"Защото много лъжепророци излязоха по света" (Йоан 4:1)

Носеше ли Елън Уайт бижута?

S. Cleveland и D. Anderson

„Удивителна рокля, изложба на златни верижки и претрупани дантели

е сигурен признак, за слаб ум и гордо сърце.”

Ellen G. White, 3SM 244

Г-жа Уайт осъди носенето на бижута, като идолопоклонство срещу Бог:

„Господ, Бог на небето призовава хората да премахнат своите идоли, да се откажат от всяка екстравагантна изява, да не задоволяват нищо, което е само за показ и парадиране, и да се учат на икономия, когато купуват дрехи и мебели. Не изхарчвайте дори един долар от Божиите пари, в закупуването на ненужни неща. Вашите пари означават спасението на души. Така че не ги харчете за скъпоценни камъни, злато и скъпоценности.”¹

Г-жа Уайт казва ясно, че Бог призовава адвентистите, „да премахнат своите идоли” от бижута, които са използвани за „показ и парадиране”. Възможно ли е, докато Елън Уайт казваше на другите, да се откажат от бижутата си, самата тя задоволяваше желанията си с „идоли”?

В ляво е снимка на Елън Уайт с близначката й Елизабет, на 51-годишна възраст. Забележете, че Елън показва декоративна брошка, на яката си, и декоративна верижка. Тази снимка е направена 15 години, след като тя осъди други, за това, че носеха подобни „идоли” – бижута.²

„Да се обличаме просто, въздържайки се от парадирането с бижута и орнаменти от какъвто и да е вид, е пазене на нашата вяра.”^3.

Г-жа Уайт каза, че тя е „огорчена” виждайки младите да носят златни верижки и че това беше знак, на „религиозен упадък”:

„С болка съм забелязала вашия религиозен упадък и вашата склонност към украсяване на вашия външен вид. Някои от вас са толкова злочести, че са се сдобили със златни верижки и брошки или и двете, и показват лош вкус с това, че ги показват явно, за да привличат вниманието.”⁴

Може би ще запитате: А какво да кажем за г-жа Уайт, която носи златна верижка? Беше ли това знак на религиозен упадък в нейния живот? Нека не се съмняваме в сестра Уайт. Може би тя е направила това само веднъж, за лична снимка, но като редовна практика, тя наистина ли носеше бижута на публични места? За да отговорим на този въпрос трябва да попитаме свидетелите за това. В своята защита на Елън Уайт, адвентния автор, Хърбърт Е. Дъглас пише:

През 1957 г., Хорас Шоу, дългогодишен професор по реч, в Мисионския колеж Емануил, (университета Андрюс) състави списък от 366 души, които са чули Елън Уайт да говори. Той ги запита за нейните обноски на амвона, дали събитието беше публично или лично, какво ги е впечатлило най-много, и какво си спомнят за нейната вест.”⁵

Забележете това, което свидетелите казват за нейния външен вид:

„Двадесет и девет души казаха за материала на нейното облекло, че е бил „черно кадифе или коприна”, „от две части”, „не изглежда, че дрехата я украсяваше, изглежда, че тя украсяваше роклята”. Като акцент към черното, често г-жа Уайт носеше бели маншети и яка. Други аксесоари, които бяха споменати са `златна верижка за часовник` със сребърен часовник в джоба й, и обикновена брошка.”⁶

Очевидците посочват, че г-жа Уайт се е украсявала със златна верижка, сребърен часовник и брошка. Сравнете това с порицанието отправено към една адвентистка, за това, че е носила бижута:

„В отговор, жената показа златен пръстен върху пръста си, който й беше подарен от невярващ, и каза, че мисли, че носенето на такива орнаменти не нанася вреда. Ние не сме толкова придирчиви, както преди. Нашите хора са твърде педантични в своето мнение относно облеклото. Жените в това учреждение носят златни верижки и златни часовници и рокли, както другите хора. Тази политика, да се отличаваме в облеклото си не е добра, тъй като не можем да упражняваме влияние. Ние питаме: Това в унисон с ученията на Христос ли е, или обичаите на света?⁷

Според г-жа Уайт, тези, които носят „златни верижки”, не са в „унисон с ученията на Христос”.

Обикновеният факт, че г-жа Уайт се снима, също така противоречи на това, което тя учеше другите:

„Това правене и размяна на снимки е вид идолопоклонство. Сатана прави всичко възможно, за да затъмни небето пред нашия поглед. Нека не му помагаме, като си правим снимки-идоли. Ние трябва да достигнем до по-високи стандарти, отколкото тези човешки лица ни предлагат. Господ каза: `Да нямаш други Богове освен Мен.`”⁸

Много адвентисти са изненадани, когато чуят, че г-жа Уайт е носила бижута и се е снимала, докато в същото време казваше на своите последователи, че Бог е недоволен от такива дейности. Фактът, че тя участваше в дейности, които бяха противоположни на нейните свидетелства, могат да ни карат да се съмняваме в това, дали тя наистина е вярвала, че това, което е писала идва от Бог. Имаше ли тя доверие в собствените си свидетелства? Знаеше ли тя тогава, това, което много адвентисти откриват днес, че нейните свидетелства въобще не идват от Бог, но се появиха в ученията на силните личности около нея. Може би тези свидетелства бяха написани, за да подкрепят ученията на адвентните ръководители, но дълбоко в сърцето си, г-жа Уайт не вярваше, че те идват от Бог. Това може да обясни защо тя подкрепяше определени учения публично, но не ги следваше в личния си живот.

„Ако аз напиша едно нещо, а правя обратното, аз съм лицемерка”.

(Елън Уайт, Manuscript Releases Vol. 19, p. 31)

Настоятелството Уайт поправя снимка

В следващите снимки, забележете тази от ляво. Това е оригиналната снимка на г-жа Уайт и нейната внучка Ела Робинсън. От дясно е ретушираната снимка, която е поместена в Елън Уайт, късните години в Елмсхевън, като огърлицата на Ела, явно липсва Очевидно Настоятелството Уайт е не само специалист в променяне на думите на Елън Уайт, но също така те са вещи в променянето на снимки. Поправката е необходима, за да може да увековечи мита, че ранните адвентисти не са носили бижута.

Сестра Уайт признава, че е носила скъпи бижута

Забележете следния цитат, в който г-жа Уайт признава, че получила скъпо бижу и го е носила многократно:

„Сестра Кер ме заведе в своята спалня и отвори кутия с богатства (ПАРЧЕ ДАНТЕЛА, МРЕЖА, ПАНДЕЛКА ИЛИ НЕЩО ПОДОБНО, КОЯТО СЕ ИЗПОЛЗВА ЗА ЯКА ИЛИ МАНШЕТ) за врата и искаше да приема цялата кутия. Нейният съпруг е търговец в Хонолулу и въпреки, че е невярващ, той е много либерален мъж. Също така тя ми даде три и половина ярда коприна, струваща три долара за ярд, от която трябваше да направя палто (КЪСО ПАЛТО ИЛИ ЖАКЕТ, КОЙТО ДА ПАДА СВОБОДНО). Аз видях, че тя много иска да имам това и не можех да откажа, без да я разочаровам много. Това беше прекрасна коприна, останала от рокля, която тя имаше. Също така тя ми даде копринен шал и брошка, която струва десет долара, направена с бели камъни, много обикновена и използваема. Аз мислех, че не мога да приема това, но тя изглеждаше толкова тъжна, така че на края аз я взех, и не съм престанала да я нося след това, тъй като е удобна и подходяща и не е фрапираща.”⁹

Забележете: Десет доларова брошка в 1891 г., се равнява на 205 долара през 2005 година.¹⁰ Това трудно може да бъде сметнато за евтино бижу. През 1890 г. средната жена се трудеше за 4.50 долара на седмица.¹¹ така че десет доларова брошка струва повече от две седмична заплата, без данъците да са удържани. Човек може да се чуди, защо г-жа Уайт не порица сестра Кер, за това, че не дава парите на бедните. Все пак, в по-ранно „свидетелство”, г-жа Уайт гръмогласно осъди своите последователи, за това че харчат пари за бижута, вместо да ги дават на бедните:

„Бог призовава младите да се откажат от ненужните орнаменти и дрехи, дори те да струват няколко десетки цента и да поставят сумата в касата за дарения. Също така Той призовава тези, които са на възраст, когато разглеждат златен часовник или верижка, а също така и скъпи мебели, да спрат и да си зададат въпроса: „Правилно ли е да изхарчим толкова много пари, за нещо, без което можем да живеем или когато може да купим друго, по-евтино нещо, което може да изпълнява същата цел? Като се отричате от себе си и издигате Христовия кръст, който заради вас стана беден, вие можете да извършите много, за облекчаване на страданията на бедните между нас; и чрез това да имитирате примера на вашия Господ и Господар, вие ще получите Неговото одобрение и благословение.”¹²

Накрая нека да сравним това, което г-жа Уайт вършеше с това, което написа:

„Украсата на човека с бижута и луксозни неща е вид идолопоклонство. ... Скъпи дрехи и украшения, бижута, представят неправилно истината, която винаги трябва да бъде представяна като най-висока стойност.”¹³

Може би трябва да запомним това, което е записано в Didache, ранен християнски документ, за който се вярва, че е бил написан около първи век. Didache съветва ранните християни относно сигурния метод за разпознаване на фалшив пророк:

„Ако някой пророк проповядва истината, но не практикува това,

което проповядва, той е фалшив пророк.”¹⁴

Забележки

1. Ellen White, Welfare Ministry, p. 267.

2. Снимката е направена през 1878 г. Тя се намира в библиотеката Джеймс Уайт в университета Андрюс. Дигитално сканираната снимка на Елън Уайт и нейната сестра близначка, която носи бижу, беше представена от www.bible.ca Друга дигитална снимка може да бъде намерена на уеб страницата на университетската библиотека в Лома Линда, въпреки, че снимката е по-малка и изглежда, че цвета е променен, намали присъствието на бижуто. Снимките на внучката на Елън Уайт са сканирани от книгата White-Washed от Sydney Cleveland. За повече снимки на Елън Уайт и нейното семейство, носещи бижута, можете да закупите книгата на пастор Кливланд на този адрес: http://www.ellenwhite.org/order.htm

3. Ellen White, Testimonies, Vol. 3, p. 366.

4. Пак там стр. 366-367.

5. Herbert E. Douglass, Messenger of the Lord: The Prophetic Ministry of Ellen G. White, chapter 12.

6. Пак там

7. Ellen G. White, Evangelism, p. 271.

8. Ellen White, Messages to Young People, p. 316. За допълнителни цитати относно идолопоклонството на фотографията от Елън Уайт кликнете тук.

9. Ellen White, Letter 32a, 1891, pp. 2, 3. До J.E. and Emma White, December 7, 1891. Цитатите в кавички и главните букви са прибавени от Настоятелството Уайт.

10. The Morgan Inflation Calculator. Това, което е струвало 10 долара през 1891 ще струва 205.25 долара през 2005.

11. "Work and the American Dream" by Linda Maynard, © 2005 by the Yale-New Haven Teachers Institute. http://www.yale.edu/ynhti/curriculum/units/1980/6/80.06.06.x.html.

12. Ellen G. White, Testimonies Vol. 4, p. 511.

13. Ellen White, Bible Training School, May 1, 1908.

14. Didache, 11:10