"Защото много лъжепророци излязоха по света." 1 Йоан 4:1

Защо Израел Дамън отхвърли Елън Уайт?

Той беше свидетел на нейните видения. Той беше свидетел на нейните чудеса.

Защо този водач на адвентистите отхвърли Елън Уайт?

В периода от 1844 до 1846 г. Израел Дамън беше един от водачите на адвентното движение. Той беше приятел със семейство Уайт и ги придружаваше в някои от пътуванията им.

Беше свидетел на чудо, извършено от г-жа Уайт

През есента на 1846 г. Дамън придружи семейство Уайт и капитан Бейтс до Поланд, Мейн. Според доклада на Дж. Н. Лоугбороу в „Пророческият дар в евангелската църква”, коня, който беше впрегнат в техния фургон не беше „напълно обуздан” и неговото диво, променливо поведение, в миналото беше причинило смъртта на двама души. Лоугбороу пише, че по средата на това пътуване, г-жа Уайт е изпаднала в транс. След като тя изпадна във видение, „конят спрял и застанал съвършено спокойно, като отпусна главата си и приличаше на заспал стар кон.”Докогато г-жа Уайт е била във видение, коня стоял съвършено спокойно. Когато видението свършило, коня тръгнал самичък „без да е бил подканен от коняра”. От този момент, до края на пътуването, коня бил „съвършено кротък.”

Беше свидетел на видения на г-жа Уайт

В допълнение на видението, за което споменахме по горе Израел Дамън е присъствал на много от раните видения на г-жа Уайт. Той е присъствал на виденията през февруари, 1845 г. в дома на Джеймс Айер-младши в Аткинсън, Мейн, а също така е бил свидетел на някои от нейните видения в собствения си дом. Явно е, че Затворената врата  за спасение е била честа тема на тези ранни видения.

Дамън отхвърля г-жа Уайт като пророк

След 1846 г. Дамън не смяташе повече Елън Уайт за пророк. Независимо от чудотворното укротяване на дивия кон, независимо от виденията, на които той беше свидетел, в които г-жа Уайт описа Затворената врата за спасението (която Дамън поддържаше в това време) Дамън предпочете да се разграничи от семейство Уайт. Той и съпругата му написаха обяснение, за тяхното решение:

„Ние бяхме свързани с г-н и г-жа Уайт и за известно време имахме доверие в нейните видения, но вече нямаме никакво доверие в тях. Когато видяхме, че ти си противоречат едно на друго, ние отхвърлихме всичките и се обърнахме към Божието Слово.

Изминаха повече от двадесет години от времето, когато бяхме свързани с г-жа Уайт, но ние си спомняме много добре, че нейните първи видения или видение беше разказвано от нея и други (и по специално г-н Уайт) във връзка с проповядването на Затворената врата, и беше използвано като доказателство за тази доктрина. Докато беше под това влияние, тя видя Н. С. Рийд и Израел Дамън в Божието царство, в безсмъртно състояние с корони на главите си. След това, тя ги видя съвършено изгубени. Как е възможно и двете да са истина? Аз мисля, че едното беше толкова истина, колкото и другото и че Бог не й е казвал нищо подобно.” (An Examination of Mrs. Ellen White's Visions, Miles Grant, Boston: Published by the Advent Christian Publication Society, 1877)

Друга причина за раздялата на Дамън и Уайт може би е рязкото писмо, което Джеймс Уайт му написа. В книгата Defense of Eld. James White and Wife: Vindication of their Moral and Christian Character on pp. 108-9, автора цитира писмо от старейшина Дж. В. Гуудрич (написано в началото на 1870 г.) в което се споменава за Дамън:

„Аз се обадих на старейшина Дамън и съпругата му и говорих с тях. Дамън беше сърдит на брат Уайт, зарази писмо, която той му беше изпратил през 1845 или 1846 г. Той каза, че брат Уайт го е порицал остро и предал на Божия гняв, а той смяташе, че брат Уайт е нямал причина да направи това.”

Израел Дамън е един от първите, които отхвърлиха Елън Уайт. През десетките години много други го последваха. Ако съществува един урок, който можем да научим от отхвърлянето на Елън Уайт от Израел Дамън това е следния:

Чудесата и виденията не доказват, че един човек е Божий пророк. Божия пророк трябва да отговаря на шестте Библейски изпита за пророк.