамени. Те отказаха да бъдат отведени във вериги на заблуда от фалшиви пророци. Сега, следвайте следната линия на разсъждение. Ако Милър беше този, който не е прав, (както той призна), и ако християнските църкви бяха тези, които бяха правите, тогава моля ви кажете ми, защо Бог затвори вратата за спасение за тях?

Правилно ли е да не си прав и погрешно ли е да си прав?

Църквите отговориха правилно на Уилям Милър, като отхвърлиха неговата фалшива вест. Въпреки това, г-жа Уайт казва, че благодатното време за тях е изтекло, защото те отхвърлиха фалшивото учение. Божият Дух ги напусна и отиде при тези, които бяха заблудени чрез приемането на фалшиво учение. Г-жа Уайт казваше, че е правилно да си в заблуда и неправилно, да си прав. Виждате ли дилемата тук?

Както отбелязахме по-горе, г-жа Уайт каза, че Милъристите, които по-късно се „отказаха от своята заблуда, по този начин отхвърлиха Божия Дух и той вече не ги умоляваше”. Човек може да си помисли, че това включва и Уилям Милър, който открито и смирено призна своята грешка, като отрече че делото му е било изпълнение на каквото и да е пророчество: 

„Това беше времето, когато ние очаквахме личното завръщане на Христос и ако продължим да се борим, за да докажем, че не сме били сбъркали, ще бъде нечестно. Никога не трябва да се срамуваме, да признаем откровено грешките си. Аз не се доверявам на нито една от новите теории, които се зародиха от това движение, а именно, че Христос е дошъл в това време като Младоженеца, че вратата на спасението е затворена, че вече няма спасение за грешниците, че това е било времето на затръбяването на седмата тръба или че е имало изпълнение от какъвто и да е вид.”¹⁴

Може би заблудата на Милър да е причинила голям ужас на г-жа Уайт. Въпросът, който сега трябваше да бъде обяснен е как да се обясни напускането на редиците от капитана? Тя не можеше да се съгласи да предаде своя водач, човек, който тя неразумно беше уеднаквила с Йоан Кръстител.

„Както Йоан Кръстител оповести първото идване на Исус, и приготви пътя за Неговото идване, също така Уилям Милър и тези, които се присъединиха към него, оповестиха Второто пришествие на Божия Син.”¹⁵

Как е възможно вратата за спасение да бъде затворена за човек, чийто ум, според Елън Уайт беше толкова Божествено вдъхновен?

„Бог ръководеше ума на Уилям Милър към пророчествата и му даде голяма светлина относно книгата Откровение.¹⁶ Божиите ангели многократно посещаваха този избран (Милър), за да ръководят ума му и да открият пред него пророчествата, които винаги са били покрити с тъмнина за Божия народ.”¹⁷

Г-жа Уайт разреши дилемата, като каза, че Милър не беше наистина виновен за това.

 „...страдащи, че неговото влияние беше насочено срещу истината. Други го бяха подвели, други трябва да отговарят за него. Но ангелите наблюдаваха скъпоценните останки от този служител на Бог, и той ще бъде възкресен при звука на последната тръба.”¹⁸

Освен напускането на кораба, независимо от това, че напусна редиците, независимо, че той направи същото нещо, за което той осъждаше други християни, че са го направили, г-жа Уайт трябваше да представи хитър начин, за да вкара съвременния „Йоан Кръстител” през затворената врата на спасението. Докато е успокояващо да узнаем, че поне един човек е избегнал гнева на затворената врата на Елън Уайт, на нас ни остава да се чудим за останалите християни, които нямаха този късмет.

Спрете и помислете! Време е да направим реална оценка. Ако вие бяхте живи през 1844 г., какво щяхте да направите? Учудващо е, как нещата се променят, когато се опитаме да поставим себе си в реалната обстановка. Много лесно е да пишем за някакви християни, които не познаваме и които не сме срещали, които са живели назад във времето, в 1844 г., отколкото да осъдиш сам себе си. Когато сте готови да затворите вратата за спасение за себе си, вие започвате да гледате много внимателно на нещата, за да видите дали нещо не сте пропуснали. Вие започвате да си задавате въпрос дали има валидна основа за затварянето на вратата за спасение през 1844 г.¹⁹ Ако няма такава, тогава трябва да зададете въпроса дали г-жа Уайт беше истински Божий пророк.

Елън Уайт твърди, че „Бог беше зад обявяване на времето през 1843 г.”²⁰ това ли е начина, по който Бог работи? Води ли Бог хората към определяне на дата, за Христовото завръщане, след като Христос забранява тази практика в Мат. 25:13? Бог оттегля ли се от църквите, които са застанали твърдо върху Неговото Слово и отказват да участват в движение, проповядващо измама? Бог затвори ли вратата за спасение пред християните, които бяха твърди и отказаха да бъдат заблудени от измамите, които бяха обявени от Милър? Това ли е начина, по който Бог работи? Не, Той не работи по този начин! Това е клевета, относно Божия характер, да прехвърлим върху Него отговорността, за заблудата през 1844 г. Богохулство е, да обвиняваме Бог, че е затворил вратата за спасение в 1844 г., за невинни хора, чието единствено престъпление беше, че са отказали да повярват в заблудата.

Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!²¹

^{Забележки}