Апокрифа

Ранни писания

Трето Ездра

Преди да влезнат в града, светиите бяха организирани в съвършен квадрат с Исус в средата. Той беше по-висок от светиите и от ангелите... Когато Исус поиска короните ангелите му ги подадоха и със своята дясна ръка, чудесния Исус постави короните на главите на светиите. (стр. 287-288)

Аз видях, че ако светиите имаха храна, складирана при тях или на полето, във времето на скръбта, когато меча, глада и епидемиите са на земята, тя ще бъде отнета от тях от насилниците и странниците ще пожънат техните ниви... Къщи и земи няма да бъдат от полза за светиите по време на голямата скръб, тъй като тогава те ще трябва да бягат от разярената тълпа и това ще бъде време, в което техните притежания не могат да бъдат използвани за целта на настоящата истина.” (стр. 56)

Пред нас беше планината Сион и на нея имаше славен храм, а около него имаше седем други планини, на които растяха рози и лилии. Аз видях малките деца да се изкачват или ако предпочитаха да използват малките си крила и да летят да върховете на планините и да берат от никога не увяхващите цветя. (стр. 18)

Аз ще ти пратя на помощ Моите раби Исая и Еремия, по чийто съвет Аз осветих и ти приготвих дванайсет дървета, отрупани с различни плодове, и също толкова извори, от които тече мед и мляко, и седем високи планини, по които растат трендафил и крин, чрез които ще изпълня с радост твоите синове. (2:18-19)

Елън Уайт

Второ Макавей

Всред праведните, които бяха все още в Ерусалим, на които беше открита Божията цел, бяха някои, които бяха твърдо решени да скрият свещения ковчег, който съдържаше камените плочи на които бяха написани заповедите на декалога. Те направиха това. Със скръб и страдание те скриха ковчега в една пещера, където трябваше да остане скрит от народа на Израел и Юда поради техните грехове и вече не трябваше да бъде връщан при тях. Този свещен ковчег все още е скрит. Той никога не е бил обезпокояван след поставянето му в пещерата. (Царе и пророци стр. 453)

След това на небето отново се появява ръка държаща двете камени плочи. Пророкът казва: „И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия.” (Пс. 50:6) Този свят закон, Божията правда, който беше обявен всред огън и гръм на Синай, като водач в живота, сега е открит пред хората като закон на съд. Ръката отваря плочите и заповедите са видени, написани като с писалка от огън. Думите са толкова ясни, че всеки може да ги прочете. (Великата борба стр. 639, издание от 1888 год.)

„Имало също в Писанието, че тоя пророк, по божествено към него откровение, заповядал да носят след него скинията и ковчега, при възлизането му на планината, на която Моисей някога възлязъл и оттам видял Божието наследие. Като отишъл там, Иеремия намерил пещерно жилище, дето внесъл скинията, ковчега и кадилния жертвеник, и зазидал входа. Когато после някои от съпътниците дошли, за да турят белег на пътя към входа, не могли да го намерят. А когато Иеремия узнал това, укорил ги и казал, че това място ще остане неизвестно, докато Бог се умилостиви и отново събере Своя народ. Тогава именно Господ ще открие тия неща, и ще се яви славата Господня и облакът, както се явили при Моисея,” (2 Мак. 2:4-8)

Книгата на Яшер

Патриарси и пророци

Книгата на Яшер

Той продължи да се уединява за кратки периоди далеч от хората. За известно време работеше сред народа за неговото добро чрез наставления и пример, а после се оттегляше да прекара в самота, защото гладуваше и жадуваше за онова познание, което само Бог може да даде. Общувайки така с Бога, Енох започна все повече и повече да отразява Неговия образ. Лицето му излъчваше свята светлина - светлината, която грееше от лицето на Исус. Когато се връщаше от тези общувания с Бога, дори безбожните съзираха с благоговение небесния отпечатък на лицето му.(стр. 86)

3:20. Той (Енох) продължи да живее по този начин много години, след което се скри за шест дни и се явяваше на хората за един ден от седем дни, след което веднъж месечно, а след това веднъж годишно, докато всички царе, принцове и хора го търсеха и искаха отново да видят лицето на Енох и да чуят словата му, но те не можеха, тъй като всички човешки синове се страхуваха от Енох и те се страхуваха да се доближат до него поради Божието благоволение, което почиваше на неговото лице, така че никой не можеше да го гледа, защото се страхуваха да не умрат.

Ако някой пожелаеше да вземе жените или животните, или каквото и да е, което принадлежеше на неговия съсед, той не зачиташе провосъдието или правдата, но ако можеше да превъзмогне своя съсед чрез аргументи или сила, или чрез убийство, той правеше това и се радваше на своите дела на насилие. Те изпитваха радост, когато отнемаха живота на животните... Но ако имаше грях, който надвишаваше останалите, който причини унищожението на човешката раса чрез потоп това беше отвратителното престъпление на амалгамация на хора и животни, която обезобрази Божия образ и навсякъде причини объркване. (Духовни дарби, том 3, стр. 64)

4:18. След като техните съдии и управници отидоха при човешките дъщери и си взеха жени със сила, от техните съпрузи, според желанието си, а човешките синове в тези дни, взеха от кравите на земята, от полските зверове и небесните птици и започнаха да учат кръстосването на един вид животни с други.

Сред преобладаващата поквара, Матусал, Ной и много други правеха усилие да запазят живо знанието за истинския Бог и да възпрат вълната на моралното зло. (стр. 94)

Те не искаха да признаят своя грях. (стр. 95)

Ако предпотопните жители бяха повярвали в предупреждението и ако се бяха покаяли за злите си дела, Господ щеше да оттегли гнева си както постъпи по късно с Ниневия. (стр. 97)

5:9. Ной и Матусал говориха ден след ден всичките Божии слова на човешките синове 5:10. Но човешките синове не искаха да ги чуят, нито приклониха ухото си, за да ги чуят и бяха кораво вратни.

5:11. Тогава Бог им даде 120 години, като каза, ако те се върнат, тогава Бог ще се разкае за злото и няма да унищожи земята.

.

Но на осмия ден тъмни облаци покриха небето. Последваха гръмове и светкавици. Бързо започнаха да падат едри капки дъжд. Светът никога не бе виждал такова нещо и сърцата на хората изтръпнаха от страх. (стр. 99)

6:11.В този ден, Бог причини земетресение на цялата земя, слънцето потъмня и основите на земята се разклатиха и цялата земя беше яростно разклатена, светкавиците блеснаха и гръмотевиците изреваха и всичките водни извори се пропукаха, по начин, който не беше познат на обитателите й преди това. Бог извърши това ужасно дело, за да ужаси човешките синове, за да няма повече зло на земята..

Други, полудели от страх, протягаха ръце към ковчега и умоляваха да ги приемат вътре. Но умоляванията им бяха напразни. Съвестта им най-накрая се бе събудила, за да разберат, че има Бог, който управлява небето. Те го призоваваха сериозно, но ухото му не беше отворено за техния вик. (стр. 100)

6:18. Тогава те извикаха към Ной казвайки, отвори ни за да можем и ние да влезем в ковчега, за да не умрем.

 6:23. (Ной отговори) Вие идвате сега и ми казвате това, защото сте уплашени, затова сега Господ няма да ви послуша, нито ще преклони ухото си към вас днес, за да не успеете във вашите желания.

Масивният ковчег цял се тресеше с всяка своя частица, подхвърлян от вълна на вълна под ударите на безмилостните ветрове. Ревът на животните вътре в него изразяваше страх и мъка. Но всред воюващите елементи той продължаваше да плува безопасно. (стр. 100)

28. Ковчега се носеше по лицето на земята и беше подхвърлян по водите така че всичките живи същества в него бяха разбъркани в него като яхния в казан.

29. Всичките хора, които бяха в ковчега, бяха обзети от голям ужас и изглеждаше, като че ли ковчега ще се разпадне.

30. Животните, които бяха в ковчега бяха ужасени, лъвовете изреваха и кравите измучаха, вълците зареваха, и всяко живо същество в ковчега проговори и зарида, всяко на своя език, така че техните викове стигнаха на далеч.

Патриарси и пророци

Изгубеният рай

Тогава змията беше едно от най-мъдрите и най-красивите творения на земята. Тя имаше крила и като летеше във въздуха, блестеше ослепително с цвят на полирано злато. Почиваше си върху отрупаните с плод клони на забраненото дърво, наслаждаваше се на вкусния му плод, привличайки с прелестта си окото на наблюдателя. (стр. 53)

"С блестяща шия от зелено злато извисена
из виещите се спирали плъзнали навред
по златната земя; приятен беше този образ
и хубав - никой друг след туй от змийски род по-хубав не се роди."(Книга 9)

Лицето на Адам помръкна от мъка. Той изглеждаше учуден и разтревожен. (стр. 56)

 "От другата страна Адам, когато чу за нея
за съдбоносния й грях,остана поразен,
замаян и зашеметен, додето ужас хладен
по жилите му пропълзя, размекна всички стави."(Книга 9)