"Защото много лъжепророци излязоха по света". (1 Йоан 4:1)
Gilbert Cranmer 1814 - 1903 Основател на Църквата на Бог (от седмия ден). |
Личната опитност на Гилбърт Кренмър с Елън Уайт
От Автобиография на Gilbert Cranmer,
като е разказана на M.A. Branch
Около това време беше оповестена, доктрината за пришествието, както беше проповядвана от Уилям Милър. Аз, заедно с много други се заинтересувах и посветих усилията си в това, което по-късно беше наречено Адвентното движение от 1844 г... Аз го вярвах искрено. Дори деня за Божието пришествие беше определен и тези, които вярваха и участваха в делото, очакваха, че ще посрещнат Бог.
Много хора не приеха доктрината ... и когато времето дойде, в което очаквахме Бог, ние отидохме в едно училище, където трябваше да останем през цялата нощ, или докато Той дойде. ... но нощта отмина, утрото дойде, и ние бяхме разочаровани. Ние се прибрахме у дома всред подигравките и смеха на съседите си. ... Разочарованието беше голямо; някои хора бяха продали фермите си, и бяха дали парите си за заплащане на разходите по издаване на доктрината за пришествието на Бог.
Около това време бяха представени за пръв път виденията на г-жа Елън Г. Уайт. Тя твърдеше, че те са от Бог; някои хора се съмняваха. Тя твърдеше, че когато била във видение, Бог и е показал напредването на адвентистите. Нейната позиция беше, че изчисленията (пророческите изчисления на Уилям Милър) са правилни. Тя каза:
„Аз видях, че те бяха прави в своето изчисляване на пророческия период; пророческото време изтече през 1844 г. и Исус влезна в Пресветото място, за да очисти светилището, в завършека на дните.”
Грешката се състоеше в това, че те не разбраха какво е светилището и естеството на очистването.
„Беше ми показано това, което се случи в небето в кроя на пророческия период в 1844 г. Исус влезе в Пресветото място на небесното светилище, в края на 2300 денонощия от Дан. 8 в 1844 г., за да извърши окончателното изкупление за тези, които могат да се възползват от Неговото посредничество, и по този начин да очисти светилището.”
Те вярваха, че Исус стана, и затвори вратата, на Святото място, и отвори вратата на Пресветото място. Много хора също вярваха и проповядваха, че вратата на милостта беше затворена за грешниците през 1844 г. позицията, която беше приета от адвентистите през 1844 г., включително и Уилям Милър беше, че делото за света беше приключило и че нямаше спасение за грешниците след 1844 г. Това вярване беше толкова искрено, че някои хора, които имаха желание да се присъединят към адвентното движение, и които не бяха част от движението в 1844 г., бяха отхвърлени.
... Между другите въпроси, беше изследван въпроса за съботата. Вниманието ми първо беше привлечено към съботата от една статия във вестник под заглавие Среднощния вик, написана от J. C. Day от Ashburnham, Масачузетс. S. C. Hancock от Forestville, Кънетикът също защитаваше тази доктрина през същата година. Те настойчиво проповядваха доктрината в това време, но аз не бях напълно установен в истината за съботата до годината 1845. ... По това време се запознах със старейшина Джозеф Бейтс. Той също проповядваше пазенето на съботата. Други започнаха да следват.
Истината за съботата печелеше почва и стана доста известно между вярващите в пришествието. През 1846 г. Джеймс Уайт получи истината за съботата от старейшина Бейтс.
Доктрината за Затворената врата беше част от доктрината на църквата; т.е. г-жа Уайт беше видяла във видение, че деня за спасение на грешниците беше изтекло, и тези, които твърдо вярваха, че виденията и идват от Бог приеха и тази доктрина. Аз не вярвах доктрината нито я проповядвах; тя не беше представена в църквата до това време и видението не беше изпит за вяра. Но те ставаха много популярни и някои хора започнаха да ги налагат; но нещата продължиха да вървят спокойно, до съботата, в която аз проповядвах в Отсего.
Между другите неща аз казах, че не виждам доказателства, че вратата на Святото място е била затворена. Това не беше според разбирането на някои хора, които присъстваха. Един от братята привлече вниманието ми към виденията. Аз казах: „Това може да е доказателство за теб, но не и за мен.” Последва обща дискусия и събранието приключи. След това аз бях докладван на ръководството на църквата в Батъл Крик. За това поисках да има събрание, за да се разследва въпроса, на което беше направено усилие да ме подчинят на виденията. Аз не виждах начин за уреждане на нещата. Тогава стигнах до заключението, че трябва да спра да вървя с тях и им казах това. Това беше края на моята връзка с адвентистите от седмия ден.
|
Отворено писмо относно Гилбърт Кренмър, написано от Джозеф и Луис Пъркинс |
|
Бяхме помолени да заявим това, което знаем за фактите относно дискутираното изказване на старейшина Гилбърт Кренмър, във връзка с виденията на г-жа Елън Уайт, като изпит за принадлежност към църквата. Можем да кажем, че живеехме в Отсего, Мичиган, по времето, когато той доде тук, за да проповядва, и ние си спомняме ясно неговата проповед, в която той каза, че няма доказателства, че вратата за спасение е затворена през 1844 г. Също така той определи втора дата, за да говори по същия въпрос след четири седмици. Той доде в нашия дом и когато беше там, г-н Лестър Ръсел, дойде и го попита дали наистина вярва, че външната врата на светилището беше все още отворена! В отговор брат Кренмър му каза, че той е казал точно това, което е имал предвид, и че той няма доказателства за обратното. Г-н Ръсел каза, че той има доказателство, че външната врата е била затворена през 1844 г. Брат Кренмър го запита за естеството на доказателството, и той извади от джоба си книгата с видения на Елън Уайт, и каза, че това е доказателството.
Брат Кренмър отговори: „Може би виденията на г-жа Уайт са доказателство за теб, но те не са за мен.”
Някои хора от църквата бяха много развълнувани относно това, което старейшина Кренмър каза относно въпроса за Затворената врата и г-н Джордж Лейтън отиде в Батъл Крик, за да разговаря с Джеймс Уайт по въпроса. Когато се завърна, г-н Лейтън каза, че старейшина Уайт му е казал, да не позволява на старейшина Кренмър да проповядва в Отсего. Според това, което си спомням следващото нещо беше, че старейшина Кренмър писа до Батъл Крик и поиска да дискутират въпроса дали го признават за проповедник и относно неговото право да проповядва всред тях. Резултатът от дискусията беше, че те му забраниха да проповядва на тях и от тяхно име, тъй като той не признава виденията на г-жа Уайт като вдъхновени. Г-н Лейтън каза в наше присъствие, че виденията й са вдъхновени, че те са по-добри от Библията, тъй като те са топли и пресни, идващи от Божия трон и че всеки, който не ги приема като вдъхновени, ще бъде осъден. Виденията бяха направени изпит за принадлежност към църквата по това време. Тържествено заявяваме, че това свидетелско показание е истина, ние бяхме членове на Църквата на адвентистите от седмия ден в Отсего по това време.
Joseph J. Perkins Louise H. Perkins Galesburgh, Michigan |
Какво се случи, след като Гилбърт Кренмър
напусна адвентната църква?
След като Кренмър се раздели с адвентната църква, много хора казаха: „Ако ти напуснеш, ние ще те последваме.” Много хора от адвентната църква в Отсего напуснаха адвентната църква. Новината започна да се разнася. Някой се беше осмелил да се противопостави на виденията на г-жа Уайт. След това старейшина Кренмър проповядваше там, където Божия дух го напътстваше. Той имаше нови последователи и числото на църквата започна да се увеличава. Старейшина Кренмър постави началото на няколко църкви и беше организирана църковна структура през 1860 г. Днес тази църква е известна като Църквата на Бог (от седмия ден)
Старейшина Кренмър вярваше, че Бог чува молитвите за тези, които са болни и църквата засвидетелства чудотворно излекуване на много хора.
Старейшина Кренмър беше много добър проповедник, приятен говорител, ясно аргументиращ се, с активна мисъл и безстрашен; но с нежно сърце и щедър. През 1869 г. той публикува историята за своята работа в списанието Надеждата на Израел:
„Първото място, където спрях беше в град Денвър. Тук аз проповядвах в продължение на една седмица и организирах група от 12 човека. От там аз се преместих в съседно място, на около шест мили разстояние, проповядвах една седмица и още шест човека решиха да пазят целия закон, а също така и благовестието.
От там аз се преместих в околията Отава и проповядвах всред адвентистите от седмия ден, показвайки им недостатъците във виденията на г-жа Уайт, и техния не Библейски начин на църковно управление. Шест или осем души отхвърлиха своя унизителен хомот.”
През декември, 1903 г. на възраст 89 години, старейшина Кренмър заспа като победител, очаквайки утрото на възкресението. Приятели и врагове си спомнят за Гилбърт Кренмър, като човек, който се основаваше само на Библията. По този начин той проповядваше активно повече от 60 години и най-учудващото е, че той никога не получи заплата за своя труд, дори не получи една стотинка.