"Защото много лъжепророци излязоха по света" 1Йоан 4:1

Писмото на Прескот до У. К. Уайт

Такома парк, Вашингтон, 6 април 1915 г.

Скъпи брат Уайт,

Благодаря за писмото ти от дванадесети март и съчувствието, изразено в него по повод смъртта на баща ми.

Разбрах, написаното за здравословното състояние на майка ти, макар да не бе включил в писмото си, изречението за което споменаваш. Виждайки как бързо един след друг си отиват от този свят ранните вярващи като майка ти, баща ми и старейшина Олсън, мисля за това колко малко от основните белези за близкото време на второто Христово пришествие са се изпълнили до сега. Замислям се дали някой от нас, свързаните с това движение, ще доживее да види изпълнението му. Това е един сериозен въпрос.

Голяма отговорност лежи върху тези от нас, които знаят, че са допуснати сериозни грешки в официалната ни литература по този въпрос и все още не предприемат каквито и да е действия за тяхното отстраняване. Редовите членове и преобладаващата част от нашите църковни служители се доверяват на нашите изказвания и използват, издадените от нас книги като достатъчен авторитет в своите богослужения. Ние сме тези, които ги подвеждат години наред да отстояват идеи, за които знаем, че не са истина. Убеден съм, че не постъпваме правилно. Предаваме доверието на нашите църковни служители и членове. Струва ми се, че сме много повече загрижени да предотвратим възможен шок в някои доверяващи ни се хора, отколкото да поправим допуснатите грешки.

Виждам в писмото ти желание за помощ, но се боя, че сега е малко късно за това. Преживяното през последните шест или осем години и по-специално нещата, за които ти говорих ми повлияха по пределен начин. Трябваше да преодолея няколко тежки сътресения. Не получих необходимото удовлетворение и душевен покой, след като посветих най-добрата част от живота си на това движение. Достигнах до извода, че най-доброто, което мога да направя е да продължа без много шум добросъвестно да върша, каквото мога, оставяйки другите да продължат без мен. Това, разбира се, е много далеч от един щастлив завършек на работата, на която посветих живота си, но изглежда е най-доброто приспособяване, което съм способен да направя. Начинът, по който написаното от майка ти бе поднесено и фалшивите отпечатъци, които то формира, и които все още се подхранват у хората, ми причиниха голямо смущение и изпитание.  Не бяха предприети каквито и да е усилия, хората да бъдат освободени от заблудите си относно лъжите, макар и неволно може би, включени в някои от нейните книги.

Безсмислено е сега да говорим за това. Години наред безрезултатно съм обсъждал това с теб. Мисля, че сме изправени пред една наближаваща криза на противодействие срещу всичко това.

Последните няколко седмици тук е тихо, тъй като повечето от братята са в полето. Времето беше доста студено. Последната събота снегът достигна до пет инча. Но днес времето е по-скоро пролетно.

Майка ми е все още немощна, макар че приема случилото се много по-добре, отколкото очаквах. Баща ми много й липсва. Те живяха заедно в продължение на шестдесет и седем години.

Офисът просперира и всички ние сме заети да отговорим на високите изисквания.

Ще се радвам да си пишем от време на време ако и ти намериш възможност за това. Моля те, предай на майка ти моите съчувствия за сполетялото я нещастие.

Искрено твой

W.W. Прескот.