"Защото много лъжепророци излязоха по света" 1 Йоан 4:1

На съд за еретичество

Историята на A.F. Ballenger

от D. Anderson

Кой беше A.F. Ballenger?

Albion Fox Ballenger беше роден през 1861 г. Той беше син на адвентен проповедник. През 1885 г. той беше ръкоположен за пастор в адвентната църква и започна да се прочува към края на 1880^те години като защитник на религиозната свобода. През 1897 г., когато търсеше по-дълбока религиозна опитност, за себе си и за църквата, Ballenger постави началото на движението „получете Светия Дух”. През следващите няколко години той проповядва вестта за кръщението със Светия Дух в църквите и по време на събрания на палатки в Северна Америка.

През 1901 г., Ballenger беше изпратен като мисионер в Англия, Уелс и Ирландия. Той проведе евангелизации и неговите събрания имаха успех. Но, по това време Ballenger откри нещо, което радикално промени живот му.

Какво откри Ballenger?

Негов приятел, проповедник, разказва за този момент в живота на Ballenger:

„Една вечер, когато проповядваше с мен в Лондон, дойде неговия ред да проповядва относно светилището. Той направи това, но беше много обезкуражен относно своето усилие по въпроса за светилището тази вечер. Той каза: „Ако Бог ми помогне, аз няма да проповядвам отново, докато не науча това, което проповядвам. Аз няма да извличам това от нашите книги. Ако нашите братя са могли да го получат от оригиналния източник, защо не и аз?... Аз ще се запозная с книгите и коментарите и различните източници, от които старейшина Урия Смит е получил светлината относно темата за светилището и аз ще получа истината от същите източници, от които той я получи. Аз не искам да я знам, защото старейшина Урия Смит я знаеше, но ще я знам защото Бог ще ме поучава директно.”¹

Братът на Albion, Edward, споделя това, което неговия брат е открил по време на своите изследвания:

„Когато беше призван за евангелизаторска дейност, той започна интензивно да изследва Словото, не с цел да открие грешки, но за да направи старата позиция по-ясна и по-силна. Той беше твърдо решен да подсили своята позиция от Библията и само от Библията не защото се съмняваше ни най-малко в надеждността на Свидетелствата на Елън Уайт, но защото работеше за спасението на хора, които писанията на Елън Уайт нямаше да привлекат. В своето изследване на доказателства от Божието Слово той се изправи пред смущаващи въпроси. Той не само откри, че дадени позиции не са подкрепени с Библейски свидетелства, но не бяха в хармония с Библейските Писания. В продължение на години той се бореше с този въпрос, докато накрая беше твърдо убеден, че определени позиции, които той беше наследил и проповядвал с увереност, трябваше да бъдат изоставени. В началото резултатите от неговото изследване го изправиха пред голямо затруднение. Това го постави на колене и той го посрещна без страх. Той реши да следва Божието Слово независимо от последствията. Това решение доведе мир и преследване.”²

До 1904 г. Ballenger достигна до заключението, че омилостивението беше направено на Голгота и че Христос беше преминал „отвъд завесата” на Пресветото място при Своето възнесение.³ Това беше противно на адвентната доктрина, че омилостивението не беше завършено на кръста и че Христос не влезна в Пресветото място на 22 октомври 1844 г. Пророчицата на църквата, Елън Г. Уайт твърдеше, че омилостивението не беше завършено на кръста:

„Вместо ... Дан. 8:14 да сочи към очистването на земята, сега беше ясно, че той сочи към заключителното дело на нашия първосвещеник в небето, завършването на омилостивението, и подготвянето на хората да очакват деня за Неговото пришествие.”⁴

„Исус влезна в Пресветото място на небесното (светилище) в края на 2300 дни от Дан. 8 в 1844 г., за да направи окончателно омилостивение за всички, които можеха да бъдат облагодетелствани от Неговата посредническа служба.”⁵

На съд за истината

Ballenger започна да споделя новооткритата истина и не след дълго той беше призован пред съда в Лондон. През 1905 г. Ballenger получи писмо...

„... от президента на Английската конференция, призовавайки го да се яви пред конференцията, която скоро щеше да се събере, за да отговори на обвиненията за подхранването на заблуда относно свещеническата служба на Христос в небесното светилище. Състояха се три тайни сесии, всяка от тях в продължение на един час, рано сутринта, в което време изпълнителния комитет изслуша защита на неговата позиция. Никой не беше избран, за да отговори; никой не се опита да сподели от писанията, че позициите не бяха правилни.”⁶

В последствие Ballenger беше свален от поста директор на Ирландските мисии. Църковните ръководители бяха разтревожени, тъй като те осъзнаха, че ученията на Ballenger подронваха свидетелствата и една от основните доктрини на църквата. След събранията в Лондон E.W. Farnsworth писа на A.G. Daniells, президент на Генералната конференция, изразявайки своята загриженост:

„Той (Ballenger) казва ясно, че неговите идеи не могат да се хармонизират със свидетелствата (на Елън Уайт). Той признава ясно, че не може да направи това дори и в съзнанието си, доколкото може да види в настоящето, между тях съществува несъвместима разлика. Това естествено включва автентичността на свидетелствата и на практика ги отхвърля, имам предвид в ума си. Също така отхвърля и нашите идеи относно светилището и неговото дело, въпреки че той наистина не мисли по този начин. Също така до голяма или малка степен включва нашите идеи за двата завета и много повече, които аз не можах да разбера.”⁷

Тъй като неговите идеи поставиха под съмнение традиционните адвентни доктрини, на Ballenger не беше позволено да проповядва повече. Той беше призован пред Генералната конференция, за да отговаря на обвинения в еретичество.

Елън Уайт повлиява на Процеса 

Процесът започна на 21 май 1905 г. по време на сесия на Генералната конференция. На Ballenger беше позволено да представи своите идеи относно светилището, пред ръководителите на адвентната църква. Ballenger пристигна на процеса, готов да защити своите учения от Библията. Той описва какво се случи след това:

„След като започнах да чета от Библията доказателства за моята позиция, че термина „отвъд завесата” в Евр. 9:16 се отнася за Пресветото място на истинското светилище, комитета започна да ме бомбардира с цитати от писанията на Елън Уайт.”

„Аз ги помолих да ми покажат моята грешка само чрез Божието Слово, тъй като аз не можех да предложа писанията на г-жа Уайт на тези, които не я познават, като авторитет за доказването на каквато и да е позиция. Накрая се съгласихме да използваме само Писанията, когато говорим по този въпрос. Но въпреки тържествената уговорка, първият, който отговори, старейшина S.N. Haskell, започна и продължи без някой да му направи забележка за това, да цитира писанията на г-жа Уайт срещу мен.”⁸

Един ден, преди края на процеса, г-жа Уайт изпрати писмо до тези, които участваха в него. В това писмо, вместо да поиска от братята да преценят внимателно позицията на Ballenger с Библията, тя се обърна към техните страхове:  

„С ясен и разбираем език аз казвам на тези, които участват в конференцията, че брат Ballenger е позволил на ума си да получи и да вярва измамливо привлекателна лъжа. Той тълкува погрешно и прилага погрешно Писанията, върху които той е приковал ума си. Той изгражда теории, които не се намират в истината. Сега той трябва да бъде предупреден, а също така и хората, тъй като Бог не диктувал вестта, която той носи. Ако тази вест е приета, тя ще подкопае опората на нашата вяра.”⁹

Г-жа Уайт ясно предупреждава, че тази вест може да подрони основата на цялото движение. Тя добавя:

„Тези, които се опитват да внесат теории, което ще отместят основата на нашата вяра относно светилището, или личността на Бог или Христос, работят като слепи хора.”¹⁰

Тези предупреждения разтревожиха братята, които присъстваха на конференцията. Ако тези доктрини трябваше да се приемат, това можеше да унищожи самата деноминация, която плащаше техните заплати. Г-жа Уайт също предупреждава, че „много” ще напуснат църквата, ако тези доктрини бъдат приети.

„Ако теориите, които брат Ballenger представя бъдат приети, те ще подведат много хора, да се отделят от вярата. Те ще заработят против истините, върху които Божия народ е стоял през последните петдесет години. Заповядано ми е да кажа в Божието име, че старейшина Ballenger следва фалшива светлина. Бог не му е дал вестта, която той носи относно службата в светилището.”¹¹

Ако „много” щяха да напуснат църквата, тогава работата на водачите, тяхното влияние и тяхната позиция ще бъдат заплашени. Накрая, г-жа Уайт заявява, че „инструктира” е говорил на Ballenger относно тази ситуация:

„Нашият Инструктор е говорил на брат Ballenger:`Ти създаваш объркване и смущение чрез твоето тълкуване на Писанията. Ти си мислиш, че ти е била дадена нова светлина, но твоята светлина ще се превърне в мрак за тези, които я приемат.`”¹²

Изправени пред тези директни предсказания, какво можеха да направят братята, освен да гласуват срещу Ballenger? Дори и ако аргументите на Ballenger имаха някаква тежест, как можеха да му позволят да продължи, след като това можеше да доведе до разрушаването на тяхната деноминация? Ако г-жа Уайт беше права, тогава ученията на Ballenger можеха да разрушат всичко, което те бяха изградили през живота си. Ballenger трябваше да бъде спрян! Проповедника на адвентната църква M.L. Andreasen, свидетел на процеса, признава ръководната роля на Елън Уайт в отнемането на пасторските права на Ballenger. Той написа, че решението за отнемане на пасторските права на Ballenger беше основано на ...

„Духа на пророчеството и тяхното (присъстващите на процеса срещу Ballenger) лично убеждение.”¹³

Накрая, свидетелството на г-жа Уайт беше това, което завъртя вълната срещу Ballenger и осигури неговото освобождаване от църквата. Каква беше последната причина, за това освобождаване? M.L. Andreasen споделя следното:

„Той беше освободен от църквата, поради теологични разлики ... (за това) че проповядваше, че омилостивението е завършено на кръста!”¹⁴

Обратно във фермата

След освобождаването му от църквата Ballenger се премести да живее във ферма във Вирджиния. Той работеше усилено, за да може да осигури разходите за своето увеличаващо се семейство. След известно време членството на семейство Ballenger в адвентната църква беше преустановено. В продължение на няколко години Ballenger не пропагандираше активно своите идеи относно светилището, но г-жа Уайт активно изпращаше свидетелства, предупреждавайки адвентистите относно опасността от каквито и да е теории, които поставяха под съмнение дълго поддържаните адвентни доктрини:

„В бъдеще ще се появят измами от всякакъв вид, а ние искаме да има солидна основа под краката ни. Ние се нуждаем от солидни стълбове за нашата сграда. Нито една карфица не трябва да бъде изваждана от това, което Господ е установил.”¹⁵

В друго свидетелство тя казва, че Сатана напътства делото срещу светилището:

„Сатана непрекъснато се бори, да представи произволни хипотези по отношение на светилището, като обезценява прекрасните сцени за Бог и службата на Христос за нашето спасение в нещо, което е подходящо за плътския ум. Той отнема неговата присъстваща сила от сърцата на вярващите и я заменя с фантастични теории, които са предназначени да анулират истините за омилостивението и да унищожи нашето доверие в доктрините, които ние сме поддържали свято, след като третата ангелска вест беше дадена за пръв път. По този начин той отнема вярата ни в самата вест, която ни превърна в отделен народ, и е дала характер и сила на нашето дело.”¹⁶

Изгонен заради кръста

През 1909 г., Ballenger се премести със семейството си в Калифорния и започна да пропагандира своите теории по-активно. Той публикува своите изследвания относно доктрината за светилището Изгонен заради Христовия кръст. В тази книга Ballenger споделя писмо, което той написа до Елън Уайт, обяснявайки какво е открил в Библията:

Скъпа сестра Уайт:

От известно време аз съм принуждаван да ти пиша за моите убеждения относно светилището. Много от моите приятели ме насърчават да направя това, докато други го смятат за безполезно, тъй като смятат, че писмото няма да достигне до теб.

Въпреки това аз реших да ти пиша и да изявя откровено своите трудности. Първата от тези трудности е твоето тълкуване, на стиховете в Евр. 6:19-20:

„Която имаме за душата като здрава и непоколебима котва, която прониква в това, което е отвътре завесата; където Исус като предтеча влезе за нас, и стана първосвещеник до века според Мелхиседековия чин.”

Аз не мога да повярвам, че този термин, „отвъд завесата” се отнася за Пресветото място на небесното светилище и стиховете, които ме убедиха в това са цитирани по-долу.

От една страна аз поставих тълкуването, което Божието Слово дава на тези стихове, а от другата тълкуването, което ти предлагаш. Ти ще забележиш, че ти поддържаш, че този термин е приложим за първото отделение на небесното светилище, но ти не посочваш пасажи от Писанията, които използват термина и го прилагат за първото отделение на светилището. Това, за което призовавам в това писмо е, ако съществува „така казва Господ”, което да потвърди твоето изказване, от състрадание към моята душа моля те покажи ми го.

Сестра Уайт, ти казваш, че термина „отвъд завесата” се отнася за първата част на светилището, докато Бог прилага термина „пред завесата” за тази част на светилището, което е видимо от следните стихове.  

„А трапезата да положиш отвън завесата, и светилникът срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна.” Изход 26:35.

„И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата. В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред плочите на свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат да горят от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.” Изход 27:20,21.

„Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата;” Изход 40:22.

„И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата;” Изход 40:26.

„Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане; и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа.” Левит 4:5,6.

„И свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа.” Лев. 4:17.

„Господ говори още на Мойсей, казвайки: Заповядай на израилтяните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило. Арон да го приготвя отвън завесата, която е пред плочите на свидетелството в шатъра за срещане, за да свети от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения.” Lev. 24:1-3.

Пет пъти Бог използва термина „отвъд завесата” и във всеки случай той е приложен за втората част на светилището, а не за първата. Седем пъти Бог използва термина „отвън завесата” и „пред завесата” и във всеки случай Той го прилага за първата част на светилището и никога за двора на светилището. Но, ако „отвъд завесата” се прилага за първата част, както ти твърдиш в своето тълкуване на Евр. 6:19-20 тогава термина „отвън завесата”, трябва да е приложим за мястото на двора. Всеки един от тези седем стиха, които ясно казват, че „отвън завесата” и „пред завесата” е в първата част, е Божествен свидетел за истината, че „отвъд завесата” в Евр. 6:19-20 трябва да бъде приложен за втората част.

Така че имаме дванадесет свидетели, дванадесетократно свидетелство „така казва Господ”, което казва, че термина „отвъд завесата” се отнася за Пресветото място, а не за Святото място на светилището, както ти казваш.

Сега, сестро Уайт, какво да правя? Ако приема свидетелството на Писанията, ако следвам убежденията на собствената си съвест, аз намирам себе си под твоето осъждане, като ме наричаш вълк в агнешка кожа и насочи братята ми и членовете на моето семейство срещу мен. Но когато в своята мъка аз се обръщам към Божието Слово, това Слово казва същото и аз се страхувам да отхвърля Божието тълкуване и да приема твоето. О ако можех да приема и двете! Ако аз отхвърля Неговото тълкуване и приема твоето, ще можеш ли да ме спасиш във времето на съда? Когато застанем един до друг пред големия бял трон, ако Господаря ме запита защо съм проповядвал, че `отвъд завесата` означава първата част на светилището, какво да отговоря? Трябва ли да кажа: `Тъй като сестра Уайт, която твърди, че е била упълномощена да тълкува Писанията вместо мен ми каза, че това е правилното тълкуване и че ако аз не го приема и не го проповядвам, аз ще застана под Твоето осъждане?”¹⁷

Когато г-жа Уайт научи за пръв път за откритието на Ballenger тя тъгуваше, че: „Ballenger е вкарал в заблуда някои умове с внушителния брой от текстове.”¹⁸ Но, вместо да отговори на духовните Библейски доказателства, които той представя, тя се позовава на своя собствен авторитет, като „Духа на пророчеството” и на установените доктрини и учения на адвентната църква. Тя написа дълго писмо (клиенте тук за да го прочетете) до Ballenger инструктирайки го да се надява на „изявите на Духа” вместо да се надява само на Божието Слово.¹⁹

Ballenger отхвърли разсъжденията на г-жа Уайт. Ако тези разсъждения трябваше да бъдат приети, Ballenger предупреди, че те ...

„ще поставят хиляди от твоите писания в книги и списания между Божиите деца и Божията Книга. Ако тази позиция е истина, нито един от благородните вярващи в Берия, не трябваше да вярва никаква истина, без значение колко ясно е била проповядвана в Писанията, докато те първо не се консултират с твоите писания, за да видят дали е в хармония с твоето тълкуване.”²⁰

Защо беше изгонен Ballenger?

Докато изглежда, че не съществува друга Библейска причина за изгонването на Ballenger от църквата, съществуваха други причини. Теориите на Ballenger относно светилището, отхвърлиха цялата причина за съществуването на Църквата на Адвентистите от Седмия Ден. Както е отбелязано от Елън Уайт в нейната епична творба, Великата борба, ученията за светилището осигуряваха ключа, който обясняваше съществуването на адвентната църква.

„Темата за светилището беше ключа, който отключи тайната за разочарованието през 1844 г. То отвори пред погледа цяла система от истини, свързана и хармонична, показвайки, че Божията ръка е ръководила великото адвентно движение и откри настоящите му задължения, като представи ясно позицията и делото на Неговия народ.”²¹

Ако Христос не е преминал специално в Пресветото място през 1844 г., тогава не само виденията на Елън Уайт ще бъдат под съмнение, но цялото движение ще бъде поставено под съмнение. Ако нищо не се е случило през 1844 г., тогава Бог не е ръководил движението на Милър, и то не е било първата и втора ангелска вести от Откр. 14. Ако Ballenger е прав, тогава няма нужда от изследователен съд.

Елън Уайт не можеше да позволи на това учение да се развива. Независимо от липсата на Библейски доказателства относно адвентната позиция, Елън Уайт настоя, че те трябва да се придържат към тях поради нейните „видения”.

„Истините, които ни бяха предадени след отминаване на времето през 1844 г. са толкова сигурни и непроменими, както когато Бог ни ги даде, като отговор на искрените ни молитви. Виденията, които Бог ми даде, са толкова значими, че ние знаем, че това, което сме приели е истина. Това беше доказано от Светия Дух.”²²

Вместо да посочи към Библията, като доказателство за доктрините, тя инструктира хората, да търсят „истината” в нейните книги:

„Аз съм благодарна, че инструкциите, които се съдържат в моите книги съдържат настоящата истина за това време. Тези книги бяха написани под ръководството на Светия Дух.”²³

Заключение

Както великия реформатор, Мартин Лутер, Albion Ballenger беше изгонен от църквата за това, че застана зад истините на Библията, и само на Библията. След смъртта му, на 19 август, 1912 г., A.T. Jones, дългогодишен приятел и сътрудник на Ballenger, написа следното за него:

„Мога наистина да кажа, че никога не съм познавал мъж с по-добро сърце или по-нежен дух, отколкото него, или такъв, който по-истински и посветено се боеше от Бог, или да е бил по-дълбоко посветен в служба и поклонение на Него.”^24.

NOTES

1. E. E. Andross, "Bible Study No. II," DF 178, July 13, 1911, pp. 13, 14. Ellen G. White: The Early Elmshaven Years Volume 5, 1900-1905, page 406.

2. E.S. Ballenger, "Shall We Advance or Fossilize?", Gathering Call, Sep. 1930, p. 71.

3. Calvin Edwards & Gary Land, Seeker After Light, (Andrews University Press, 2000) p. 91.

4. Ellen White, Testimonies, vol. 1, p. 58.

5. Ellen White, Early Writings, p. 253.

6. A.F. Ballenger, Forty Errors, p. 1.

7. Farnsworth letter to A.G. Daniells, Feb. 22, 1905.

8. Ballenger, "The Bible in the Reformation", p. 2.

9. Ellen White, letter "A Warning Against False Theories," May 24, 1905, MR 760.

10. Пак там.

11. Пак там

12. Пак там

13. Edwards & Land, p. 133.

14. M.L. Andreasen, Atonement VII, p. 1.

15. Ellen White, Review and Herald, May 25, 1905.

16. Ellen White, Special Testimonies, Series B, No. 7, p. 17 (1905).

17. A.F. Ballenger, Cast Out for the Cross of Christ (1909), chap. XII, emphasis supplied.

18. Ellen White, Ms. 145, 1905.

19 Ellen White, Letter 329, 1905, (see Selected Messages Book 1, pp. 161-162.)

20. Ballenger, Cast Our for the Cross of Christ, p. 110.

21. Ellen White, The Great Controversy, p. 423, (1888).

22. Ellen White, MR 760, p. 22, (Letter 50, 1906, to W. W. Simpson, January 30, 1906).

23. Пак там стр. 23.