Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Първите и видения са детински

Идеите и начина им на изразяване в първите й видения често са груби, детински и разточителни, различавайки се по същество от нейните по-късни видения. По време на първото и видение тя беше 17-годишна, необразована и изпълнена с фанатичните идеи на Милъристите от тези времена. Тези видения бяха свързани с нейната среда и нейния детински ум в тези времена. Тя казва, че в първото си видение е видяла „дърво, чийто ствол е бил от двете страни на реката, като двете страни на ствола за били от чисто злато.” (Ранни писания, изд. 1907, стр. 17) Тя продължава: „Аз видях два клона, като на всеки от тях висеше сребърна тел, а на телта най-прекрасното грозде.” Представете си плодно-дърво от злато и сребърна тел, на която са закачени чепки грозде. Това е достойна идея, за един детски ум. Отново тя казва: „Всички ангели държаха златни карти, които те трябваше да показват на вратата на светия град, за да могат да влезнат в него.” (стр. 39)

Всеки светия от множеството спасени, от всички векове имаше златна корона. Тя казва: „Исус ги постави на нашите глави с дясната си ръка.” (стр. 16) За да направи това, на Исус ще са му необходими стотици години. След това тя видя „трапеза от чисто сребро, която беше дълга много мили, въпреки това ние можехме да я видим цялата.” (стр. 19) Светиите имаха сребърни къщи, като във всяка къща имаше златен рафт. Светиите са сваляли златните си корони и са ги поставяли на този рафт, след което са отивали да работя на полето. (стр. 18)

Тя видя малки деца, които „използваха малките си крила и летяха до върха на планините.” (стр. 19) Отново тя казва: „Светиите използваха крилата си и се изкачаха на върха на стената.” (стр. 53) Къде са стиховете, за това учение?

Тя претендира, че е видяла подробности относно Сатана. Тя е видяла неговия скелет, формата на главата му, очите му и др. Тя казва: „Неговия скелет беше огромен, но плътта му висеше около неговите ръце и лице. Наблюдавайки го видях, че неговата брада беше опряна на лявата му ръка.” (стр. 152)

Забележете, че нейното крайно, материалистично схващане за всичко е глуповато, въображаемо детско, точно каквото беше тя в това време. В по-късните й писания, когато тя порасна и стана по-интелигентна и по-начетена, тези груби идеи изчезнаха до голяма степен. Изглежда, че нейните идеи относно падането на Сатана, падането на човека и изгубването на Едем идват от Изгубения рай на Милтън, а не от Библията.

Вижте нейните видения относно унищожението на злите. Тя казва, че някои са били унищожени „бързо”. „Някои продължиха да горят в продължение на много дни, и докато все още съществуваше част от тях, която не беше изгоряла всичките чувства за страдание оставаха.” (стр. 242, старото издание, стр. 154) Така че, ако малка кост, беше последната част, която щеше да изгори, след като мозъка и нервите бяха изгорели, тази кост можеше да чувства, да мисли и да разбира и да страда без мозък или нерви! Това е достойно за Ад на Данте или за старата средновековна идея за мъки в буквален огън. Бог трябва да извършва чудо за всеки човек, за да може да го измъчва по този начин.

Докато тя беше добре предразположена към д-р Келог, тя използваше най-екстравагантните фрази, за да го възхвалява. Ето една от тях: Д-р Келог „взе най-трудните случаи, при които ако ножа беше се плъзнал само на един косъм разстояние, това щеше да струва живот. Бог стоеше до него и ръката на един ангел беше върху неговата ръка, ръководещ я по време на операциите.” (Бюлетин на Генералната конференция, 1901 стр. 203)

Ако някой ангел може да направи това за д-р Келог, други ангели трябва да правят това за всеки посветен хирург или дори за хора, които не са изучавали хирургия. Това илюстрира свободата на нейната необуздана фантазия във всичките и писания.

През 1901 г. тя нарече д-р Келог „Лекаря, когато Бог избра”. Малко по-късно, на 23 юли, 1904 г. тя го отхвърли като инструмент на дявола и каза, че той е бил „учен от господаря на софистиката” (Специални свидетелства, Серия Б, стр. 43)

Историческа грешка относно двамата царе с име Ирод

В ранните й години, г-жа Уайт беше напълно незапозната с историческите факти, затова тя допусна много явни грешки. Ето една от тях: Един от двамата царе с име Ирод, участваше в процеса срещу Христос. Няколко години по-късно, друг Ирод изпрати Яков в затвор. Г-жа Уайт не знаеше това, но предполагаше, че и в двата случая става въпрос за един и същи цар. Следва нейния вдъхновен коментар: „Сърцето на Ирод продължи да се закоравява и когато чу, че Христос е възкръснал, той не се притесни много. Той отне живота на Яков...” (Ранни писания, стр. 54)

Забележка от редакторите на края на страницата представя това признание: „Ирод Антипа беше този, който участваше в процеса срещу Христос, а Ирод Агрипа е този, който изпрати на смърт Яков.” След това те се опитаха да поправят нещата за нея, казвайки: „това беше същия Иродов дух, само че изявен в различна личност.”

Бог не знаеше ли разликата между двамата царе с име Ирод? Със сигурност Той я знаеше! Той ли вдъхнови г-жа Уайт да напише това фалшиво изказване? Не! Факт е, че тя го извлече от собствения си ум и написа това, което предполагаше, че се казва. Това ни представя ясно доказателство, че тя не беше вдъхновена.