Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Велик плагиатор 

През 1904 г. стана известно, че д-р Келог и неговите сътрудници в санаториума в Батъл Крик не приемаха всички от писанията на г-жа Уайт, като идващи от Бог. Те откриха неизброими противоречия в тях и вярваха, че в по-голямата си част те бяха вдъхновени от ръководителите на църквата, и започнаха да насочват вниманието към тези неща.

В резултат на това г-жа Уайт им написа „свидетелство”, като поиска от тях да опишат трудностите, които срещаха относно нейните писания и да й ги изпратят. В това писмо, датиращо от 30 март 1905 г., тя не само обеща да разясни тези трудности, но каза, че Бог ще й помогне да направи това. Тя каза:

„Не отдавна, във видение през нощта, аз стоях в голяма група от хора... Аз бях напътствана от Бог да ги помоля, а и всички останали, които имаха затруднения и съмнения в умовете си относно свидетелствата, които съм представила, да изложат подробно своите възражения относно тях , като уточнят своите възражения и критики. Господ ще ми помогне да отговоря на тези възражения и да представя ясно това, което изглежда сложно... Нека всичко бъде написано и представено на тези, които искат да премахнат трудностите... Те със сигурност трябва да направят това, ако са верни на напътствията, които Бог е дал.”

Д-р Чарлз Е. Стюарт, един от лекарите в санаториума в Батъл Крик й повярва и написа голям списък с „трудности”, които той и други хора бяха открили в нейните писания и й ги изпрати. Какво направи г-жа Уайт? Вместо да изпълни обещанието си и да се опита да отговори, тя получи друго „видение”, в което тя беше инструктирана от „небесен вестител”, да не прави това. Ето нейните думи записани на 3 юни 1906 г :

„Аз получих видение, в което говорех пред голяма група, където бяха задавани много въпроси относно моето дело и писания. Беше ми наредено от небесен вестител, да не поемам тежестта да отговарям на въпросите и съмненията, които се намират в умовете на много хора.”

Забележете: първо, „в нощно видение” тя беше „ръководена от Бог”, да иска от тези, които имат „трудности и съмнения в умовете си” относно нейните писания, „да представят точно своите съмнения и критики”. Тя каза: „напишете всичко”. След това тя не само обеща да отговори на тези съмнения и критики, но каза: „Бог ще ми помогне да отговоря на тези съмнения и критики и ще представя ясно това, което изглежда сложно.” След това, когато братята направиха точно каквото тя им каза, изведнъж тя получи друго „видение”, в което била напътствана от небесен вестител да не прави нещото, което тя обеща да направи, и за което каза, че Бог ще й помогне да го направи!

Постъпвайки така, тя въвлече себе си в случая и чрез претенцията си за Божествено откровение относно това, което беше написала в двете си писма, тя включи Бог, в най-крещящата непоследователност и страхливо отстъпление. Както обикновено, тя постави отговорността за своите грешки върху Бог. Той не се беше притекъл, за да я спаси, както тя каза, че Той ще направи, така че чрез друго „видение”, тя прехвърли отново върху Него отговорността за неизпълнението на своето обещание.

Простия отговор на проблема е, че тя не можеше да разреши тази трудност, нито да отговори на зададените въпроси. Те бяха твърде много за нея. Опитвайки се да накара тези мъже да представят нещата писмено, тя даде обещание, които не можеше да изпълни. В мрежата, която тя хвърли за други, тя улови себе си. (Пс. 9:15)

Една от трудностите, която беше спомената от д-р Стюарт в тази кореспонденция беше:

Обвинението в плагиатство

Авторските права са признати и защитени чрез Закони за авторското право в целия свят. Всяко нарушение на тези права, дори и на местата, където е посочен източника на даден текст, е наказван със сурови наказания и често с конфискация на труда, в който текста е използван.

Плагиатство или литературно пиратство, е най-тежката форма на това престъпление. Това е представянето на писанията на друг човек, като собствени, без да се посочва източника или да се отдава признание на автора им. То се използва от необразованите, педантичните и безскрупулни личности, които искат да изглеждат такива, каквито не са или да спечелят пари от труда на други умове.

Творбите на г-жа Уайт изобилстват с този вид престъпления. Само няколко адвентисти знаят това. Много от поразителните цитати в нейните писания, за които нейните последователи мислят, че са доказателство за нейното вдъхновение и свръхестествена сила, при внимателно изследване е било открито, че са копирани дума по дума или с известни словесни промени, от писанията на други хора. Внимателно изследване открива, че съществуват осемнадесет близки паралелни цитата между нейните писания и книгата на Яшер, книга, която е спомената два пъти в Библията, но не и част от Библията, и въпреки това никъде в своите писания тя не споменава, че е черпила от книгата на Яшер.

Стандартният речник дава следното определение за плагиатство: Делото на плагиатствани или на присвояване на идеите, писанията, изобретенията, или каквото и да е друго без полагащото се признание; и по-специално кражбата на пасажи независимо дали са дума по дума или като съдържание, от писанията на друг човек, и публикувайки ги като собствени; кражба на литературна или артистична творба.”

Един от разрушителните факти, на претенцията за Божествено вдъхновение на писанията на г-жа Уайт е, че тя копира обширно от други автори, без да им даде полагащото се право за това. В текста на книгите си, в които тя е правила това, тя не загатва ни най-малко за това. Тя не поставя пасажа, за който става въпрос в кавички, нито по някакъв друг начин показва, че е използвала литературно произведение на друг човек. Доказателства за това изобилстват в различни от нейните писания.

През 1883 г. тя публикува книга, съдържаща 334 стр. Под заглавие „Кратки описания от живота на Павел”. В предговора издателите казаха, че тя е написана със „специалната помощ от Божия Дух”. През 1855 г. двадесет и осем години преди това, „Животът и посланията на Апостол Павел” е била публикувана от Конибеар и Хаусън, двама английски автори. Аз притежавам и двете книги. Сравняването на двете книги показва, че г-жа Уайт копира голяма част директно от тази, по-рано публикувана творба. Въпреки това тя никъде не споменава, нито намеква, че е използвала тази книга. Много малко адвентисти са запознати с този факт, затова те невинно четат тази книга като материал, който и е бил даден от Светия Дух в хармония с подвеждащото изказване, което е направено от издателите в предговора. През 1907 г. д-р Стюарт публикува брошура от осемдесет и девет страници, в която той подреди в паралелни колони, цитати от книгата на г-жа Уайт и от книгата на Хайсън и Конибеар. Това показва без каквито и да е съмнения, че тя копира своя материал директно от другата книга. Материалът за брошурата на г-н Стюарт беше подготвен по искане на г-жа Уайт през 1905 г., за което вече споменахме. Но тя нямаше намерение да отговори на проблемите, които той представи. Копие от неговата брошура се е намирало в ръцете на техните ръководители в продължение на години и въпреки това не е била представена това нито дума за обяснение,. Д-р Стюарт казва: „За да представя ясно какво имам предвид под прилика между двете книги, аз ще представя някои от нещата в паралелни колони”:

Толкова ясно и пълно г-жа Уайт беше копирала от по-старата книга, че издателите на книгата на Конибеар и Хаусън заплашиха със съд ако нейната книга не бъде

 свалена от продажба. След това книгата беше свалена от продажба и в продължение на много години не е била в списъка с нейните книги.

Имаше ли пророк в древността, които трябваше да потулват една от своите книги, тъй като той беше откраднал толкова много от нейното съдържание от някой друг писател? Често Библейските писатели цитират един от друг, но те споменават за това (Виж Дан. 9:1,2; Мат. 24:15; Дея.  2:25-28; Рим. 9.) Но, както д-р Стюарт казва, това не е изолиран случай. Продължавайки, той направи следващите сравнения между нейната книга Великата борба и История на Валдензите от Уайли и История на реформацията от Д’Обинье.

Ето още няколко примера за плагиатството на г-жа Уайт:

Тези цитати от различни от нейните книги показват, че г-жа Уайт практикуваше литературна кражба през целия си живот. Още десет пъти повече цитати могат да бъдат представени. Великата борба е най-популярната книга в техните среди. Всеки ред от тази книга е приет като оригинално неин и като вдъхновен от Светия Дух. При по-внимателно изследване се вижда, че в голяма степен тя е копирана от История на съботата, от Андрюс, История на валдензите, от Уайли, История на реформацията от Д’Обинье, Светилището от Урия Смит, Животът на Уилям Милър, от Джеймс Уайт, която книга също е копирана от други автори и много други.

Цитатите, които вече представихме са достатъчни, за да покажат, че вдъхновението на г-жа Уайт идваше от много човешки източници, въпреки че тя представи книгите си като вдъхновени от Светия Дух. Фактите, които цитирахме тук са отпечатани и не могат да бъдат отричани успешно. От тези факти читателя може да отсъди сам за себе си до каква степен може да се надява на претенциите, че всичките й писания са вдъхновени и напътствани от Светия Дух. В своето писмо до нея д-р Стюарт казва:

„Аз съм информиран от човек, на когото може да се вярва, че ти, при подготовката на твоите книги, си черпила от други автори, и че понякога е било много трудно да подредиш цитатите в твоите книги по начин, по който да попречиш на читателя да види, че много от идете са заети от други автори.”

Спомняте ли си, че тя никога не отговори на д-р Стюарт, което тя поиска да и бъде изпратено чрез своето предполагаемо видение от Бог на 30 март 1905 г. След като в продължение на няколко години, тя не намери за нужно или възможно да отговори на това, което тя не само обеща да отговори, но за което каза, че Бог ще й помогне да отговори, става напълно ясно, че е невъзможно да се отговори на тези въпроси. Г-жа Уайт не може да им отговори сега, тъй като тя е мъртва, и след изминаването на още 11 години (Редактор: 101 години сега) нито един от нейните последователи не се е опитал да им отговори.

Една адвентистка, която е била заедно с г-жа Уайт в продължение на десет години, каза лично на настоящия автор, (че я е видяла да преписва от книга, която е била разположена в скута й.  Когато посетителите са идвали, тя е покривала книгата с престилката си и след, като са си отивали тя е продължавала да преписва. Нейните писания показват, че тази сестра казва истината. Такива творби са приети като безчестни без значение кой го е извършил. Определението за това е „литературна кражба”. Уебстър казва:

Плагиатство: Кражба на литература, открадването от някой, на писанията на друг, който след това ги представя като собствени.

Това е точно каквото г-жа Уайт направи, както вече показахме. Но тя направи повече, отколкото само да открадне своите материали от други автори, тя ги изпрати на света като Божествено вдъхновени, дадени й от Светия Дух, дадени й от Бог.

От време на време, студент в колеж бива уловен в присвояване на части от творбата на някои автори, използвайки ги за написването на есе, което той представя пред учителя си като свое. Когато това се открие, той незабавно бива изключен или временно отстранен от колежа за лошо поведение.

Както може да се види от предговора или въведението към всеки стандартен или достоен за уважение труд, почтените автори отделят време за да признаят помощта, която те са получили от трудовете или труда на други автори. Изглежда че г-жа Уайт е потиснала този факт, колкото се може повече в подготовката и издаването на своите книги. Единственото възможно обяснение, което можем да представим за това е, че тя притежаваше болен мозък и страдаше от мономания, когато става въпрос за нейните видения, откровение и религиозни идеи и че нейната „дарба” й позволява да прави неща, които щяха да бъдат осъдителни за всички други. Това обяснява причината за нейните многобройни плагиатства и противоречия, които изглежда, че никога не я притесняваха.

Ако разполагахме с повече място, ние можем да представим дати, населени места или имената на хора, които бяха замесени, когато ние и много други и казвахме определени обстоятелства свързани с други хора. Скоро след това тя получаваше „свидетелство” за тези хора, в зависимост от това, което и бяхме казали, но вместо да сподели кой е истинския източник на нейната информация, тя я представяше като директно откровение от Бог. Тя знаеше, че ние знаем относно източника на нейната информация, но изглеждаше, че това никак не я смущава.

Хората, които бяха близки с нея добре разбираха как могат да използват силата на свидетелствата, и много от тях го правеха. Най-вече от това се възползва нейния съпруг, старейшина Уайт, като по този начин той си подсигури „Божественото одобрение” за всяко от своите дела. Това му помогна по чуден начин, както и на двамата й сина, и на някои от по-късните ръководители. Така че нито той, нито те позволяваха по никакъв начин откровенията на г-жа Уайт да бъдат поставяни под съмнение. Да се прави това, беше най-голямата от всички ереси и означаваше незабавно изключване от църквата, без право на процес или защита. През 1909 г. на последната Генерална конференция, която тя посети, беше открита ярка демонстрация на нейното плагиатство. Определен проповедник, една сутрин беше помолен да прочете пред голямо събрание, избрана част от нейните непубликувани свидетелства. Четейки тази част, той я разпозна като свой труд. Без кавички или посочване кой е автора, г-жа Уайт беше взела без съкращение този цитат, който той й беше изпратил преди няколко години, и си го беше присвоила. Този мъж, на когото от ранното му детство му е било казвано, да вярва в нейното вдъхновение беше смаян и започна да разследва нейните претенции за вдъхновение. За негова изненада, много скоро той откри, че са неоснователни.

Г-ца Мериан Дейвис, редактора, който се занимаваше най-много с всяка от подготовките на книгите на г-жа Уайт, един ден беше чута да плаче в стаята си. В стаята й влезе друг от работещите и я попита за причината за нейното притеснение. Г-ца Дейвис отговори:

„О ако можех да умра! О, ако можех да умра!”

„Защо, каква е причината?” запитал другия.

„О” – казала г-ца Дейвис, „това ужасно плагиатство.”

Тъжно е, че преди смъртта и г-ца Дейвис е била притеснена много от връзката, която тя е имала с плагиатството на г-жа Уайт. През 1911 г., само четири години преди смъртта на г-жа Уайт, бяха изхарчени три хиляди долара за ревизирането на Великата борба, главно, за да поправят най-яркото плагиатство в нея. Ревизирането й беше изискано от някои от нейните последователи, които бяха запознати с фактите. Така че това обвинение срещу нея трябва да остане. Тя беше преписвач, а не оригинален и вдъхновен писател. Докато претендираше, че е специалния говорител на Бог, тя беше виновна в практикуването на тази литературна измама почти през целия си живот. Това анулира нейната претенция за вдъхновение. Бог не вдъхновява пророците си, за да крадат. Г-жа Уайт заемаше от писанията на други, без да им дава признание за това, а получи признание за това, което не й принадлежи, но тя беше много практична, когато трябваше да получи признание. Д-р Дейвид Полсън от Чикаго й писа на 30 януари 1905 г. относно разрешение, да използва части от нейните писания, за своето месечно списание, Живота-кораб. На 15 фев. 1905 г, нейния син, Уили Уайт отговори, казвайки:

„Майка ми ме инструктира да Ви кажа, че може да се чувствате свободен да избирате от нейните писания, къси статии, за Живота-кораб. Също така  можете да правите извлечения от МСС и подобни писания в своите статии, като във всеки случай трябва да даваш правилното признание на автора.”

Защо г-жа Уайт не направи така, както тя изискаше от другите да се прави и „във всеки случай”, в който тя използваше писанията на други автори, не отдаде „подходящо признание”? От това, което беше представено, отговора е ясен. Тъй като тя бързаше толкова много да издава книги и беше обзета от идеята за собствената си важност, и желаеше да изглежда като нещо, което тя не беше, затова тя пренебрегна правата на другите, крадеше от техните писания и се превърна в изявен литературен клептоман.