Животът на Елън Уайт

Д. М. Конрайт

Променената рокля

Къса рокля с панталони

Една от най-явните грешки, които г-жа Уайт направи беше относно това, което тя нарече „променена рокля”. Наскоро след Гражданската война през 1861 – 1865 г., няколко жени обличаха и защитаваха къса, променена рокля. Тя беше дълга до около половината на прасето.¹ С това те носеха широки панталони, по дълги от роклята. Някои от адвентистките я предпочитаха като по-удобна и здравословна, но г-жа Уайт я осъди, предлагайки добра причина за това, както следва:

„Бог не иска Неговия народ да възприеме тази така наречена променена рокля. Тя е модерно облекло, напълно неподходяща за скромните, смирени последователи на Христос... Тези, които се чувстват призвани да се присъединят към движението за женски права и така наречената реформация на облеклото, може би ще е по-добре да прекъснат връзката си с третата ангелска вест... Нека само да приемат този костюм и те ще изгубят своето влияние... Те (сестрите) ще изгубят собственото си влияние и това на своите съпрузи. Те ще се превърнат в нарицателно и ще станат за подигравка... Бог не иска от нас да приемаме курс, който би намалил или унищожил нашето влияние в света.” (Свидетелства за църквата, том 1, стр. 421, 422)

Забележете, че тук тя представя Бог, като автор на това. „Бог не иска Неговия народ да възприеме тази така наречена променена рокля.” Тя казва отново:

„Ако жените носят своите рокли, така че те да са по-високо от мърсотията на улицата, на около инч или два, тяхната рокля ще бъде скромна, ще бъде запазена чиста за по-дълго време и те ще могат да я носят по-дълго. Тази рокля ще бъде в хармония с нашата вяра.” (стр. 424)

Забележете дължината на роклята: „по-високо от мърсотията на улицата, на около инч или два.”

Запомнете това. Ето какво казва тя отново:

„Християните не трябва да страдат, за да превърнат себе си в зрелище, като се обличат различно от света.” (стр. 458)

Също запомнете и това.

Това беше в 1863 г., и беше представено ясно и категорично. Но, след една година, през септември 1864 г. старейшина и г-жа Уайт прекараха три седмици в здравния институт на д-р Джаксън, в Дансвил, Ню Йорк. И двамата бяха пленени от новата „здравна реформа”, която беше представена тук. Старейшина Уайт написа ласкателна статия за институцията и този начин на здравеопазване.

Г-ца Остин, една от лекарките там, беше облечена с „променената рокля”, с панталон, под роклята, който беше като мъжки панталон. Само леко променена, това беше същата дреха, която г-жа Уайт беше проклела преди една година. Но, тя и нейния съпруг наистина харесваха роклята. Моментално самата тя я прие и започна да пише откровения и свидетелства до сестрите, казвайки, че сега Бог иска от тях да я носят. Ще видим, че след първата и визита при г-ца Остин, „Бог” промени мнението си относно роклята, тъй като тя казва:

„Сега Бог иска от своя народ да приеме променената рокля, не само, за да ги отдели от света като свой специален народ, но тъй като реформация в облеклото е необходима за физическото и умствено здраве.” (стр. 525)

Тук отново тя представя Бог като автор на новата промяна в облеклото. Тази дреха трябваше да бъде приета от сестрите не само по здравословни причини, но и за да се различават от света, като Божий специален народ. Тя цитира Числа 15:38-41, където Бог каза на Израел да носят „сини ленти” с тяхното облекло, за да се различават от другите народи. Така че сега адвентистите трябваше да облекат тази рокля, за да бъдат Божий специален народ. Това е същото нещо, което тя осъди преди една година. Тя писа относно точната дължина на роклята. Тя казва: „Бих казала, че около девет инча ще бъдат в съгласие с това, което видях, доколкото ми е възможно да го изразя в инчове.” (стр. 521) В своето свидетелство, преди да посети г-ца Остин, тя ясно каза „около инч или два” над улицата, а сега са „девет” инча. Премерете девет инча от пода и това ще стигне около половината на прасето на жена със среден ръст. Това беше начина, по който г-ца Остин беше облечена.

Г-жа Уайт приготви кройки за роклята, сакото и панталона от хартия. Тя постави реклама за тях в Ревю и ги носеше със себе си, където и да отидеше, като ги продаваше за един долар всяка. По този начин тя спечели голяма сума по лесния начин. Тя решително призова всяка жена да си купи от тези кройки. Тя казва:

„Аз ще приготвя кройки, които ще взема със себе си, когато пътувам, за да мога да ги дам на нашите сестри, с които ще се срещнем, или да ги изпратя по пощата на всеки, който иска да ги поръча. Нашият адрес ще бъде поместен в Ревю... Старите дрехи могат да бъдат прекроени с правилната кройка... Сестри, аз ви умолявам, не приготвяйте ваши кройки, според вашите собствени идеи.” (стр. 522)

Единствените правилни кройки, бяха нейните, тези, които тя обяви в църковното списание и продаде на сестрите само по 1 долар за кройка! Аз бях там, и цената беше един долар. Много бедни сестри, които не можеха да си позволят да платят тази цена, платиха долара и облякоха панталоните.

През 1867 г. аз се ожених за 19-годишна сестра в Батъл Крик. Това беше по време на кулминацията на зрелището с късата рокля. Разбира се, като съпруга на проповедник, с неохота тя облече роклята и я носи в продължение на осем години. Така че аз съм добре запознат със случая. Това беше срамно нещо и предизвикваше подигравки навсякъде. На улиците хората се спираха, гледаха я и й се подиграваха. Виждал съм групи от момчета, които я следваха и й се присмиваха, докато тя влезеше в магазин, за да се скрие от тях. И двамата се срамувахме от това, но Божия пророк каза, че това е Божията воля, и ние трябва да носим кръста си. Ето предупреждението, което г-жа Уайт изпрати:

„Аз изпълних задължението си, аз предадох свидетелството си и тези, които ме чуха и са прочели това, което съм написала трябва да приемат или отхвърлят светлината, която им е дадена. Ако те решат да бъдат небрежни слушатели, а не изпълнители на словото, те поемат своя собствен риск и ще отговарят пред Бог.” (стр. 523)

Въпросът е ясен. Купи си кройката, скрои си роклята, обуй панталоните, стани особен или отхвърли светлината, и посрещни Божия гняв! Така че голямо число от верните, облякоха роклята. Но това беше пълен провал. През лятото беше горещо поради панталоните, а през зимата глезените бяха мокри от снега. Съпрузите бяха ядосани, братята не искаха да излизат със своите сестри, а външните хора им се подиграваха и ги наричаха особняци. На момичетата, които носеха такава рокля в училище им се подиграваха и бяха отбягвани. Но в продължение на осем години сестра Уайт я носеше и я налагаше. Често седях с нея на амвона, когато тя я носеше и проповядваше за нея като задължение на християнина. Ако някога Бог и е давал откровение за нещо, той и беше дал това, защото тя го повтаряше непрекъснато. Но накрая тя видя, че то е грешка и неуспех. Така че тя отиде за известно време в Калифорния и там я съблече и никога вече не я облече. Естествено тя беше затрупана с въпроси относно причината за това, но тя просто отказа да даде каквото и да е обяснение. Тя каза, че е била дала светлината. Те можеха да я послушат или отхвърлят. Това беше всичко! Факт е, че тя беше подведена от г-ца Остин, и не можеше да го признае, тъй като беше казала, че това беше светлина от небето и по този начин направи Бог отговорен за всичко.

Вместо да приеме отговорността за подвеждането на цялата деноминация относно този въпрос, както трябваше да направи, тя прехвърли цялата отговорност на Бог, и обвини сестрите за изоставянето на тази отвратителна и омразна традиция, което предизвика необходимостта от друг „по-малко осъдителен стил”. Ето какво написа тя в 1875 г.

„Тъй като нашите сестри не искат да приемат подобрената рокля, която трябва да бъде носена, друг, по-малко осъдителен стил е представен сега.” (Свидетелства, Том 4, стр. 640)

Това е курса, който тя пое, изплъзвайки се и прехвърляйки отговорността за осъдителната традиция, която самата тя представи и се опита да наложи над своите последователи като задължение на християнина.

Но ако други хора не се подчиниха на Бог, като отказаха да облекат тази подобрена рокля, също така и тя отказа да го направи. Когато моята съпруга я изхвърли, тя изпусна дълбока въздишка на облекчение и ми каза, че никога не я е харесвала. Никой в деноминацията не я носи повече, въпреки че за нея пише във „вдъхновените свидетелства” като словото и волята на Бог. Това е още една илюстрация за факта, че г-жа Уайт в своите откровения просто следваше водачеството на някой друг и беше лесно да бъде подведена и повлияна, за да приеме фанатични и крайни идеи и да ги представи като директно откровение от Бог.

Забележки

1. Роклята достигаше на половина между ханша и колената, а не наполовина между колената и глезените.