"Защото много лъжепророци излязоха по света". (1 Йоан 4:1)

Елън Г. Уайт

Пророк или печалбар?

от D. Anderson

Повечето адвентисти са чули историята на семейство Уайт, как те са започнали своята служба без „стотинка” и как г-жа Уайт умря „дължейки пари”. Писанията на г-жа Уайт са пълни с уроци за себе отричане и жертви. Това, което само няколко адвентисти знаят е, че нейните ранни, бедни години много скоро отминаха, тъй като тя и Джеймс натрупаха огромно състояние от пари, авоари и недвижим имот. Тази страница ще представи доказателства, че г-жа Уайт се радваше на лукса на „богатите и известните”. Ако представим това с днешни термини, нейния доход беше в рамките на милиони долари!

Как Елън Уайт натрупа своето голямо състояние?

Авторски права от книги – Голяма част от нейния доход дойде от авторските права за нейните книги. Тя спечели над 100 000 долара от авторски права през живота си. Днес, (2005) това е над 2.2 милиона долара!¹

Може би, през 1840 г. да е започнала без стотинка, но много скоро ситуацията се промени. Към края на 1850^те години, тя печелеше над 1 000 долара годишно от авторски права. Г-жа Уайт спечели 11 435 долара през периода 1856 – 1866 г. В днешно време (2005 г.) това се равнява на  234 905 долара, или над 23 000 на година. В сравнение със следващите години, това не бяха добри години. От 1890 до 1900 тя печелеше от 9 000 до 12 000 долара годишно от авторски права. В наше време, това означава 175 000 – 265 000 долара годишно. Тези печалби можеха лесно да я поставят между 1% от хората, печелещи най-много в света.²

Като добавка към това, Джеймс също написа някои книги и въпреки че няма нищо записано относно авторските права, можем да предположим, че семейство Уайт се радваше и на прихода от неговите авторски права. Джеймс беше познат като умен и надарен бизнесмен. Той написа писмо на Елън, да пише повече книги, споменаващ перспективата, за увеличаване на техния доход:

„С увеличаващото се търсене на нашите писания ... ще има доход от няколко хиляди долара годишно, освен безмерния размер от добро, което те ще направят”³

Джеймс разбираше добре, как може да натрупа богатство от нейните писания и писа в писмо до съпругата си:

„Нашите финансови дела са добре, и има още много богатство в нашите писалки.”⁴
 

Заплати на проповедници – Елън Уайт и Джеймс Уайт получаваха заплата от адвентната църква. Г-жа Уайт получаваше заплата подобна на тази, която се плащаше на проповедник. Можем да кажем, че това не беше много, но двете им заплати бяха много повече, отколкото се плащаше на повечето от проповедниците в деноминацията.

Друг доход – На г-жа Уайт се плащаше за всяка статия, която тя написваше в списанията. (Интересно е, че повечето от другите автори даряваха щедро своите статии.)  Семейство Уайт развиваше амбулантна търговия с други неща, като например религиозни картини.  Когато обновената рокля, беше рекламирана от семейство Уайт, през 1860^те години, г-жа Уайт посети различни църкви и продаваше хартиени кройки за роклята, за един долар на кройка. През 2005 година, това се равнява на 20 долара за кройка.⁵

Трябва да имаме предвид, че г-жа Уайт живееше във век, в който още не беше въведена системата за плащане на данъци и семейство Уайт можеха да задържат голяма част от своя доход необявена. 

Доказателства за богатство

За разлика от Исус, апостолите и много други от Библейските пророци, които често бяха бедни и самотни, г-жа Уайт живееше живот,  запазен за богатите в нейното време.

Изключително скъпо, елегантно имение – Последните петнадесет години от живота си, г-жа Уайт прекара в Елмсхевън, нейния елегантен дом, в стил ранчо, в изключителната долина Напа, близко до Сан Франциско, Северна Калифорния. Докато имението беше купено на безценица, 5 000 (над 100 000 днешна стойност), ако имението се продаде днес, прекрасно обзаведената сграда и 74^те акра имение по всяка вероятност ще струват над 10 000 000 долара.⁶ В добавка към основната сграда, имението съдържа:

·        Двуетажна сграда за офис, с библиотека и помещение за съхранение на ценности.

·        Две малки къщи, които са били използвани като жилища за работещите за нея.

·        Обор и конюшня, с животни и земеделски съоръжения.

Работещи за нея – Голяма част от дохода на г-жа Уайт плащаше заплати на работещите за нея. На снимката виждаме г-жа Уайт, с хората живеещи под нейния покрив, и работещите за нея в нейния дом през 1913 г. работещите за нея, 14 на брой, включваха лична медицинска сестра, (Sara McEnterfer), готвач, преписвач, шивачка, работници във фермата, няколко секретари и различни помощници в офиса. Не е съвсем сигурно, точно колко души от работещите за нея бяха на заплата при Елън Уайт, и точно колко са работели доброволно за нея. Възможно е,  някои от работещите в офиса й да са били на заплата в адвентната църква.

Разточителен начин на живот – Семейство Уайт не само печелеше много, но и харчеше много! Няма съмнение, че те даваха щедро за своето дело, адвентното движение. Също така няма съмнение, че те харчеха разточително и за себе си.

·        Семейство Уайт често посещаваше курортни места, като например Нашия дом на склона, Клиниката в Денсвил, Ню Йорк, снимката от дясно). Г-жа Уайт също така прекара известно време в Rural Health Retreat, в Света Хелена, здравната клиника на д-р Келог, в Батъл Крик и някои други здравни клиники.

Семейство Уайт критикуваха други хора, за това, че харчеха парите си за фотография, LINK а в същото време те харчеха пари за снимки, които бяха доста скъпи. Писмо, което беше написано до Джеймс, през 1876 г. казва за изразходването на 500 долара за негатив. През 2005 г. това се равнява на 8 470 долара.⁷

·    Според критиците на Елън Уайт, тя се е „обличала богато”. За да видите нейни снимки и такива на нейните роднини, носещи скъпи дрехи и бижута, кликнете тук.

Явно г-жа Уайт имаше апетит за деликатесни меса. През 1882 г. тя писа на снаха си, Мери Кели Уайт, молейки я да и купи херинги и стриди.⁸ Според д-р Джон Келог, г-жа Уайт е отпразнувала завръщането си от Европа през 1887 г., с „голяма печена риба”. Когато посещаваше санаториума в Батъл Крик, тя „винаги искаше месо и обикновено пържено пиле”, за ужас на Келог и готвача, които бяха вегетарианци.⁹

Г-жа Уайт обичаше да пътува по света, в ера, в която пътуването беше доста скъпо. Не само, че тя пътуваше навсякъде в САЩ, но също така тя пътува в Европа и Австралия, с извинението, че отива да помогне на делото в тези места.

Използваше Бог, за да продава книгите си?

Г-жа Уайт имаше невероятно предимство в продажбата на своите книги. Тя можеше да напише Свидетелство, което рекламираше нейните книги, а нейните лоялни последователи, мислейки, че свидетелството идваше директно от Божията уста, бързаха да купят нейните книги, и ги рекламираха на други. Вижте как тя рекламираше своите книги:
 

„По-големите книги, Патриарси и пророци, Великата борба и Живота на Исус, трябва да се продават навсякъде. Тези книги съдържан истина за днес – истина, която трябва да бъде обявена във всички части на света. Нищо не трябва да пречи на тяхната продажба. Много повече от по-големите книги можеха да бъдат продадени, ако църковните членове са били будни за важността на истините, които се съдържат в тези книги, и са разбрали своята отговорност за разпространението им. Мои братя и сестри, няма ли да направите усилие, да разпространите тези книги? Работете съвестно.”¹⁰

„В много случаи, ако надеждни младежи, бяха насърчавани разумно и бяха ръководени правилно, те можеха да спечелят средства за собственото си образование, като продават Христовите притчи и Ministry of Healing.”¹¹

„Томовете на Духа на пророчеството(Великата борба), а също и Свидетелствата, трябва да бъдат представени на всяко пазещо съботата семейство, а братята трябва да са запознати със стойността им, и трябва да бъдат подтиквани да ги четат. Не беше най-разумния план, да се постави ниска цена на тези книги и всяка църква да има по един комплект от тях. Те трябва да бъдат в библиотеките на всяко семейство, и да бъдат четени и препрочитани.”¹²

„Нека всяко почукване за продажба, да каже за Господаря, чрез продажбата на Христовите притчи. Нека всички, които могат, да се присъединят към работниците.”¹³

„„Томовете на Духа на пророчеството(Великата борба), а също и Свидетелствата, трябва да бъдат представени на всяко пазещо съботата семейство, а братята трябва да са запознати със стойността им, и трябва да бъдат подтиквани да ги четат. Не беше най-разумния план, да се постави ниска цена на тези книги и всяка църква да има по един комплект от тях. Те трябва да бъдат в библиотеките на всяко семейство, и да бъдат четени и препрочитани... Бог направи така, че скъпоценната светлина да бъде публикувана и тези книги трябва да бъдат притежавани и четени от всяко семейство. Родители, вашите деца са в опасност да се отдалечат от светлината, която е дадена от небето и вие трябва да купите и четете тези книги, тъй като те ще бъдат благословение за вас и вашите деца. Вие трябва да заемете Духа на пророчеството на вашите съседи, и да ги убедите да си купят лични копия.”¹⁴

Не само, че верните последователи бяха убеждавани да купуват книгите на Елън Уайт за себе си и своите съседи, но също така те трябваше да плащат безбожни цени за тях. През 1890 г., адвентната църква в Норуич изказаха недоволство от това свидетелство:

„Това свидетелство изглежда много важно, като се вземе предвид цената, на която тези книги се продават. Други книги, които са също толкова големи и подвързани по същия начин, могат да бъдат закупени по 50 цента за един том. Свидетелствата се продават за 1.50 долара за том. Тук са представени напътствия казващи, като идващи от Божествен източник, които призовават всички да купуват тези книги. Ако тези Свидетелства представят `откритата воля на Бог`, защо не ги продавате на `народна` цена? Трябва ли да кажа и нещо повече? – продаване на Свидетелства, по 1.50 долара за том, и призив за доброволни дарения?! Това ли е целта, на `духа на пророчеството`, да продава книги на безбожни цени? Да раздвижи братята, за да дадат дарения?”¹⁵

Противоречи на ясно Библейско учение

Често г-жа Уайт убеждаваше своите последователи, да пълнят църковната каса, със своите с труд спечелени пари.  Както видяхме по-рано, Джеймс и Елън получаваха заплати за проповедници, които бяха плащани от десятъка. Синовете на г-жа Уайт също получаваха проповеднически заплати. Така че г-жа Уайт имаше интерес в даването на точни инструкции, че парите трябваше да се използват само за проповядване на благовестието:

„Десятъкът е отделен за специално използване. Той не трябва да бъде фонд за бедните. Той трябва да бъде посветен за подпомагане на тези, който разнасят Божията вест по света и не трябва да бъде отклоняван от тази цел.”¹⁶

Г-жа Уайт каза, че десятъка не трябва да бъде споделян с бедните. Тя искаше да събере всичкия десятък за проповедниците в адвентната църква, но какво ни казва Библията относно десятъка?

„В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре градските си порти, тъй, щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.”¹⁷

Библията инструктира Израилтяните да съберат своя десятък в продължение на три години, и след това да го изразходват за левитите, чужденците, сирачетата и вдовиците. Не ви ли прилича това на „фонд за бедните”? Разбира се, че беше! Част от него трябваше да се даде на проповедниците, левитите, но хората бяха инструктирани да разделят своя десятък с тези, които бяха бедни и не можеха да се издържат. Когато станеше въпрос за пари, става ясно, че г-жа Уайт постави великия долар над Божия закон.

Великата Борба относно авторски права

Елън Уайт не толерираше предложенията за намаляване на авторските права върху нейните книги. В един момент от нейната кариера, някои братя я умоляваха да намали авторските права на книгите си, за да може делото да продължи напред. Те представиха пред нея безкористната жертва на Урия Смит, който се съгласи да намали авторските права на книгите си, за да може делото да продължи напред. Нейният отговор дойде в „навременно” видение:

„Беше ми показано, че някои хора са работили със старейшина Смит по подмолен начин, за да го подведат да постави възможно най-ниската цена за авторски права на неговите книги. Относно това, старейшина Смит беше измамен от тези хора; той мислеше, че те наистина се опитват да придвижат напред Божието дело; и те постигнаха своето желание. След това, те дойдоха при мен и при други хора, казвайки ни, че брат Смит получи само толкова, за своите книги, и настояваха продаващите книгите да предлагат само тези книги, които щяха да се продават по-бързо.

Но в нощта, след като този апел беше отправен, въпроса беше открити пред мен. Аз видях, че те посетиха брат Смит, и взеха неговото съгласие да намали цената на авторските си права, за да могат да представят това, като нещо, което аз и други трябва да направим. Това беше направено чрез измама. Беше ми показан духа, който подбуди тези хора към действие.”¹⁸

Може би ние никога няма да узнаем истинските мотиви на тези хора, които предложиха намаляване на възнагражденията за авторски права, но е безопасно да предположим, че след това язвително свидетелство, адвентните издатели са се страхували да представят отново въпроса за авторските права пред Елън Уайт.

През 1885 г. г-жа Уайт се оказа в диспут с издателите на нейните книги. Г-жа Уайт се притесняваше за това, как братята боравеха с доходите от авторските й права. Г-жа Уайт беше недоволна, тъй като получаваше само 15 цента на продадена книга (през 2005 г. това се равнява на 3.08 долара на книга).

Под предишна уговорка, с нейните издатели, г-жа Уайт получаваше цялата печалба от първото издание на книгата. Печалбите от по-късните издания, (най-малко второто) бяха разделени между нея и продаващите книгата. Както ще видим от писмото по-долу, тя приемаше плащането на тези, които продават книгата, поне за първото издание, като „несправедливо”. 

В миналото г-жа Уайт беше свикнала да получава специални сделки за публикуването на своите книги. В списанието Надеждата на Израел, от 6 ноември 1866 г. се казва:

„Ние сме информирани вярно, че нейните книги са публикувани безплатно, така че тя да получи цялата печалба от продажбата.”

Но, през 1885 г. положението се промени и в следващото писмо Елън Уайт заплашва, че тя ще премести публикуването на книгите си другаде:

„Относно моята книга, аз искам да кажа, че аз не се оплаквам, защото издателството получава твърде много за публикуването й, но

защото аз не съм доволна от дохода, който тя ми донася. Някакъв план е трябвало да бъде измислен, според който аз трябва да получа повече от 15 цента, авторско право за книга. Аз не си спомням, да съм била запитана относно този въпрос. Аз мислех, че моите братя ще защитават интереса ми, толкова свещено, както своите интереси или интереса на издателството. Аз знам много добре къде да дам пари, за да подпомогна делото, както моите братя знаят, къде да поставят моите средства за мен...

Само разходите за публикуването и продажбата на моята книга, том 4, е трябвало да бъдат удържани от печалбата. Остатъка трябваше да бъде спестен за автора. За том 4 нямаше нужда от продаващи книгата. Тя можеше да бъде продадена без този разход. Аз не съм доволна от резултата. Тези, които чувстват, че постъпват справедливо спрямо мен, като ме награждават с 15 цента за всяко копие, което е продадено, са отсъдили погрешно...

Аз няма да бързам, но аз не мога да се съглася с това. То е несправедливо. Парите, които бяха изхарчени за заплащане на продавачите за първото издание, са изхарчени неправилно, тъй като аз трябваше да получа цялата печалба от това издание. Аз знам къде да използвам тези пари, за най-доброто им прилагане, а аз нямам нищо, което да мога да използвам. Аз спестявам по всеки възможен начин, и въпреки това нямам достатъчно, за да посрещна належащите си нужди.”¹⁹

Заключение

Някои хора са се опитват да представят Елън Уайт като разорен, безкористен пророк. Те сочат към ранната и служба, когато семейство Уайт едва припечелваше пари, за да оцелеят. Те изтъкват факта, че след смъртта си тя имаше неизплатени дългове. Но, те никога няма да ви кажат, че в днешни пари, само нейните пари и донесоха доход, равен на два милиона долара. В тези пари не е включено богатството, което Джеймс Уайт спечели, нито дохода от техните проповеднически заплати и тези от другите бизнеси, които семейство Уайт имаше. Истината е, че според стандарта за живот през 1800 години, семейство Уайт беше много богато. Да, част от парите си те дадоха за църковни проекти. Но също така те живяха живот на „богатите и известните”. Г-жа Уайт посещаваше скъпи курорти и здравни заведения, обличаше се със скъпи дрехи и се хранеше с най-добрата храна, пътува по света, и накрая се настани в разкошна, скъпа къща, заедно с работещите за нея, включително лична медицинска сестра, готвач и шивачка. Адвентизмът беше много доходен за Елън Уайт. Въпросът, на който трябва да отговорите днес е:

Пророк ли беше тя или печалбар?

 

Адреси за допълнително изследванe

"Used Her Gift to Get Money" by D.M. Canright

"The Desirer of Wages" by Dr. Jack Gent

"Mrs. White and Royalties" by E.S. Ballenger

An Examination of Ellen White's Final Will and Testament by Robert K. Sanders

Consumer Price Index Calculator Calculates the comparable value of the U.S. dollar for different years.

Забележки

1. $100,000 in the year 1900 is worth $2215560.46 in 2005 using the Inflation Calculator

2. Печалбите на г-жа Уайт са докладвани в броя на, Hope of Israel от 6 ноември 1866 г. $11,435 през 1861 (средата на десетилетието) на стойност $234,05.25 през 2005. $8,000 през 1900 се равнява на $177,244.84 през 2005. $12,000 през 1900 се равнява на $265,867.25 през 2005. (The Inflation Calculator)

3. James White, писмо до Ellen White, Apr. 18, 1880.

4. James White, писмо до Ellen White, Feb. 18, 1881.

5. $1 in 1862 се равнява на $20.54 през 2005. (The Inflation Calculator)

6. Средната цена на къща в Света Елена през 2001 г. се казва, че е 749 000 долара (www.realtor.com). Според един от жителите на Света Хелена, „От лична опитност, която не може да купи къща. (Посредствената къща, която мои роднини все още наемат, на хвърлей камък от адвентната църква в Света Хелена, е оценена на около 600 000 долара – и се намира в плачевно състояние). Неотдавна посетих Елмсхевън, и тъй като до известна степен съм запознат със стойността на недвижимите имоти в района, мога да кажа, че цената на Елмсхевън е повече от 10 000 000 долара, особено като се има предвид колко лозе може да бъде насадено на земята на имението.”

7. $500 през 1876 се равнява на $8,405.16 през 2005.

8. Ellen White, Letter 16, 1882.

9. J. H. Kellogg letter to E.S. Ballenger, January 9, 1936.

10. Ellen White, Southern Watchman, Jan. 15, 1903.

11. Ellen White, Testimonies, vol. 9, p. 77.

12. Ellen White, Testimonies, vol. 5, p. 681.

13. Ellen White, General Conference Bulletin, Apr. 14, 1901.

14. Ellen White, Testimonies, vol. 4, pp. 390-391.

15. The Claims of Mrs. Ellen G. White, tract No. 1, issued by the SDA Church, Norwich Town, Conn., 1890, http://www.ex-sda.com/newpage25.htm.

16. Ellen White, Review and Herald Supplement, Dec. 1, 1896.

17. Втор. 14:28-29,

18. Ellen White, Manuscript Releases, Vol. 17, p. 191.

19. Ellen White, Писмо, адресирано до J. H. Waggoner и C. H. Jones, March 7, 1885, from Healdsburg, California. Letter 15, 1885. Released by Ellen G. White Estate, Washington, D.C. January 22, 1989. Manuscript Releases, Vol. 20, pp. 48-50.