"Защото много лъжепророци излязоха по света" 1Йоан 4:1

Значението на нараняването на главата на Елън Уайт

От   Molleurus Couperus

Редактор, Adventist Currents, юни 1985

Без съмнение, Елън Уайт е една от най-влиятелните личности в историята на адвентната църква – духовен водач, който от много хора е смятан за пророк. Седемдесет години са изминали, откакто Елън Уайт почина през 1915 г. и целта на тази статия е да изследва отново живота и делото на тази изключителна християнка, в светлината на съвременните познания.

Елън Гулд Хармън и нейната близначка, Елизабет, бяха родени на 27 ноември 1827 г. в Горхам, Мейн. Нейните родители бяха посветени членове на Методистката епископална църква, а също и техните осем деца. Джеймс Уайт писа за Елън и нейното семейство:

„И двамата родители притежават голяма степен на физическа издържливост, а децата наследиха това благословение, а също така и енергията им, сила на характера и административни способности, които бяха особено развити при майката. При Елън, умственото и физическото развитие бяха бързи и енергични. Още докато беше дете тя изяви любов към учене, бързо възприемане и силна памет. Тя притежаваше жизнерадостен, много обещаващ характер, обичаше да общува, беше решителна, смела и неуморима.”¹

Също така се споменава, че: „почит към Бог и уважение към родителите бяха рано и твърдо внедрени и децата бяха учени вярно, както със заповеди, така и с пример, на уроците на интегритет и прилежание, които са оформили характерите на много от благородните работници в света.” Тези отличителни черти представят ценностите на посветените методистки семейства в деветнадесети век.

Когато семейство Хармън се запозна с поразителното предупреждение на Уилям Милър, относно пришествието на Христос, те приеха неговата вест с дълбоко убеждение, като накрая „излезнаха” от методистката църква през 1843 г.

На 9-годишна възраст Елън преживя сериозно злополука, за която тя казва, че е оказала влияние на целия й живот.

„В компанията на моята сестра-близначка и една съученичка аз пресичах една ливада в град Портланд, Мейн, когато едно 13-годишно момиче ни следваше и заплашваше, че ще ни нападне... Ние тичахме към дома си, но момичето ни следваше бързо, държейки камък в ръката си. Аз се обърнах, за да видя колко на далеч зад мен е тя и когато се обърнах, камъка ме удари по носа. Заслепяващо, зашеметяващо чувство ме обзе и аз паднах безчувствена. Когато дойдох в съзнание, видях, че съм в магазин. Дрехите ми бяха покрити с кръвта, която течеше от носа ми, а също така имаше голямо петно кръв на пода. Един добър човек предложи да ме закара у дома със своя файтон. Аз не знаех колко съм слаба и му казах, че ще изцапам файтона му с кръвта си, затова ще си отида пеша. Изминах няколко стъпки и припаднах. Сестра ми и моята съученичка ме занесоха в къщи. След злополуката аз не си спомнях нищо в продължение на известно време. Майка ми каза, че не съм забелязвала нищо, а само съм лежала в замаяно състояние в продължение на три седмици... След като си възвърнах съзнанието, ми изглеждаше, като че ли съм спала. Аз не знаех нищо за злополуката и не знаех нищо за причината на моето заболяване... Аз бях шокирана от промяната на вида ми. Всяка черта на лицето ми изглеждаше променена... носа ми беше счупен.”²

Елън казва, че баща й е бил в Джорджия, когато злополуката е станала, и когато накрая се завърна, той не позна дъщеря си. Явно лекарите, които са се грижели за нея, са взели решение да поправят счупените кости със сребърна тел. Но, според Елън, те решиха да не го правят, тъй като не очакваха да се възстанови. Възможно е те да са решили да наместят счупените кости ръчно, но изглежда, че няма нищо записано за това. След като се върна в съзнание, Елън остана на легло в продължение на много седмици и отслабна до степен, че приличаше на скелет.”³ В продължение на две години тя не можеше да диша през носа си.

Обобщавайки важните факти за контузията на Елън, от медицинска гледна точка, се вижда следното:

1.      На 9-годишна възраст, Елън получи нараняване вследствие на удар, в областта на челната част на носа и падна на земята.

2.      Тя изпадна в безсъзнание.

3.      Имаше силно и продължително кръвотечение и беше отнесена в близкия магазин.

4.      След кратко идване в съзнание, тя отново изпадна в безсъзнание, което продължи три седмици.

5.      Когато тя се върна в съзнание, тя не си спомняше абсолютно нищо.

6.      Тя забеляза, че нейното лице е обезформено.

7.      След възстановяване на съзнанието тя остана на легло в продължение на „много седмици” и отслабна до степен, че приличаше на „скелет”.

Областта на главата, където Елън получи удара с камъка, хвърлен от 13-годишно момиче, допринесе значително за тежкия характер на нараняването, което последва. Камъкът удари Елън в носа, когато тя се обърна, за да види колко близко е момичето, което ги преследваше и Елън падна безчувствена на земята. Наблюденията на Girgis показват, че слепоочния дял, е особено уязвим при нараняване, поради мястото си, ниско в черепа, зад очната ябълка. Там костта е най-тънка и дълбоки рани могат да достигнат до мозъка, без да се изисква голяма сила за това. Landolt и de Jong също така наблягат на крехкостта и уязвимостта на областта на слепоочието и това е една от причините епилепсията на слепоочния дял да е толкова често срещана.⁴

Когато има нараняване на главата, първата опасност е от предмета, който е в движение (в случая с Елън, камък), който причинява нараняване на кожата и непосредствената структура под нея, като кръвоносни съдове, нерви и намиращата се под тях кост. След това следва въздействието върху мозъка, който понякога включва, директна разрушителна дейност, ако има счупване или хематом.

При така наречените затворени наранявания на главата (каквото явно Елън е получила), силата на удара на летящия предмет, от неговия усилващ се ефект, избутва мозъка в противоположната част на черепа, което причинява разкъсващо нараняване на мозъка. Резултата от нараняването и в двата случая, може да бъде леко или тежко, в зависимост от силата на удара. Повечето наранявания на главата в цивилния живот следват от такива затворени наранявания на главата. При тези наранявания, слепоочния дял, често е повече повреден, отколкото която и да е друга част на мозъка.

Дългият период на безсъзнание, който последва нараняването на главата на Елън и по-късната й амнезия, относно злополуката, показват сериозността на нараняването на мозъка й, и обясняват закъснелите резултати от злополуката. За нараняване на главата, което предизвиква кома или безсъзнание, което продължава три седмици, не е често срещано и обикновено подсказва тежко мозъчно нараняване. От изследване на 105 деца, които пострадаха от счупване на черепа, което беше последвано от период на безсъзнание, само в четири от случаите, това продължи повече от 24 часа.

Обаче пациенти, които са имали нараняване на главата и са били в безсъзнание за три седмици и са оцелели, но във всички тези случаи, винаги има сериозни последствия. Може да изминат седмици, преди да се започне възстановяването на такива пациенти и подобряването е бавно, както беше в случая с Елън. Това е свързано с период на объркване и време на променлива загуба на паметта, относно това, което е станало – период на амнезия. Тази амнезия може да е постоянна или постепенно да се подобри до известна степен. Загуба на паметта, за повече от 12 часа след злополуката, често е последвано от развитието на епилепсия. Епилептичните припадъци могат да последват скоро след злополуката, или епилепсията може да не се появи в продължение на много години, понякога до 20 години по-късно. Ако главата на дете е наранена, интервала от време, преди епилепсията да се изяви, е вероятно да е по-дълъг, и колкото по-дълъг е интервала, толкова по-вероятно е, че епилепсията ще се запази. Russell смята, че ако амнезията след злополуката продължава повече от няколко дни, това означава, че има тежко нараняване на мозъка, като включително е възможно да има разкъсване и усукване на тъканта на мозъка.⁵

Cyril B. Courville, тогава професор по нервни заболявания в университета Лома Линда, и водещ авторитет по наранявания на главата, написа следното през 1944 г., относно някои от ефектите при нараняване на главата:

„... безсъзнание, поради удар по главата, може да продължи за различен интервал от време и когато няма усложнения, това е много сигурно показание, за степента на силата, която е предизвикала реакцията... Клиничната картина на начална кома, за къс период от време, която следва нараняване на главата със следващ интервал на просветляване и след това преминава в кома все още често е пропускан. Важно е да се знае, че първоначалния период на кома е в резултат от „удара”.  Пациентът се възстановява от преживяното повече и по-малко напълно, тъй като причиненото нараняване обикновено не е тежко (изключение: тежко натъртване на слепоочния дял, в който случай съществува само частично възстановяване от дълбокото коматозно състояние). Изпадането отново в кома се дължи на увеличаването на налягането в черепа, което се дължи на събирането на екстра-дурален, събдурален и интрацеребрален съсирек в отока на слепоочния дял до прогресивно събдурално цереброспинално  събиране на течност, или до прогресивно омекване (и увеличение) на мозъка, което е последвано от артериална тромбоза.”⁶

По-късно Courville заяви, че „продължителността на периода на безсъзнание е добър показател, за тежкия характер на сътресението”. Той уточни, че безсъзнанието, за период от време по-дълго от шест часа, подсказва възможността, „че може да има тежки поражения на мозъка, а също така и фрактури на черепа. Такива пациенти могат да оцелеят или да умрат, в зависимост от тежкия характер на тази група от симптоми.”^{7, 8}

Също така Courville посочва, че нараняването на слепоочната кост е най-главната причина за психомоторна епилепсия (вид епилепсия на слепоочния дял).⁹ В серия от 54 клинични случая на психомоторна епилепсия, той откри, че в 37% (двадесет случая) най-вероятната причина беше нараняване.¹⁰ След възстановяване от продължително безсъзнание, или дори къса амнезия, съществува само малко подобрение от амнезията (загуба на паметта) и само една трета от пациентите се възстановяват напълно.^{11, 12}

През 1975 г. Jennett заяви, че: „загуба на паметта или само кратка амнезия след травмата, винаги означава повреда на мозъка... Тежкия характер на разпространяването на вредата на мозъка ... най-добре е оценена от дължината на амнезията след травмата”. В 800 случая на нараняване на главата, които са били изследвани от Jennett, 40% от тези, които са преживяли амнезия след нараняването, от 24 часа или по-дълго, по-късно развиха епилепсия.¹³ Ако заключението на Jennett, че съществува 40% вероятност за пациент, да развие епилепсия, след нараняване на главата, което е последвано от безсъзнание за период от 24 часа или по-дълъг, колко по-голям е шанса за Елън да развие епилепсия, ако тя е била в безсъзнание в продължение на три седмици, и в амнезия по време на целия случай?

Основавайки се на изследването на по-късните резултати на наранявания на главата в армията Caveness обобщава своите открития както следва:

„В синдрома след травмата, най-често срещания резултат е развитието на черепно мозъчна травма, която обикновено се характеризира от следващите оплаквания: главоболие, замайване и виене на свят, нервност, раздразнителност, намаляване на паметта, невъзможност за концентрация, необикновена умора, безсъние... Други характерни качества са чувството за болнавост и намаляване на капацитета за печелене на прехраната.”

„От група от 574 пациента, които са имали нараняване на главата, 46% са развили епилептични припадъци.¹⁴ Намаляването на паметта, нервност, невъзможност да се концентрират и необикновена умора са симптоми, които Елън Уайт имаше в продължение на години след нараняването на главата й.¹⁵ От всички припадъци при възрастни хора, които включват „автоматизъм на поведението, разстройство на индивидуалността и мисълта и нарушаване на зрението” над 50% се дължат на участието на слепоочния дял.”¹⁶

В друго изследване на Jennett, на 481 случая на така наречената късна епилепсия след нараняване на главата, той открива, че епилепсия на слепоочния дял се развива в 90 случая. Той установи, че 53% от пациентите са получили от една до шест атаки на година, а 18% са имали повече от една на месец.¹⁷

Като съществуваща епилепсията е била позната до известна степен от дните на древния Египет, но систематизирано познание за това заболяване започва да се натрупва от времето на Хипократ (400 пр. Хр.) и Гален (+175 сл. Хр.).

По време на деветнадесети век, постепенно разграничаване е било направено между няколко различни вида епилепсия, между  генерализирани конвулсивни припадъци (вид епилепсия, която е определена от припадък) по време на която пациента е в безсъзнание и има конвулсии по цялото си тяло), и генерализирани не конвулсивни припадъци (вид епилепсия, която е определена от припадък) за къс период от време, отличаващ се с моментално изпадане в безсъзнание, и местни мускулни спазми или треперене) видове и тези сравнителни анализи са продължили. Hughlings Jackson докладва около 50 случая през 1888 г. в Англия, за епилепсия, при която част от симптомите са „състояние на сънуване” или „интелектуална аура” които са предшествали общите атаки или които са се случвали по време на цялостна атака.¹⁸

Съществуваше постоянно, но бавно увеличаване на познанието за нараняванията на главата и произлизащата от това епилепсия по време на оставащите години от деветнадесети век. По време на втората световна война имаше много случаи на нараняване на главата. Много от наранените можеха да бъдат наблюдавани от близо в продължение на няколко години, като това увеличи много познанието относно късните или забавени ефекти от тези травми. В случаите, в които беше получена травма на главата от снаряди (както във втората световна война така и в Корейската война) повече от една трета от пострадалите развиха епилепсия.  Много от травмите на главата, които са последвани от епилептични припадания, сега са в резултат от индустриални и пътни произшествия.

С появяването през 1928 г. на електроецефалографа, който записва електрическата активност на мозъка, и подобрените рентгенови снимки на мозъка и черепа (включително и CAT сканиране, за вариации в анатомичната структура, позитивно-емисионната томографи, които показват функционални промени в точни области, и най-новите магнетично резонансни образи [MRI]), по-солидна основа за изследване и откриване на анормалните функции и дефекти на мозъка са постигнати – които се отразяват в прогресивно по-добро разбиране на различните видове епилепсия, и други мозъчни нередности.

Съществуват много причини за епилепсията, включително наследствено предразположение, травми при раждане, след родилна травма на главата, менингит и други инфекции, тумори, метаболични аномалии, заболявания на кръвоносните съдове и отравяния. Най-срещания вид епилепсия е епилепсията на слепоочния дял и най-често срещаната причина е травма на главата.

След травматичната симптоматология на Елън Уайт,

след нейната злополука

След като Елън Хармън дойде в съзнание, тя остана на легло в продължение на няколко седмици. Тя беше отслабнала значително, по всяка вероятност от части поради трудността за хранене по време на нейното състояние в кома – в това време нямаше венозно оборудване за хранене. Течности, които са били поставяни в устата й са били гълтани чрез рефлекс.

Тя се подобряваше много бавно и „изглеждаше, че нейното здраве е напълно разбито”. По-късно Елън можа да посети училище за кратко време и тя заявява, че „беше ми почти невъзможно да уча и да запомня това, което научавах”. Когато посещаваше училище ръката и трепереше, така че тя не можеше да напредне в писането и когато учеше, тя казва, че „буквите в моя учебник се движеха и големи капки пот се събираха на челото ми, завиваше ми се свят и аз припадах”. Нейният учител й препоръча да напусне училище, докато здравето и се подобри, което тя направи. Три години по-късно, когато беше 12-годишна тя се опита да започне училище отново, но нейното здраве отново се влоши и тя беше принудена да напусне училище завинаги. Това много обезкуражи Елън. Тя написа:

„Когато размишлявах върху разочарованите си надежди и върху мисълта, че трябва да бъда инвалид до края на живота си аз бях нещастна от съдбата си и негодувах срещу Божието провидение, което ме беше огорчило по този начин.”¹⁹

На друго място тя казва: „Изглежда, че бях лишена от всякакъв шанс за земно щастие и осъдена на продължително разочарование и унижаване.”²⁰

Симптомите при пациенти, които се възстановяват от силни травми на главата, включват, главоболие, световъртеж, депресия, забавяне на мисленето и намаляване на концентрацията и паметта – всяко от които, според нейните собствени думи, Елън изпитваше. В своето изследване на слепоочния дял, Ounsted, обобщава, че „социалните и училищни проблеми са широко разпространени всред епилептиците с слепоочен дял епилепсия, дори когато те са нормално интелигентни... Социалните и училищни проблеми на деца с temporal lobe епилепсия са много по-големи, отколкото нормално се смята.”²¹

Джеймс Уайт заяви, че по време на първото видение на Елън „нейното нервно състояние беше такова, че тя не можеше да пише и зависеше от някой, който да седи до нея на масата, дори само, за да й налее питие от чашата в чинийката.” ²²

Почти петдесет години по-късно Елън писа в Ревю и Хералд, от 25 ноември 1884 г. относно ефекта на нейната злополука, казвайки:

„Аз посетих ... мястото на злополуката, която ме превърна в инвалид за целия ми живот. Това нещастие, което в момента изглеждаше много горчиво и беше тежко за носене, се оказа, че е маскирано благословение. Тежкият удар, който разби всички земни радости, беше средството, което обърна моите очи към небето.”

През 1841 г. Елън посети серия от лекции от Уилям Милър, но тя чувстваше, че не е готова да бъде приета от Бог, поради липсата на освещение. Елън заявява, че „тя е изпаднала в меланхолия, която прерасна в отчаяние.”²³ Тя остана в това състояние в продължение на три седмици и в крайна безпомощност, тя падаше на лицето си:

„Аз мислех, че имам съдбата на осъдения грешник... Много пъти се появяваше желанието никога да не съм била родена. Съвършена тъмнина падаше над мен и изглеждаше, че няма изход от тази сянка... След това мислех, че много от пациентите в лудницата са там, защото са преминали през нещо подобно на моето.”²⁴

По това време и в това състояние на ума, Елън видя важно видение, което по всяка вероятност е първото от многото й записани ясновидски опитности. В този сън тя видя храм, който беше подпрян на голяма колона, за която беше завързано кървящо агне. Когато беше близо до агнето страх обзе Елън и тя изпита срам, когато видя, че трябва да изповяда греховете си пред тези, които вече бяха направили това, и които изглеждаха щастливи и изпитваха радост. След това изсвири тромпет, сградата се разклати и светиите извикаха триумфално. Тогава храма се изпълни със светлина, която беше последвана от ужасна тъмнина, в която Елън се видя сама. Тя написа: „Ужаса в ума ми не можеше да се опише. Аз се събудих, трябваше да измине известно време, преди да се убедя, че това не беше реалност. Аз мислех със сигурност, че моята съдба е решена.”²⁵

Скоро след това, тя имаше друг сън, в който мислеше, че седи в дълбоко отчаяние, когато „човек с прекрасен изглед и изражение” я попита дали иска да види Исус и ако искаше, трябва да го последва. Тя беше заведена до стръмна стълба и й беше казано да гледа нагоре, тъй като, ако погледнеше настрани, ще получи световъртеж и ще падне. Тя видя, че някои наистина падаха по пътя. След това видя Исус и „се опита да защити себе си от Неговия пронизващ поглед”. Исус постави ръцете си над нея и каза: „Не се страхувай”. Елън падна в Неговите нозе и видя сцени на слава и красота, когато Исус й се усмихна. Тогава водещия я заведе отново при стълбата, като и даде зелено въженце, чрез което тя можеше да се свързва с Исус, когато искаше.”²⁶

Някои от елементите на това видение подсказват, че може би става въпрос за слепоочен дял пристъп. Първо, трябва да си припомним обстоятелствата. Елън беше обезкуражена, чувстваща, че не е готова да бъде приета от Исус, поради липса на освещение, и беше дълбоко отчаяна. По всяка вероятност, нейния сън беше определен от емоционалното й състояние и специфичните проблеми, които я притесняваха.  Тя почувства страх в съня си, когато дойде близо до агнето и по-късно видя ужасна светлина и след това ужасна тъмнина, която последва, където тя беше сама. Всяко едно от тези неща (страх, силна светлина и тъмнина) често са изпитвани при пристъпи на слепоочния дял, както те присъстваха в много от виденията на Елън Уайт.²⁷

Във второто й записано видение, (1842) г. на нея и беше казано да гледа нагоре. Исус я погледна с пронизващ поглед, но след това й каза, „Не се страхувай”. Явно страха беше част от тази опитност и нейните очи гледаха нагоре – като и двете са типични фактори при епилептични пристъпи на слепоочния дял.²⁸

Съществуват явни прилики между този сън и много по-дългото видение, което тя видя през декември 1844 г. Скоро след второто видение, (което беше споменато в горния параграф), Елън имаше друга опитност, докато участваше в молитвено събрание:

„Докато се молех... всичко изчезна от пред мен, освен Исус и славата, и аз не знаех нищо от това, което се случваше около мен. Аз останах в това състояние дълго време, и когато разбрах, че всичко това ме заобикаляше, всичко изглеждаше славно и ново, като че ли се усмихвах и славех Бог.”

В записаното в Ранни писания, тя добавя: „Вълна след вълна от слава преминаваха над мен, докато тялото ми стана вдървено.”²⁹ Това изглежда, че е третото й записано видение. Елън участваше в разочарованието от движението на Милър, когато Исус не се завърна през пролетта на 1843 г. и в още по-голямото разочарование на 22 октомври 1844 г., когато отново, Той не се появи.

През декември 1844 г. Елън имаше видение, когато беше коленичила да се моли, заедно с четири други жени, в дома на приятели. В това видение тя видя пътуването на 144 000 светии, по тясна извиваща се пътека, от която някои падаха долу в тъмния и грешен свят. След това последва изказване, което предизвика големи трудности в нейната църква:

„За тях беше толкова невъзможно да се качат отново на пътеката и да отидат в града, както и целия грешен свят, който Бог беше отхвърлил. Те падаха по целия път около пътеката, докато чухме Божия глас, като много води, който ни каза деня и часа на Исусовото пришествие.”

Заедно с повечето от малката група, която по-късно оформи Църквата на адвентистите от седмия ден, в продължение на няколко години тя вярваше, че след 22 октомври 1844 г. времето за спасение е изтекло.³⁰

Една седмица по-късно, Елън получи друго видение, в което тя видя трудностите и опозицията, през които ще премине, в делото й на разказване на видението на други хора. След това, тя отново навлезе в период на отчаяние, тъй като нямаше средства, за да се издържа по време на такава служба и тя „пожела смъртта”.

По време на молитвено събрание в дома на баща й, тя почувства, като че ли огнена топка я е ударила в сърцето, тя падна на пода и чу един светия да казва: „разкажи на другите това, което ти открих.”³¹ След това Елън Хармън беше вярна на видението и стана активна в разказването му на малки групи от хора, които бяха повярвали на вестта за Второто пришествие. На 30 август, 1846 г., тя се омъжи за старейшина Джеймс Уайт, с когото след това работеше за групите от адвентисти. Писане, публикуване и пътуване се превърна в начин на живот за семейство Уайт.

Елън продължи да вижда така наречените „отворени видения” по време на работа в периода от 1844 до 1884 г., след това, тя главно имаше пророчески сънища или нощни видения, до смъртта й на 3 март 1915 г. Невъзможно е да представим точна бройка на виденията, които Елън Уайт е имала, но Джеймс Уайт твърди, че до 1868 г. тя е имала между 100 и 200 видения.³² Между 1868 и 1884 г., са записани 80 допълнителни видения и почти 60 пророчески съня след 1884 г. са изброени в обширния списък към писанията на Елън Уайт, освен 48, които са записани като такива с неизвестна дата. Артър Уайт казва, че не е запазен пълен списък с виденията, които са дадени на Елън Хармън в дните и седмиците преди първото откровение. Съвременни документи показват, че откровенията в тези ранни дни бяха чести.³³ От всичко това изглежда, че Елън Уайт е имала поне 400 видения, а може би много повече.

Как Елън Хармън беше убедена, че виденията и сънищата й идват директно от Бог? Първо, явно беше естеството на това, което тя видя – небесни сцени, в които говореше с ангели, с Христос и в които видя Бог. Тя вярваше, че получава важни вести и предупреждения от небето. Може би в началото, много решаващо беше влиянието на тези, които бяха около нея, които вярваха, че нейните опитности или транс бяха дело на Бог. След втория й сън, през 1841 г. тя сподели с майка си трудностите, през които преминаваше. Майка й и симпатизираше и я посъветва да посети старейшина Стокман. Елън казва:

„След като чу историята ми, той постави ръцете си прочувствено на главата ми и със сълзи на очи каза: `Елън, ти си само дете. Твоята опитност е най-изключителната, за някой на твоите години. Може би Исус те подготвя за специално дело.”³⁴

Първата публична молитва на Елън беше толкова емоционална опитност за нея, че тя изгуби съзнание за това, което се случваше около нея. 

„Когато получих удара, някои от тези, които присъстваха бяха разтревожени и бяха готови да изтичат за доктора, мислейки си, че някакво опасно заболяване ме е сполетяло, но майка ми ги умоляваше да ме оставят сама, тъй като за нея беше ясно, а и за другите опитни християни, че чудната сила на Бог е тази, която ме беше повалила.”³⁵

Елън беше дълбоко впечатлена от религиозната и емоционална заблуда в нейната местна методистка църква, включително транса и припадането.³⁶ Тя намери помощ за своето вярване в Божествения произход на своите видения, също от Джеймс Уайт и Джозеф Бейтс.³⁷ По средата на деветнадесети век имаше и други хора в групата на адвентистите, които твърдяха, или които бяха признати като имащи видения от Бог. Елън споменава няколко от тях в автобиографични описания.³⁸

Няма съмнение, че Елън Уайт претендираше, и не се колебаеше в твърдата си вяра, че получи видения и вести директно от Бог. Днес човек може да се чуди защо Елън Уайт беше толкова лесно приета от другите като пророчица. По време на този период от историята, пророци и пророчици бяха нещо обикновено, както в Англия, така и в Америка. Това е времето, когато Джозеф Смит беше приет за пророк и мисионерите мормони твърдяха, че тяхната църква има „духа на пророчеството”. Мари Еди Бейкър, също съвременничка на Елън Уайт беше основателката и духовен водач на Християнска наука.  Billington посочва, че между 1830 и 1850 г. „жените проповедници бяха популярни и виденията и трансовете бяха лесно приемани.”³⁹

Артър Уайт, внука на Елън Уайт е съгласен, че физическите изяви по време на виденията на Елън Уайт, допринесоха за тяхното приемане като свръхестествени. „Самия начин, по който виденията бяха дадени беше силно доказателство, между другите, което уреди нещата в ума на повечето от свидетелите.”⁴⁰

Съществуваше период, в ранната служба на Елън Уайт, в който нейното приемане единодушно беше подложено на проверка и тя със сигурност не беше призната като авторитет. През 1851 г. Джеймс Уайт написа в Ревю и Хералд, от 21 април, 1851 г.:

„Затова задължението на всеки християнин е да приеме Библията като съвършено ръководство за вяра и задължение... Той няма свободата да се отклонява от тях (Писанията) и да научава за задълженията си от друг дар. Ние казваме, че в момента, който вярващия направи това, той поставя дара на погрешното място, и приема много опасна позиция.”

В същия брой на Ревю и Хералд той добавя:

„Божието Слово е вечна скала. Върху него ние можем да застанем с увереност във всяко време. Въпреки, че Бог дава сънища, които са проектирани за личността, която ги получава, за да утешава, да поправя или да инструктира във време на изключителни изпитания и опасности, ако приемем, че Той предначерта да ръководи делата ни в общия ни живот чрез сънища, не е Библейско и е много опасно.”

Четири години по-късно, Джеймс Уайт написа следното:

„Съществува класа от хора, които са убедени, че Ревю и работещите в него представят идеите на Елън Уайт изпит за доктрина и християнска принадлежност... Каква е връзката между Ревю и идеите на г-жа Уайт? Гледищата, които са публикувани в него са извлечени от Светите Писания. Никой от авторите на статии в Ревю, не ги е цитирал (идеите на Елън Уайт) като авторитет за което и да е вярване.”⁴¹

Двадесет и осем години по-късно, (през 1883 г.) старейшина Бътлър, тогава президент на Генералната конференция на Адвентистите от седмия ден каза следното:

„Нашите врагове се опитват много усилено да докажат, че ние превръщаме виденията в изпит за членство. Ще бъде много абсурдно и невъзможно да се направи това. Когато има хора във всяка част на света, които приемат нашите идеи, които никога не са виждали Елън Уайт и не са я чували, как можем да ги направим изпит за членство? ...Те твърдят, че има много хора между нас, които не вярват във виденията. Това е истина, но въпреки това, те са в нашите църкви и не са изключени. Те твърдят, че старейшина Смит, Конрайт и Гейдж не вярват във виденията, но въпреки това всеки от тях е член на нашата църква, двама от тях са проповедници, а един от тях заема много важна служба... Не, ние не правим виденията изпит и никога не сме правили това.”⁴²

Нийл Уилсън, настоящ президент на Генералната конференция на Адвентистите от седмия ден, изразява почти същото отношение в интервю:

„Когато достигнем до момента, дали някой трябва да вярва в Елън Уайт, до една степен или друга, или да приема нейните видения като истински, или просто като въображение или повтаряне като папагал, както някой се изрази – че някой трябва да вярва тези неща, за да бъде Адвентист от седмия ден, или да получи спасение – тази църква никога не е заемала тази позиция. Това ще наруши до голяма степен Божия дар, който Той е дал на тази църква. Той не беше предназначен за тази цел.”⁴³

С изминаване на времето Елън Уайт беше все повече приемана в адвентната църква като личност с авторитет, и нейното влияние се превърна в това на истински пророк, въпреки че самата тя отказа да бъде наречена по този начин – предпочитайки титлата „Божий вестител”. Тя вярваше, че нейното дело „включва много повече, отколкото думата „пророк” означава”.⁴⁴

Това, което тя вярваше за важността на делото си и Божието участие в него се вижда ясно от следващия цитат:

„Свидетелствата са от Божия дух или от дявола. Когато се противопоставяте срещу Божиите служители, вие извършвате дело или за Бог или за дявола.”⁴⁵

„Ако се опитвате да насочите Божиите съвети, за да служат на вас, ако намалите доверието на Божия народ в свидетелствата, които Той им е изпратил, вие се бунтувате срещу Бог точно както Корей, Датан и Авирон... В тези писма, които пиша, в свидетелствата, които представям, аз представям пред вас това, което Бог е представил пред мен. Аз не написвам една статия в списанието, в която да изразявам моите собствени идеи. Това е, което Бог ми е открил във видение – скъпоценните лъчи на светлина сияеща от трона. Това е истина относно статиите в списанието и за многото мои книги.”^{46, 47}

Защо Елън достигна до тези заключения относно естеството и значението на нейния труд? Може би това беше постепенен процес, главно поради влиянието и натиска на всички около нея, които вярваха, че нейните видения бяха от свръх естествено, Божествено естество. Този процес започна с първия й сън и продължи до последното й видение. Напълно разбираемо е, че Елън беше напълно убедена, че всички тези видения и сънища бяха директно, Божествено откровение, за да може тя накрая да каже: „В древността, Бог говореше на хората чрез устата на пророците и апостолите. В тези дни Той им говори чрез Свидетелствата на Своя Дух.”⁴⁸

По време на живота на Елън Уайт съществуваха хора, които се съмняваха в произхода на нейните видения. През 1847 г. Джеймс Уайт публикува писмо от „посветен брат”, относно виденията на Елън Уайт:

„Аз не мога да препоръчам виденията на Елън Уайт като притежаващи Божествено вдъхновение, както ти и тя мислите, че са, въпреки това аз не се съмнявам във вашата честност относно този въпрос. .. Аз мисля, че това, което ти и тя приемате като видения от Бог, са само религиозни мечти, в които нейното въображение се движи без контрол, относно теми, от които тя се интересува дълбоко. Докато е потънала в тези мечти, тя изгубва представа за всяко нещо около нея. Има два вида мечти, грешни и религиозни. Нейните са от втория вид.”⁴⁹

Други предполагат умствени или физически причини. Елън споменава относно хипнотизъм, като обяснение за причината на нейните видения. Тази възможност дори сама предложи себе си.⁵⁰

Друго обяснение, което е предложено за нейните видения е хистерия и това предложение беше повтаряно през нейния живот. Интересно е, че Елън определи диагнозата на един от църковните членове, като страдащ от хистерия. Тя каза:

„Скъпа сестра F., ти притежаваш болно въображение... Ти положително нараняваш, не само себе си, но и останалите членове на твоето семейство, и специално твоята майка... Нейният ум не е балансиран, от честите пристъпи на хистерия, които тя е принудена да наблюдава.”⁵¹

Някои от ранните сътрудници на Елън и Джеймс отхвърлиха свръхестественото естество на нейните видения. Между тях беше Isaac Wellcome, който беше кръстен от Джеймс Уайт през 1844 г. и беше много активен по време на адвентното движение през 1844 г. Той написа:

„Елън Г. Хармън... беше странно напрегната, както в тяло, така и в ум... падаща на пода... (спомням си, че я хванах два пъти, за да не падне на пода)... По време на събрания тя говореше със сила и бързина, докато паднеше на пода, когато както тя твърдеше, прекрасни видения на небето и каквото виждаше там й бяха показани. Тя твърдеше, че Христос е напуснал службата на посредник и е приел тази на съдия, като е затворил вратата за спасение и изличаваше имената от книгата на живота... Ние я видяхме в Поланд, Портланд, Топшам и Брунсуик, по време на началото на нейната кариера, често я чувахме да говори и я видяхме да пада и я чухме да разкрива чудеса, които тя каза, че нейния небесен Баща й е позволил да види. Нейните свръх естествени и неправилни идеи не бяха приети с готовност като видения, но като духовни идеи за невидими неща, които бяха нещо обикновено всред методистите... тези видения не бяха нищо повече освен ехо на проповядването на старейшина (Джозеф) Търнър и на други, и бяха смятани като продукт на прекалено претовареното й въображение, а не като факт.”⁵²

Jacob Brinkerhoff и брат му W.H. Brinkerhoff (който беше ръкоположен за проповедник от Джеймс Уайт), бяха активни в делото на Църквата на адвентистите от седмия ден в периода от 1860-1865 г. През 1884 г. Джейкъб написа:

„Г-жа Уайт има висока репутация всред тях като водач... частично това се дължи на нейната претенция за Божествено вдъхновение. Наскоро след разочарованието в 1844 г., тя получи това, за което се твърди, че е първото й видение. Без съмнение това бяха времена на изпит за адвентния народ; тя беше много млада и много болна... По време на възбудата в тези времена, и докато беше твърде слаба, изглеждаше, че нейния ум напуска тялото й, и тя изпадаше в транс, в който ума продължаваше да бъде активен, и оформяше схващания от предварително приети представи, от възбудата на случая или от заобикалящите я обстоятелства. В това време опитността на адвентния народ беше темата, която ги интересуваше и в нейното видение или транс, нейният ум се занимаваше със същия предмет, като естествена последица... Не се учудваме, че нейните видения бяха приети от нея и тези около нея, като откровения от Бог. Такъв феномен не се среща много често в природата и във времена, когато различен фанатизъм беше приписан като дело на Бог, не е за учудване, че това ставаше. Бидейки напълно погълната от своите религиозни идеи и опитности, нейния ум, докато беше в състоянието на транс, работеше в същата посока, докато тя беше в състояние на безчувственост. Трансът е състояние на безчувственост, нервен припадък, екстаз... Тези, които са напълно запознати с историята на виденията на Елън Уайт, са прочели, че основно доказателство за нейното Божествено вдъхновение е факта, че тя е съвършено безчувствена., но това само потвърждава позицията която ние приемаме, че те са плод на нездравословно и неестествено състояние на нейното тяло и ум.”⁵³

Четейки горното изказване имаме чувството, че Brinkerhoff щеше да нарече това епилепсия на слепоочния дял. Но, той спря преди да го каже, термина все още не беше измислен. Малко по-късно в своята статия той казва: „Те не обърнаха внимание на факта, че те(виденията) можеха да бъдат вдъхновени не само от Бог или Сатана, но можеха да бъдат чисто човешки, или идващи от нейния собствен ум, като ние поддържаме тази позиция като истина, за техния произход.”

През 1887 г., Дъдли Конрайт посочи нараняването на главата й, като източник за нейните видения:

„На 9-годишна възраст тя получи тежка контузия на лицето, която счупи носа й и почти не я уби. Тя беше в безсъзнание в продължение на три седмици. Този шок на нервната й система е причината за всичките й видения, които следваха след това.”⁵⁴

През 1919 г. като причина той изказа мнението, че специфично става въпрос епилепсия. Важно е, че всичките симптоматични диагнози, които бяха определени в нейното време, за нейната опитност с виденията, се припокриват с непознатото тогава съществуване на епилепсия на слепоочния дял.

Д-р Уилям Садлър, който познаваше добре Елън Уайт, написа в 1912 г. следното:

„Не е необикновено за хора, които се намират в каталептичен транс, да си представят, че пътуват в други светове. Действително, прекрасните доклади за тяхната опитност, които те представят след отминаването на тези каталептични атаки, са толкова уникални и прекрасни, че са използвани като база за основаването на нови секти и религии... Интересно изследване в психологията показва, че тези медиуми, които изпадат в транс, винаги виждат видения в хармония със своите теологични вярвания... Почти всички от тези жертви на трансове и нервни каталепсии, рано или късно започват да вярват, че са вестители на Бог и небесни пророци, и без съмнение, повечето от тях са искрени в своята вяра. Не разбирайки физиологията и психологията на тяхното заболяване, те искрено започват да вярват, че тяхната специфична умствена опитност е нещо свръхестествено, а техните последователи сляпо вярват това, което те проповядват, поради предполагаемия се Божествен характер на така наречените откровения.”⁵⁵

Садлър изпрати девет страници писмо на Елън, през 1906 г., като отговор на нейния призив, че „всеки, който има затруднения относно нейните свидетелства, които тя е представила, да й покажат точно какви са техните възражения и какъв е техния критицизъм.”⁵⁶ Артър Уайт е публикувал откъси от дългото писмо на Садлър, като цитира въпросите, които Садлър задава.

Д-р Грегори Холмс и д-р Дилбърт Ходър, представиха статия под заглавие: Елън Уайт и Църквата на адвентистите от седмия ден: Видения или Прости парциални припадъци? По време на събрание на Американската Академия на Невролозите, в Торонто през май, 1981 г. Статията беше обобщена в Списание по неврология, както следва:

„Църквата на адвентистите от седмия ден беше родена в периода, който последва Голямото разочарование през 1844 г. Основната фигура при оформянето на главна протестантска деноминация беше Елън Уайт. Нейните 100 000 написани страници, са втори след Библията при определянето на доктрините за милиони от членове на църквата в света. За Елън Уайт се вярваше, че е Божий пророк, който получаваше инструкции и ръководство чрез свръхестествени видения, които продължиха и представяха свидетелство за повечето от адвентистите за нейното Божествено вдъхновение.”

„На 9-годишна възраст Елън Уайт получи тежка контузия на главата. След възстановяването й, нейната индивидуалност се промени и тя стана интроспективна, изключително моралистична, религиозна и се посвети на плодовита читателска и писателска дейност. На 17-годишна възраст тя получи първото си „предвещание”, което беше изтълкувано от нея като „видение”. Виденията бяха охарактеризирани от случайна аура, променящо се състояние на съзнание с широко отворени очи или въртене на очите, общ автоматизъм (състояние на съзнание или безсъзнание, но неволно е принуден да изпълнява определени вербални действия), продължава да говори, визуални и слухови халюцинации, летаргия след виденията и амнезия относно събития, които се случват по време на видението. 

„Основавайки се на историята на травмата на главата, промяната на индивидуалността и описанията на виденията, ние предлагаме, че Елън Уайт страдаше от прости парциални припадъци.”⁵⁷

Статията също беше докладвана и в Toronto Star на 23 май, 1981; и нейна версия беше публикувана от Hodder в Evangelica, ноември 1981.

Простите парциални припадъци са типични за една форма на епилепсията, която е свързана с граничната система на мозъка, включително и слепоочния дял. Имаше време, когато повечето хора вярваха, че епилепсията означаваше спазъм на мускулите и конвулсии, появяването на пяна от устата и ухапване на езика. Този вид епилепсия наистина съществува, но също така има и други видове епилепсия. Всеки вид епилепсия е причинена от неизправност на нервните клетки на мозъка.  Такава повреда може да причини необичайна активност на мускулите в големи части на тялото, но има още много системи и функции, които могат да бъдат засегнати и по-специално при епилепсията на слепоочния дял. Те включват физиологични функции, сърцебиене, дишане, съзнание, мисли, памет, сънища, говор, писане, настроение, поведение, характер, сексуалност и др.

Специфичните симптоми, които един епилептик може да изяви зависят от мястото на увредените нервни клетки (включително в коя част на мозъка), суровостта и обхвата на нараняването на засегнатите нервни клетки и какви други отдалечени нервни клетки са засегнати от повредата на главната и на мозъка. Симптомите, които са резултат от първоначалното нараняване на мозъка, може да не се изявяват в продължение на много години.⁵⁸ Това забавяне може да се дължи на крайния ефект на продължителния процес на промяна на тъканта, след нараняването на мозъка. Courville⁵⁹ цитира Earl, който казва, че в 31.2% на клинични случаи на психомоторна епилепсия съществува история напостназално черепно мозъчно  нараняване. Gomes⁶⁰, който изследва 3 636 случая на епилепсия на слепоочния дял можа да установи причината за заболяването в 64% от пациентите. От тези случаи, в 38% причината за това беше нараняване.

Епилептичните припадъци се появяват периодично, но тяхната честота може да се различава много. Припадъците могат да бъдат предизвикани от вътрешни или външни фактори, като тревога, депресия, умора и сън, а в някои видове епилепсия е възможно пациентите да достигнат до атака от зачестено дишане (умишлено или по време на стрес), когато мигат срещу силна светлина, чрез чуването на внезапен силен шум, от налягане в сънната артерия във врата, а при някои случаи дори от четене. Някои пациенти могат да предчувстват, когато припадъка наближава и понякога е възможно за пациент да осуети припадъка. Елън успя да предотврати получаването на видение поне веднъж и след това не можеше да говори в продължение на почти 24 часа.⁶¹

Елън не знаеше нищо за заобикалящата я среда по време на видение и след това не знаеше какво е станало около нея по време на видението, но тя можеше да представи това, което е видяла и почувствала във видението. Това е типично за простите парциални припадъци при епилепсия на слепоочния мозъчен дял.

Казва се, че Елън не е дишала по време на виденията, но въпреки това никога не е страдала от цианоза. (Но често тя говореше, когато беше във видение, което се нуждае от въздух). George I. Butler потвърди това през 1874 г. когато каза, че: „нейното лице запазва естествения си цвят и кръвта циркулира както обикновено”. В по-детайлните доклади за виденията на Елън, за отбелязване е, че когато тя излизаше от видение, тя „ си взимаше дълбок дъх, който беше последван от друг след около минута и много скоро нормалното и дишане беше възстановено”. Възможно е дишането на Елън да е било почти неусетно. Поради намаляването на нормалното дишане не е за учудване, че тези, които присъстваха достигнаха до заключението, че тя въобще не диша.⁶² Казва се, че при епилепсията слепоочния мозъчен дял дишането може всъщност да спре за определени къси периоди и да бъде забавено след тях. Между симптомите за психомоторни пристъпи, Lennox посочва факта, че дишането при тези пациенти може да се различава от увеличаване на дишането, до липса на дишане. Съвършеното спиране на дишането може да продължи само за определено късо време, но почти незабележимо дишане може да продължи в продължение на дълги периоди.⁶³ Тази явна „липса на дишане” по време на видение беше представено като доказателство, че виденията на Елън, са били от свръх естествен произход.

Автоматизмът, (автоматични движения, за които пациента не знае нищо) е често срещан симптом при епилепсия слепоочния мозъчен дял. Елън Уайт изявяваше това, когато извиваше ръцете си, чрез бавни, грациозни движения на рамената, ръцете и китките и когато ходеше напред и назад по време на видението. Тези изяви изглеждаха значителни, след като най-забележимите прояви на автоматизъм при епилепсия на слепоочния мозъчен дял са в тази област.

През 1888 г. Hughlings Jackson докладва за петдесет случая на епилепсия, които изявяваха аура или сънно състояние, като включваха дори крайни изяви на автоматизъм. Това се случи с лекар, който беше пациент на Jackson. В едни от случаите той пътуваше с трамвай и трябваше да слезе на четвъртата спирка, но следващото нещо, което той видя е, че стои пред вратата на дома си търсещ ключа за вратата. Той беше слезнал от влака на правилната спирка, измина половин миля по улиците, и се върна до дома си – като не си спомняше нищо от това. Това беше автоматично поведение, за което той не си спомняше нищо.⁶⁴ Интересно е, че друг от пациентите на Jackson говореше за припадъците си като за „видения”. Сомнамбулите могат да отварят врати и да изказват благополучно по стълби, но не си спомнят за своите действия, това е автоматизъм.

Какво видяха тези, които присъстваха на виденията на Елън? За щастие съществуват няколко много детайлни доклада от хора, които са присъствали, когато Елън е имала видение, включително Джеймс Уайт и Дж. Н. Лоугбороу, който твърди, че я е виждал, когато тя е във видение поне 50 пъти. Артър Уайт ни представя обширно обобщение на докладите на трима свидетели:

1. Точно преди видението съществуваше дълбокото чувство за присъствието на Бог, както от г-жа Уайт така и от други в стаята.

2. Когато видението започваше, г-жа Уайт издаваше вик казвайки: „Слава” или Слава на Бог”, а понякога това се повтаряше.  Тя изгубваше физическата си сила.

3. След това се виждаше свръхестествената й сила.

4. Дишането спираше, но сърцето продължаваше да бие нормално и цвета на бузите й беше нормален. Най-критичните тестове, не установиха никакво нарушение на циркулативната система.

5. Понякога имаше извикване, показателно за сцената, която беше представена.

6. Очите й бяха отворени, не с празен поглед, но като че ли тя напрегнато гледаше в нещо.

7. Позицията й можеше да бъде различна. Понякога тя седеше, понякога беше излегната, понякога ходеше в стаята и правеше грациозни движения, като говореше за нещата, които са й представени.

8. Съществуваше пълно безсъзнание за нещата около нея. Тя не чуваше, не чувстваше и не виждаше, не възприемаше околната среда по никакъв начин, или каквото ставаше около нея.

9. Края на видението беше оповестявано с дълбоко вдишване, което беше последвано след около минута от друго и много скоро естественото дишане беше възстановено.

10. Веднага след видението всичко й изглеждаше много тъмно.

11. След кратко време естествената й сила и възможности бяха възобновени.^{65, 66}

Също така Лоугбороу докладва за едно видение през 1846 г., което Елън Хармън е имала в присъствието на Джозеф Бейтс. В него тя говореше за нещо, което изглежда, че са били планети. Г-жа Трюсдейл, която присъстваше на събранието, е цитирана от Лоугбороу:

„Скоро забелязахме, че тя беше безчувствена за земните неща... След като преброи на глас луните на Юпитер и скоро след това тези на Сатурн, тя описа по прекрасен начин кръговете на Сатурн. След това тя каза:`Живеещите там са високи и величествени, много различни от населяващите земята. Грехът не съществува на тази планета.”⁶⁷

Елън също така записа своето видение за планетите в Ранни писания, където казва, че е видяла Енох между живеещите на една от планетите.⁶⁸

Дискутирайки допълнително това, което Елън Уайт е казала, че е преживяла в първото си видение, Артър Уайт представя много ясна картина, относно основните детайли на нейната опитност и ги обобщава, както следва:

„По този начин става ясно, че на нея й изглеждаше, че вижда, чувства, чува, подчинява се и действа, като употребяваше обикновени умения, докато всъщност тя не го правеше, но по този ярък начин, привидно, чрез използването на своите органи и чувства, истините и информацията бяха твърдо запечатани в ума й. По-късно тя сподели това или написа с нейните собствени думи.”^{69, 70}

Когато наличните доклади относно детайлите за виденията на Елън Уайт са сравнени със симптомите на прости парциални припадъци при епилепсията на слепоочния мозъчен дял се забелязва поразително сходство. Daly⁷¹ споменава, че: „парциалните прости припадъци се състои в промяната на съдържанието на съзнанието... халюцинациите при парциалните прости припадъци са „оформени” в смисъл, че те съдържат напълно развито, разпознаваемо второстепенно преживяване, което в редки случаи, може наистина да бъде спомен за действително преживяване. Важен момент в естеството на това променено съдържание на съзнанието е, че то представлява нарушаване на постоянния поток на съзнание при пациента... без значение колко ярко, сложно или „истинско” е преживяването на пристъпа, пациента разбира, че това е преживяване, които му е наложено. Неговото съзнание е „разделено” той остава обективния наблюдател, свидетеля, който наблюдава странните събития.

Преживяването на припадъка обикновено започва с така наречените симптоми, или аура, която често включва някои епигастрични усещания, или други автоматични прояви. Може да съществува чувството на страх или мирис за нещо, което Елън Уайт изпита на няколко пъти, като миризмата на рози или „цветя”. Тя помириса дъха на теменужки, а в друг случай, тя „късаше цветя и се наслаждаваше на аромата им”.⁷² В друг случай, „тя коленичи до леглото и преди първата дума на молитвата да е била произнесена, тя почувства, че стаята е била изпълнена с аромата на рози. Поглеждайки нагоре, за да види от къде идва аромата, тя видя че стаята е потопена в мека, сребърна светлина.”⁷³

Когато Артър Уайт описваше преживяването на Елън по време на видение през 1901 г., в което имаше „сладка миризма, като от прекрасни цветя”, той добавя: „Тя знаеше, какво означава това”. Явно то беше постоянна част от виденията й, за да забележи миризмата. Също така често тя виждаше ярка светлина в началото на своите видения, светлина, която изпълваше стаята или се появяваше с различна сила, цветове и форми. Виждането на ярка светлина и различни цветове е често срещано при простите парциални припадъци на епилептиците. Елън заявява:

„Когато се молех и отправях молбата си, имаше, както имаше поне стотици пъти или повече, мека светлина, която обикаляше стаята, и аромат, като аромата на цветя, прекрасен аромат на цветя.”⁷⁴

Ако приемем изказването „сто пъти или повече” сериозно, обикалящата стаята светлина и аромата на цветя трябва да са присъствали в почти всяко видение. Халюцинацията на музика (също така свързана със силна светлина) присъстваше в преживяванията на Елън⁷⁵, а също така се среща и при епилептични припадъци на слепоочния дял.

Главното събитие във виденията на Елън също така се среща при простите парциални припадъци, независимо дали са къси или дълги. Williams обобщава основните характеристики на тези припадъци както следва:

„Всяко разпознаване, независимо колко е просто, е основано на паметта, както и всичките движения, и съществува увеличаващ се комплексен образец, за използването на отминали преживявания, от разпознаването на най-простата зрителна или слухова форма, до интелектуалното манипулиране на сложно за възприемане събитие.”⁷⁶

Gastaut наблюдава, че мислите, които окупираха ума на пациента преди припадъка, можеха да се превърнат в обект на самия припадък.”⁷⁷ Това е случая с повечето от виденията на Елън, а може би дори винаги.

През 1982 г., когато Gloor дискутираше резултатите от стимулиране на мозъка в техните пациенти с епилепсия слепоочния мозъчен дял, те се изразяваха по същия начин. Идеята че:

„стимулирайки „кой” изглеждаше по-важно, отколкото стимулирайки „къде” в граничните системи стана разбираемо, тъй като отговорите в същото време отразяваха функционалната роля на стимулираните области и личните преживявания от миналото на пациента.”⁷⁸

Диагнозата на M.G. Kellogg

Д-р. M.G. Kellogg, в писмо до своя по-млад брат, Джон Харви Келог, написа оценка относно виденията на Елън Уайт на 3 юни 1906 г.:

„През 1868 г., след като разговарях с д-р Trall, аз започнах да подозирам, че виденията на г-жа Уайт, не са това, което ние предполагаме и от този ден аз започнах да изследвам г-жа Уайт, и нейните видения, сънища и свидетелства...

Аз съм виждал г-жа Уайт във видение много пъти между 1852 и 1859 г. и във всеки един от случаите, тя беше в състояние на нервен припадък. Във всеки от случаите, тя припадна моментално, изгуби съзнание и остана в безсъзнание, през цялото време, докато атаката продължи. Всяка важна функция беше намалена до най-ниската точка, съгласуваща се с живот. Пулса й почти спря, дишането беше нередовно, толкова слабо, че беше почти недоловимо, освен когато изговаряше къси изречения. Зениците бяха широко разширени, слуха беше притъпен, всичките й сетива бяха притъпени до степен, че тя не виждаше, не чуваше, не чувстваше, всъщност тя беше напълно в безсъзнание, а в също време нейния ум беше силно активен, движенията й бяха автоматични и напълно неволни. Цялото видение беше конгломерат от умствено упражнение на предишни разбирания, сцени, размишления и предложения, които бяха възпроизведени толкова живо в нейния ум, така че за нея бяха жива реалност. Каталепсията (нервен припадък) приема различна форма в различните пациенти, но в нейния случай, бяха представени някои фази от всички форми. Аз съм виждал много случаи. Описанието на г-жа L. M. Hall, за състоянието на г-жа Уайт във видение е в съгласие с мен.”

Продължителни видения

Lennox посочва, че припадъците, които продължават няколко часа, може да се случат веднъж или два пъти годишно и колкото по чести са припадъците, по-вероятно е, че те ще бъдат къси.⁷⁹ Обикновено простите парциални продължават от няколко секунди, до няколко минути, но също така могат да продължат с часове и много рядко с дни. Относно продължителността на виденията на Елън Уайт, Артър Уайт казва:

„Докато някои от виденията бяха дълги, понякога продължавайки повече от час, а при един случай четири часа, много често виденията бяха много къси... само няколко минути, или в някои случаи секунди.”⁸⁰

Епилептичните припадъци на слепоочния мозъчен дял, които са дълги и продължават дори четири дни, могат да бъдат класифицирани като частичен комплексен статус епилептикус. Тези дълги припадъци могат да се състоят от много къси припадъци, които се случват в такава бърза последователност, че изглеждат като един припадък и по специално за един необучен наблюдател. Също така е възможно, да съществува дълъг период на умствено объркване, което е последвано от припадък, което може да изглежда като продължение на припадъка. Ако бяха познати повече детайли за дългите видения на Елън Уайт, тези от три и четири часа, може със сигурност да бъде направена окончателна диагноза за тях.⁸¹ 

Когато прости парциални припадъци завърши, пациента може да премине през кратка преумора и известен автоматизъм, като по-късно пациента не си спомня за тях. Постепенно съзнанието и усещанията се завръщат, това също беше преживяно от Елън. Ако видението трябваше да бъде написано, това не можеше да бъде направено, преди личността да се възстанови от припадъка. Когато видението беше написвано, пациента, който беше в пълно съзнание, можеше да изтълкува видението, като прибавяше към него или изваждаше от него. С принуждението да пише, тези случаи можеха да станат наистина продължителни.

Повечето пациенти със статут на епилепсия страдат от конвулсивен вид, но около 25 – 30% страдат от прости парциални припадъци, които не са конвулсивни. В тази група „не е открито доказателство за интелектуално влошаване”. ^{82, 83, 84} Конвулсивните, от общ вид епилепсии, са забелязани в генерализирани конвулсивни припадъци, докато в разнообразните сложни парциални припадъци, е рядко.

Неотдавна беше отбелязано, че ако пациент преживява дълга атака, на епилепсия, това ще се отрази в сериозно влошаване на умствените способности. Затова не е възможно за Елън Уайт да е била епилептичка. Този аргумент е основан върху не разбиране на разликата между конвулсивна епилепсия (такава като генерализирани конвулсивни припадъци) и не конвулсивна (такава като епилепсия на слепоочния мозъчен дял).

Статута на епилепсия от конвулсивен тип е наистина опасна, не само поради влошаването на интелектуалния капацитет на пациента, но тъй като продължителните много бързи свивания на мускулите предизвикват сериозни, комплексни метаболични нарушения, които застрашават живота.⁸⁵ Тези дълги, конвулсивни атаки са толкова сериозни, че трябва да бъдат прекъснати, колкото се може по скоро, чрез инжекция или силни седативни лекарства, за да се предотврати нараняване на мозъка. Елън не изпитваше нито една от тези последици при дълги си видения, тъй като нейните припадъци не бяха конвулсивни, а от простия парциален вид.

Епилептични припадъци на слепоочния мозъчен дял

Penfield описва функцията на слепоочния мозъчен дял като свързана с: „тълкуването на настоящи преживявания, в светлината на изминали преживявания”. Също така слепоочния мозъчен дял съдържа последователен запис на съзнанието, запис, който е сложен да легне по време на по-ранно преживяване. През 1933 г. Penfield установи, че когато той стимулира известни групи от нервни клетки с електричество в слепоочния мозъчен дял, пациента „преживяваше” – като във филм или „ретроспекция” – това, което е било преживяно по един начин по-рано в живота му. С други думи системата в слепоочния мозъчен дял записва всичките преживявания, които определен човек е имал, и дори ако това е извън директния сигнал за възстановяване на личността (забравен), въпреки това той е записан и може да бъде извикан обратно в съзнанието, чрез изкуствено стимулиране с електричество или чрез изпразване на електричество от мозъка, по време на епилептичен припадък. ^{86, 87} Резултатът от тези експерименти доказва това, което беше казано от Jackson и други много преди това – че мозъка запаметява завинаги нашите отминали преживявания, които могат да бъдат възстановени. Това повикване на отминали събития, мисли и отпечатъци е основата за това, което пациентите изпитват,