Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Несбъднати пророчества  

Госпожа Уайт и нейните последователи претендират, че тя в продължение на седемдесет и една години, от 1844 година до 1915 година, е притежавала  „Дух на пророчество”. През всичките тези години тя написа повече от 20 тома литературен материал. През цялото това време тя твърдеше, че бъдещето й е открито и предсказваше какво ще се случи. Сега нейните претенции могат да бъдат изследвани и проверени.

Божиите пророци предсказват конкретни събития, които предстоят да се случат. Споменават имена на конкретни личности и градове. Казват какво и кога ще се случи с всеки един тях. Йосиф предсказа седем години на изобилие и седем години на глад.(Бит. 41) Самуил предсказа на Саул, че царството му ще му бъде отнето и предадено в ръцете на друг.(1 Царе 15:28) Исая предсказа поименно царуването на Кир 200 години преди това.(Ис. 44:28) Еремия предсказа падането на Вавилон. Данаил предсказа издигането и падането на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим.(Дан. 2 и 7) ИСУС предупреди за разрушението на Ерусалим. (Мат. 24) Агав предсказа какво ще се случи с Павел в Ерусалим.(Дея. 21:10-11) Могат да се дадат множество подобни примери от Библията.

Но кои са изпълнилите се пророчества, в седемдесет и една годишната кариера на пророк, на госпожа Уайт? Кои определени събития, в определено време, свързани с определени градове предсказа тя? Къде са тези нейни пророчества? Няма да ги срещнем никъде в многобройните й томове!

В началото на пророческата си кариера госпожа Уайт рискува да предскаже в конкретни детайли няколко събития, но нито едно от тези й предсказания не се изпълнява. След тези си пророчески провали в своите пророчества госпожа Уайт си служи единствено и само с общи изрази, избягвайки да рискува назовавайки конкретни места, времена, градове и личности. Тя предсказва многобройни наводнения, бури, земетресения, войни и други в този дух, но всички тези предсказания са формулирани с общи, не конкретни изрази.

Всеки един би могъл съвсем безопасно да направи предсказания, подобни на нейните, без да притежава каквато и да е пророческа дарба. Ако тя наистина притежаваше духа на пророчеството, то следва да намерим неопровержими доказателства за това в нейните книги.

Вместо това нейните „Свидетелства” и други нейни книги са посветени почти изцяло на теми от личен характер, коментари върху Библията и теми от практичен характер относно християнското поведение и служене, каквито всеки средно интелигентен проповедник би могъл да напише.

В началото на пророческата си кариера госпожа Уайт рискува да предскаже че Божието проклятие ще се стовари върху една определена личност: Moses Hull. През 1862 година той бе на път да се откаже от вярата си в адвентизма. Госпожа Уайт му написа писмо със следното предупреждение: „Ако продължиш пътя, който си избрал те очакват само беди и нещастие. Божията ръка ще те възпре от този ти път по начин, който няма да ти хареса. Неговия гняв (Божия гняв) срещу теб няма да закъснее!” (Свидетелства към църквата, том 1, страници 430, 431). Господин Hull доживя до късна старост, като нито едно от, предсказаните ужасни нещастия и беди не му се случи. След този случай госпожа Уайт предупреждаваше мнозина, но си служеше само с общи фрази и изрази.

Предсказания за гражданската война

Гражданската война (1861-1865 година) постави адвентистите от седмия ден в много затруднено положение. Те не биха могли да вземат участие във войната и едновременно с това да пазят съботния ден. По тази причина те попадаха под ударите на закона. Какво да се прави? По това време бях един от тях, бях на възраст 20 години. Възраст подходяща да се включа във военните действия. Спомените ми от този труден период не са избледнели до днес.

Нещо трябваше да се направи. Надявахме се госпожа Уайт да получи така нужното ни Божие откровение. И тя получи своите откровения, изложени в тридесет страници, печатен материал в том първи от „Свидетелства към църквата”. Прочетохме тези откровения с голямо вълнение, очаквайки да намерим в тях пътеводна светлина. Бяхме разочаровани. Откровенията на госпожа Уайт, не казваха нещо повече от това, което всички ние вече знаехме, отразявайки чувствата на противниците на правителствената позиция и войната.

Това бе измъчен опит да каже нещо, когато в същност тя нямаше какво да каже. В светлината на изминалото време, това бяха очевидни опити за налучкване, повечето от тях неуспешни. Тя написа: „Трябва нещо да се каже” (Свидетелства, том 1, страница 356).

Посланието й бе предназначено за нас. Шепа хора, около десет хиляди, половината от тях жени. Никой от нас нямаше каквото и да е влияние в правителството или върху хода на войната. Във време на война, библейските пророци отиваха при царя, с точни известия от БОГ как да се води войната и с точно предсказание, как ще завършат военните действия. Нашия пророк нямаше такова послание. Според госпожа Уайт, всяко едно от, предприетите във войната, действия бе погрешно и единственото, което тя предричаше бе неизбежно поражение.

Тя каза: „Януари, 4, 1862 година, Бяха ми показани някои неща относно нашата нация” (страница 253). Следваше яростна критика срещу управлението на президентът Линкълн и начина, по който той води войната. Но присъдата на историята бе, че президентът Линкълн е един от най мъдрите и успешни мъже, водили някога нацията в толкова тежка криза. Целия свят призна неоспоримите му заслуги. Въпреки ужасните критики срещу него в началото на войната, той я доведе до славна победа, запази съюза (на съединените американски щати), освободи робите и дори юга бе облагодетелстван в хода на тези събития. Колко много, в тези ужасни мигове на противопоставяне, президентът се нуждаеше от подкрепата на един Божи пророк, какъвто госпожа Уайт претендираше да бъде! Но цялото й послание бе осъждащо, заклеймяващо послание срещу политиката на президента, предсказващо единствено поражение и краен провал, на предприетата военна кампания, подобно на всички останали противници на политиката на президента Линкълн по това време. Да чуем какво казва госпожа Уайт:

„Бунтът бе третиран с такова внимание и така предпазливо, че мнозина се присъединиха към Конфедерацията на южните щати, чието управление бе занемарено от правителството ни преди това. Колко малко бе постигнато! Хиляди бяха заблудени да повярват, че тази война се води за премахване на робството, но сега те разбират, че са били измамени. Те разбират, че единствената цел на тази война е не да се премахне робството, но то да бъде запазено непокътнато.” „Войната не се води толкова за премахване на робството, колкото за запазване на съюза” (страници 254, 258)

Това бе написано само няколко седмици след началото на войната. Подобно на нея, няколко неразумни луди глави препоръчваха на президента Линкълн незабавно да обяви декларация за премахване на робството.  Генерал Fremont трябваше да бъде отстранен от поста си, именно защото действаше в този смисъл на Запад. Тези му действия бяха прибързани. Обществените настроения не бяха готови за това. Президентът Линкълн изчакваше подходящ момент. Тогава действията за премахване на робството биха се увенчали с успех. Сега от дистанцията на времето, всички са убедени в мъдростта на, водената от президента Линкълн, политика.

Госпожа Уайт продължава: „Те (войниците) се питат: „Ако успеем в потушаването на бунта (желанието за отцепване на южните щати) какво бихме постигнали с това?” Може да им се даде само обезкуражаващия отговор: „Нищо” (страница 255). „Чудесен” начин да бъдат подкрепени президентът Линкълн и войниците на севера в тези мрачни часове на нужда!

„Системата на робството, разрушила нацията ни, е оставена да съществува и да предизвика нов бунт” (на същата страница). Очевидно погрешно пророчество. Нищо такова, както всички днес знаем, не се случи.

И отново: Перспективите пред нацията ни за обезсърчителни” (на същата страница). Да за тогавашния кратък исторически момент. Но не и за претенцията й да има Божествено откровение за бъдещето. Може ли претенцията й да бъде приета, след като, разобличена от собствените си думи, тя не можа да види победоносния край на войната в самото й начало?

Да за нея войната изглежда като авантюра, обречена на провал. Но това ли бе всичко, което БОГ знаеше по темата? Всичко, което ТОЙ би могъл да й каже? Спомнете си, тя пише чрез Божие вдъхновение, пише думите, които БОГ и казва да напише. Всичко, което тя е написала, било то в частно, адресирано писмо или във вестникарска статия, тя твърди да е вдъхновено по следния начин: „БОГ говори чрез глинения съд... В тези писма, които пиша, в свидетелствата, които предавам, ви представям това, което БОГ е представил пред мен. Нищо от написаното на хартия не представя моята гледна точка. Всичко това е, каквото БОГ ми е открил във видение – скъпоценни лъчи, сияещи от трона (от Божия трон) ” („Свидетелства”, том 5, страница 67).

Да чуем изказванията й отново в същия мрачен тон: „Както ми бе показано, тази война изглежда да е най-странната и авантюристична война, случвала се някога в човешката история... Изглежда невъзможно тази война да бъде изведена до успешен край” (страница 256) Това е то, кристално ясно, всяка дума, написана от нея, е лъч светлина от Божия трон! Тъй, че за БОГ това бе една авантюристична война, невъзможно да бъде доведена до успешен край. БОГ трябва да е бил силно изненадан, когато тази война все пак бе доведена до своя победен край.

Президентът Линкълн, в своята нужда, помоли молещите се във всички християнски общества да насрочат определен ден за молитва и пост. За тази инициатива на президента, госпожа Уайт отбеляза: „Видях, че този национален пост е обида за ЙЕХОВА! ” („Свидетелства”, том 1, страница 257) Това бе начинът й да подкрепи президента и нацията в час на нужда.

Ден преди ужасната битка в Гетисбърг, където щеше да се реши съдбата на нацията, президентът Линкълн прекара нощта в агонизираща молитва към всемогъщия БОГ. Биографите на президента свидетелстват за това. Но нито госпожа Уайт, нито някой от нейните последователи отправиха и една единствена молитва за президента или нацията. По това време бях с нея и с тях (последователите) и знам това.

В продължение на 29 години, без прекъсване, аз бях адвентист. Аз никога не отправих и една молитва за президента, конгреса, за губернатор или който и да е друг представител на държавната власт. Никога не чух госпожа Уайт, старейшина Уайт или някой от последователите им да правят това. (да се молят за представители на държавната власт). През това време често участвах в техните големи събрания, но никога не чух да се отправя молитва за който и да е от представителите на държавната власт. Въпреки, че една от най-ясните заповеди в Евангелието е да се молим за кралете и управниците и цялата им власт (1 Тимотей, 2:1, 2). След смъртта на госпожа Уайт адвентистите започнаха да се молят за представителите на държавната власт.

Отново госпожа Уайт твърди: „Тази нация ще бъде смирена в прахта... Когато Англия обяви война, всяка нация ще има собствен интерес да обслужва и това ще бъде световна война” (Страница 259). За известно време това изглеждаше твърде вероятно и имаше сериозни опасения, че това може да се случи, но това никога не се случи. Отново нейно пророчество се оказа пълен провал. Нацията ни не бе сравнена с прахта. Англия не обяви война. Уайт писа за събития, които по това време изглеждаха вероятни и писа за това, което хората около нея говореха като за най-вероятно да се случи. Ако това, както тя претендира, бе истина, то тя не би писала според своя си ум, но всичко написано би било каквото БОГ би й казал да пише. Каза ли й БОГ да пише това, което тя написа? Не знаеше ли БОГ, че Англия няма д обяви война? Със сигурност БОГ знаеше това. Ако предсказанията й тогава не бяха достоверни, то те не са достоверни и сега. Ако тя не бе Божии пророк тогава, то тя не е била Божии пророк, когато и да било.

Ето още един гаф: „Ако нашата нация би останала единна, тя би имала силата да устои, но сега бидейки разделена, нацията ни няма да устои” (страница 260). Нищо подобно не се случи. Нацията ни не се раздели. Нацията ни устоя. Не знаеше ли БОГ това по-добре от нея самата. Да, БОГ знаеше това, но тя самата не го знаеше.

Госпожа Уайт приемаше гражданската война като знак за края на света. Точно както адвентистите в последствие гледаха на първата световна война като знак за края на света. Тя казва: „Сцените на световната история се приближават бързо към своя край” (страница 260) Под заглавието „Бунтът” тя казва „Единствения значим въпрос, който трябва да занимава всеки ум е, готов ли съм за Господния ден? Времето съвсем скоро ще свърши” (страница 363)

От тогава цяло поколение напусна този свят.  Госпожа Уайт, старейшина Уайт, и почти всички, които проповядваха и чуха това са мъртви днес. Те не се нуждаят от това предупреждение, защото не доживяха да видят неговото изпълнение, така както тя го предсказа. Неопровержими провал след провал бележат  всичките й предсказания.

Отбележете как тя забрани на совите последователи да окажат каквато и да е подкрепа на правителството в усилията му да запази съюза и премахне робството: беше ми показано (БОГ й е показал), че Божият народ, който е Негово особено съкровище, не може да се ангажира в тази объркана война., защото тя (войната) се противопоставя на всеки принцип от тяхната (на Божия народ) вяра. (страница 361) Така нито един член на деноминацията не взе каквото и да е участие в опитите да се запази съюза и да се премахне робството, нито дори в ролята си на медицински работник. Ако всички биха последвали тази линия на поведение, нацията би била разделена, и робството би ни преследвало като явление и до днес.

По време на мрачните дни на гражданската война госпожа Уайт в частни разговори предупреждаваше женените двойки, членове на деноминацията, да не създават повече деца. Времето е толкова кратко и седемте последни язви са така наближили, че родените в този период деца са обречени на гибел. Но децата родени по това време са баби и дядовци сега.

Със своето живо въображение, тя приемаше ужасите на гражданската война като живо доказателство за близкия край на света. По същия начин тя възприе първата световна война и революцията в Европа през 1848 година. Ще се запомни, че през тази година избухна международна война, в която няколко европейски нации взеха участие. Януари 1849 година старейшина Бейтс публикува памфлет, озаглавен „Печатът на живия БОГ”. Публикацията разглеждаше Данииловото време на скръб (Даниил, 12:1), и изпълнението му в откровение 11:18. „Народите се разгневиха един срещу друг и въстанаха един срещу друг.” На страница 48 в тази си публикация старейшина Бейтс пише: „Времето на скръб, каквото никога не е било” (Даниил 12:1) настъпи”. В доказателство на това си твърдение, той изброява някои от участниците във войната по следния начин: „Прусия, Хановер, Сардиния, Сицилия, Неапол, Венеция, Ломбардия, Тоскана, Рим, Австрия” и т.н. На страница 15 пише следното: „Сега, когато бедата настъпи, какъв е нашия дълг?”. На страници 24 и 26 той разкрива как той и останалите са обсъждали този въпрос. Госпожа Уайт е имала видение, в което е видяла същите събития. Тя казала: „Времето на голяма скръб настъпи. Скръбта няма да приключи докато земята не се освободи от нечестивите”

След този цитат старейшина Бейтс отбелязва: „Горното е точен цитат, дума по дума, на това, което тя каза във видението си, и не е променяно по какъвто и да е начин.”

Отбележете още един случай, в който госпожа Уайт е била повлияна от Бейтс да види във видение, потвърждение на позицията, която той е защитавал в дискусията преди това. И двамата грешат!

На 3 август, 1861 година госпожа Уайт получи видение в което и е показана гражданската война, току що започнала по онова време. Тя казва:

"Това бе съвсем същото, което и всички останали песимисти предсказваха по това време – глад и чума." (Свидетелства, том 1, стр. 268)

Но нищо такова не се случи. Нямаше глад, нямаше чума. Предсказанията й напълно се провалиха. Какъв тогава бе източника на това видение? Със сигурност то не бе от БОГ, но то бе подхранено от идеите на, заобикалящите я по това време хора, по същия начин, по който тя бе повлияна и за всички останали свои „Видения”. Събитията го доказват.