Описанието на Елън Уайт на

инцидента с Израел Дамън

Духовни дарби

т. 2, стр. 40 – 42, 1860 г.

От Факстър, ние отидохме в Аткинсън. Една нощ, (15 февруари) ми беше показано нещо, което не разбрах. То беше относно изпитание на нашата вяра. На следващия ден, който беше първия ден на седмицата, докато говорех, двама мъже погледнаха през прозореца. Ние бяхме спокойни при тяхното появяване. Те влезнаха и забързаха към старейшина Дамън. Божият Дух дойде върху него и неговата сила беше отнета, след което той падна безсилен на пода. Представителите на властта извикаха: „В името на щата Мейн, арестувайте този човек”. Двама души му хванаха ръцете, а двама, краката и се опитаха да го изнесат от стаята. Те го помръднаха само няколко инча и след това избягаха от къщата. Божията сила беше в тази стая и Божиите служители със спокойствие отразиха славата Му, като не се противопоставиха. Опитите старейшина Дамън да бъде изнесе от къщата бяха повторени няколко пъти със същия успех. Хората не можеха да устоят на Божията сила и за тях беше облекчение да напуснат стаята. Тяхното число се увеличи на дванадесет и въпреки това Божията сила държа старейшина Дамън около 40 минути и силата на всички тези мъже не можеше да го помръдне от пода, на който той лежеше неподвижен. В същото това време ние всички почувствахме, че старейшина Дамън трябва да отиде с тях, че Бог беше изявил своята сила за своя слава и че Божието име ще бъде прославено дори повече, като го предадем да бъде взет от всред нас. След това тези мъже го повдигнаха толкова лесно, колкото могат да повдигнат едно дете и го изнесоха от къщата.

След като старейшина Дамън беше отнесен от всред нас, той беше пазен в хотел, и охраняван от човек, който не харесваше неговата служба. Той каза, че старейшина Дамън пееше, молеше се и отдаваше слава на Бог през цялата нощ, така че той не можеше да спи и той не искаше повече да охранява такъв човек. Никой не искаше да го охранява и той беше оставен да се разхожда в селото, където поискаше, след като обеща, че ще се яви на процеса. Любезни приятели го поканиха, за да сподели тяхното гостоприемство. В часа на процеса, старейшина Дамън се яви в съда. Един адвокат предложи услугите си. Обвинението, което беше отправено към старейшина Дамън беше, че той нарушава мира. Явиха се много свидетели, за да потвърдят обвинението, но те веднага бяха оборени от свидетелството на познатите на старейшина Дамън, които се намираха в съда и дадоха свидетелски показания. Съществуваше много любопитство относно това, което старейшина Дамън и неговите приятели вярват и той беше запитан да представи обобщение на тяхната вяра. След това ясно той им изложи своята вяра от Писанията. Също така им беше казано да изпеят един от тези странни химни и той изпя един. По време на съда много от братята бяха в съда и те застанаха до него по време на процеса и те се присъединиха към него и изпяха „Когато бях в Египетската земя”.

Старейшина Дамън беше запитан дали има духовна съпруга. Той отговори, че има законна съпруга и той беше благодарен на Бог, че тя беше много духовна жена през цялото време, откакто я познаваше. Мисля, че той беше оправдан и освободен.