Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Изявени претенции относно нейните писания

Непрекъснато Адвентистите от седмия ден са изразявали възможно най-високото одобрение за г-жа Уайт. На 7 февруари 1871 г. тяхната Генерална конференция гласува следната резолюция.

„Ние потвърждаваме отново нашето доверие в Свидетелствата до църквата от сестра Уайт, като поучение от Божия Дух.” (SDA Year Book за 1914, стр. 253).

Те казват:

„Нашата позиция относно Свидетелствата е, че те са като тази на ключовия камък на арката. Извадете ги от нея и ще видите, че няма логично място за спиране, освен това, когато всичките специални истини на вестта са изгубени... Нищо не е по сигурно от това, че вестта и виденията (на г-жа Уайт) са свързани и те могат да стоят или да паднат заедно.” (Допълнение към Ревю и Хералд от 14 авг. 1883 г.)

„Духът на пророчеството (писанията на г-жа Уайт) е фундаментална част от тази вест... От времето на издигането на вестта, деноминацията е вярвала в Духа на пророчеството. Ние сме проповядвали за това толкова много, колкото сме проповядвали за съботата и други сродни истини и вярваме напълно в него... За нас има голямо значение дали тази, която сме уважавали от началото на вестта, като такава която е надарен с пророческата дарба е Божий пророк, или не е.” (Изказване от комитет в Генералната конференция, май, 1906 г. стр. 10, 66)  

Забележете, че тази църква е изградена върху г-жа Уайт и нейните писания. Те оприличават нейните писания с ключовия камък на арката. Цялата структура ще се срути, ако този камък се извади от арката. По същия начин, казват те, и го казват с право, Църквата на адвентистите от седмия ден ще се срути, ако писанията на г-жа Уайт бъдат отнети от нея. Според тяхното собствено признание се разбира, че тази църква не е изградена върху Исус Христос и Библията, но върху г-жа Уайт и нейните писания. Правилото на протестантските църкви е: „Библията и само Библията като правило за вяра и живот.” Адвентистите от седмия ден не се придържат към това правило, но прибавят към Библията писанията на г-жа Уайт и ги представят като превъзхождащи Библията, те са ключовия камък на тяхната система, която без тях ще се срути. Така че според тяхното собствено изказване, ако те останат само с Библията, без нейните писания, църквата ще се срути. Тогава върху какво е основана тяхната църква? Върху писанията, виденията и сънищата на г-жа Уайт.

Сега прочетете следния цитат от Дж. А. Ъруин, дългогодишен президент на Генералната конференция. На първата страница на памфлет, който е озаглавен „Белегът на звяра” той казва:

„Ние ще разгледаме въпроса от позиция на светлината, която идва от Духа на пророчеството (писанията на г-жа Уайт), вярвайки, както правим, че Духа на пророчеството е единствения безпогрешен тълкувател на Библейските принципи, след като Христос, чрез този агент представя истинското значение на своите думи.”

Тук виждаме една непогрешима жена-папа подкрепена като такава от църквата. Те твърдят, че тя притежава същата привилегия, която католическата църква твърди, че само папата притежава, а именно, че тя е единствения безпогрешен тълкувател на Библията. Нито един от папите в Рим, никога не е претендирал за повече. Мормоните нямат по-големи претенции за Джозеф Смит, нито Християнска наука, за г-жа Еди.

Сравнете претенцията за вдъхновение и безпогрешност за г-жа Еди представено в Christian Science Sentinel, 4 ноември 1916 г.:

„За да схванем истинската важност на Християнска наука, за да получим известна представа за истинския и обхват, да осъзнаем нейвата безпогрешност и да й отдадем безспорно послушание, трябва да я възприемем като откровение от Бог и следователно като неизменима истина. Да вярваме във вдъхновението на Библията и на Наука и здраве с ключ към Писанията, от г-жа Еди, е стъпка в правилната посока... Също така, той (вярващия) признава Откривателя и Основателя на Християнска наука, като истинския и единствен възможен Водач на Християнска наука.”

Тук виждаме две жени и двете живеещи в едно и също време, проповядващи противоположни религиозни теории, и двете претендират, че са Божествено вдъхновени, като и двете са обявени за безпогрешни и единствения истински водач. На коя да вярваме?

Редактори и проповедници в адвентната църква, непрекъснато налагат Свидетелствата на г-жа Уайт на техните членове, чрез проповеди и църковни списания. Те я цитират повече, отколкото Библията и със същия авторитет.

От техните проповедници се изисква да изследват нейните писания наравно с Библията. Всяко тълкуване, което тя е дала относно даден текст, или всяка забележка, която тя е направила относно даден предмет, решава окончателно случая, без право за дискусия. Това е, което Бог е казал и това поставя край на всяка дискусия.

По този начин Урия Смит, пищейки през 1868 г., преди очите му да бъдат отворени за фактите, защитавайки нейните видения казва:

„Ние не сме изоставили нищо, което виденията някога са учили, от началото до края, от първото до последното.” (Виденията на г-жа Е. Г. Уайт, стр. 40)

Ето още едно изказване в Ревю и Хералд от 5 октомври 1914 г.:

„Както с пророците в древността, говоренето е извършено от Светия Дух, чрез нейните вокални органи. Пророците говореха, когато бяха движени от Светия Дух.”

В същото списание, на 26 август, 1915 г. се казва:

„Мислите ли, че той ще избере низш говорител, чрез когото да инструктира избраната църква? От друга страна, тъй като се намираме в най-голямата криза на нашия век, ние естествено трябва да очакваме, че говорителя, когото Бог ще използва през този период няма да бъде по низш от тези, използвани в предишните векове.”

Езика не може да бъде по-силен. Г-жа Уайт не беше по низша от който и да е от пророците в изминалите векове. Така че тя е равна на Мойсей, Исая, Данаил, Павел и Йоан. Това е нещо, което те проповядват постоянно. 

Всичките и писания са вдъхновени

от Светия Дух

Сега прочетете това, което г-жа Уайт казва, за своите писания. Относно своята позиция тя казва:

„В древността Бог говореше чрез устата на пророци и апостоли. В тези дни, Той говори чрез Свидетелствата на Своя Дух.” (Свидетелства том 4, стр. 148; том 5, стр. 661)

Тук тя поставя себе си на едно ниво с всички Библейски писатели, както пророци, така и апостоли. (Виж Евр. 1:1-2) Всеки, който отхвърля или се противопоставя на нейните писания е заклеймен като бунтовник воюващ срещу Бог. Тя казва:

„Ако намалите доверието на Божия народ в свидетелствата, които Той им е изпратил, вие се бунтувате срещу Бог със същата сигурност, с която Корей, Датан и Авирон направиха това.” (Свидетелства том 5, стр. 66)

Тук тя представя себе си за авторитет равен на Мойсей. От това се вижда, че нейните последователи не направиха по-високи претенции за нея, отколкото тя за себе си.

Тя претендира, че всеки ред, който тя е написала, дори и в лични писма, е директно вдъхновен от Бог – „скъпоценните лъчи на светлина блестящи от трона”. (Свидетелства том 5, стр. 67) За своите собствени думи тя казва: „Бог, а не грешащ смъртен е говорил.” (Свидетелства том 3, стр. 257) Тя заявява отново и отново, че тези, които й се противопоставят се бунтуват срещу Бог и съгрешават срещу Светия Дух. „... борещи се срещу Божия Дух. Аз видях, че тези... които разрушават свидетелствата не се борят срещу нас, но срещу Бог.” (стр. 260)

Отново тя казва:

„Когато отидох в Колорадо, аз написах много страници, които трябваше да бъдат прочетени на вашите събрания на палатки... Бог говореше чрез глина. Може би вие ще кажете, че това беше само писмо. Да, това беше писмо, но внушено от Божия Дух, за да представи пред вашите умове неща, които са ми били показани. В тези писма, които пиша... аз представям пред вас това, което Бог представя пред мен. Аз не написвам нито една статия във вестника, в която да изразявам своите собствени идеи. Това са неща, които Бог ми е открил във видение, скъпоценните лъчи на светлина блестящи от трона.” (Свидетелства том 5, стр. 63-67)

Забележете, че тя претендира, че е говорител на Бог. Това не са нейни думи, но Божии думи същите както в Библията – Бог говори чрез глина. Навсякъде в нейните писания, които са предназначени специално за нейните последователи, могат да бъдат намерени подобни изрази. В нейните книги, които са подготвени за публична употреба, всички тези изрази внимателно са извадени от печат. 

Библията на г-жа Уайт е седемнадесет пъти по-голяма,

отколкото Божията Библия

Както се казва на последната страница на Скици от живота на г-жа Уайт, нейните книги съдържат 13 351 страници. Обикновена Библия, среден шрифт, съдържа 771 страници. Може да се види ясно, че вдъхновените книги на г-жа Уайт са седемнадесет пъти по-големи, отколкото нашата Библия.

Техните проповедници изследват всичките тези книги, по същия начин, както Божията Библия. В редакторската статия на Lake Union Herald, от 22, декември 1915, се казва: „Ние насърчаваме всеки един от нашите членове, да изследва Свидетелствата ежедневно. Нашите работници, и по специално те, трябва непрекъснато да препрочитат Свидетелствата.”

Тук виждаме книги, за които се твърди, че са вдъхновени, които са седемнадесет пъти по-големи от Библията и за които ни се казва, че трябва да бъдат четени отново и отново. За да прави това, един обикновен човек няма да има време да чете почти нищо повече. Много малко са хората, които четат Библията за по-малко от една година.