"Защото много лъжепророци излязоха по света." 1Йоан 4:1
Описание на виденията на
г-жа Уайт от очевидци
Не, това не са описанията, които сте прочели в адвентните училища.
Не, това не са описанията, които сте чели в Adventist Review.
Не, това не са описанията, които сте чули от амвона или на събранията на палатки.
Какво представляват тези свидетелски описания? Това са другите описания. Това са тези описания, за които повечето от адвентистите не знаят, че те съществуват. Те са написани от християни, мъже и жени с интегритет, които бяха свидетели на виденията на Елън Уайт Тези описания рисуват съвсем различна картина относно нейните видения.
Описание на свидетел, „възлюбен брат”
(публикувано от Джеймс Уайт)
„Аз не мога да потвърдя, че виденията на Елън Уайт са вдъхновени от Бог, както вие двамата мислите, че те са. Въпреки това аз не подозирам дори и сянка от нечестност в нито един от вас в този случай. Пред теб аз ще изразя моето убеждение по въпроса, без да навредя на твоето или мое добро. В същото време, аз приемам възможността, да греша. Аз мисля, че това, което вие смятате за видения от Бог, са само религиозни мечти, в които нейното въображение пътува неконтролируемо през теми, върху които тя е дълбоко заинтересувана. Погълната от тези мечти, тя изгубва връзка с всичко, което е около нея. Мечтите са два вида, грешни и религиозни. Нейните са религиозни. Мечтите на Русо, известния френски атеист бяха грешни. Неговата тема беше безбожие и неговите мечти бяха безбожни. Нейната тема е религия и нейните мечти са религиозни. И в двата случая, мечтите са последица от предишни учения или изследвания. По никакъв начин аз не мисля, че нейните видения са от дявола.” (A Word to the Little Flock, 1847, page 22)
Свидетелското показание на Джозеф Бейтс
Въпреки че Джозеф Бейтс накрая повярва в пророческия призив на Елън Уайт видимо е, че първоначално той изрази възражения относно виденията:
„Вече изминаха почти две години, откакто видях автора и я чух да разказва съдържанието на своите видения, след като тя ги публикува в Портланд (6 апр. 1846 т). Въпреки че не виждам нищо в тях, което да воюва с Писанията, аз се почувствах алармиран и правих много опити , за дълго време, като не бях склонен да вярвам, че беше нещо повече от това, което беше представено от проточеното слабо състояние на нейното тяло.” A Word to the Little Flock, 1847, page 21
Свидетелството на адвентния проповедник Исак Уелкъм
Исак Уелком беше проповедник, който беше кръстен от Джеймс Уайт в 1844 г. и беше активист в движението на Милър. Той казва:
„Елън Г. Хармън... притежаваше странно напрегнат ум и тяло... падаше на пода... (спомням си да я хващам два пъти, за да я спася от падане на пода) по време на събрания тя говореше със силна страст и бързина, след което падаше на пода, и след това твърдеше, че прекрасни видения за небето и това, което е ставало там са и били показвани. Тя твърдеше, че Христос е напуснал мястото си на посредник, и е заел това на Съдия, затворил е вратата на спасението, и е изтривал имената от книгата на живота... Ние я видяхме в Полша, Портланд, Топшам и Брунсуик по време на началото на нейната кариера и често я слушахме да говори, и няколко пъти я видяхме да пада и чухме да разказва за чудеса, които нейния небесен Баща и позволява да види. Нейните свръхестествени и неправилни идеи не бяха лесно приемливи като видения, но като духовни идеи за невидими неща, които бяха нещо много обикновено между методистите... Тези идеи не бяха нищо друго освен ехо от ученията на старейшина Джозеф Търнър и други хора и ние ги приемаме като продукт на превъзбуденото въображение на нейния ум, а не като факти.” (Isaac Wellcome, History of the Second Advent Message (Yarmouth, Maine: Advent Christian Publication Society, 1874); Jacob Brinkerhoff, The Seventh-day Adventists and Mrs. White's Visions (Marion, Iowa: Advent and Sabbath Advocate, 1884), 4-6.)
Свидетелското показание на Лусинда Бурдик
Лусинда Бурдик и Мери Боджи придружиха Елън Хармън в молитва един следобяд през 1845 г. Следва описанието на г-жа Бурдик за това, което се е случило:
„Докато се молех, изведнъж Елън Хармън падна на земята и остана неподвижна. Г-ца Боджи веднага изпрати за Джеймс Уайт, който тя каза, че е единствения, който може да говори с нея по време на видение. Джеймс и много други дойдоха веднага на мястото и той започна да и задава най-различни въпроси.
Нейните очи останаха отворени и тя гледаше безжизнено. Понякога, когато отговаряше на въпросите, тя се изправяше вдървено до наполовин седяща позиция и отново падаше на земята. Позицията й на земята изглеждаше много неудобна, така че аз поставих главата й в скута си и така я подкрепях по време на цялото събитие.
Много от въпросите, които Уайт и зададе, бяха относно духовното състояние на хора, които живееха в околността. За някои тя каза, че са в изправни отношения с Бог, докато други имаха петна по дрехите си. Забележително беше, че тези, които имаха петна, бяха същите, които отхвърляха нейните видения или се колебаеха да ги приемат напълно...
Това състояние на транс продължи повече от един час и някой каза, че падащата роса, може да причини настинка на някои хора. Уайт каза: „Волята на Господ е тази, която може да прекрати видението,” след което тя се изправи и прие нормалното си поведение.
Скоро след това, доверието и интереса в тази фанатизирана двойка изчезна, тъй като виденията бяха не само детински и лишени от смисъл, но абсолютно противоречащи си едно на друго. Значителен скандал беше предизвикан от интимността между този мъж и тази жена, но „приказките” постепенно заглъхнаха след тяхната женитба през 1846 год., около една година след случая, който току що беше описан. (Letter from Lucinda Burdick, Bridgeport, Connecticut, Sept. 26, 1908)
Друго свидетелство на Лусинда Бурдик
"Запознах се с Джеймс Уайт и Елън Хармън (сега г-жа Уайт) през ранните месеци на 1845 г. По време на първите ми срещи с тях, те бяха част от див фанатизъм – седяха на пода, вместо на столове и пълзяха по пода като малки деца. Тези странности бяха приети като белег на смирение. Те не бяха женени, но пътуваха заедно. Елън получаваше това, което е наречено видения. Тя твърдеше, че Бог и е показал във видение, че на десетия ден в седмия месец, на 1844 г. Исус Христос е станал и е затворил вратата на милостта, като е напуснал посредническата си служба и целия свят е бил обречен и изгубен, и повече никой грешник не можеше да бъде спасен. Много скоро след това тя претендираше, че е видяла, че съботата трябва да бъде пазена като почивен ден. Нейните видения бяха нещо ново и в началото нямаше решителна опозиция срещу тях в различните църкви, които те посещаваха. Те причиниха много дискусии и вълнения и изглеждаше, че всички са предразположени да изследват нещата. Но след известно време нейните видения започнаха да си противоречат. Това беше потвърдено от мен и други, които я бяхме видели, когато получаваше видения, че тя можеше да изпадне във видение, когато поискаше (това е нещо, което тя призна) и че Джеймс Уайт можеше да ги контролира и да прекъсне видението, когато поискаше. (An Examination of Mrs. Ellen White's Visions, Miles Grant, Boston: Published by the Advent Christian Publication Society, 1877)
Елън Уайт признава, че свидетелите се съмняваха в нейните видения
Елън Уайт забеляза, че „много хора”, които бяха свидетели на нейните видения чувстваха, че те са свидетели на фанатизъм и хипнотизъм.
„... ако Господ иска да ми даде видение по време на събрание, някои хора ще кажат, че това е резултат на възбуда и хипнотизъм.” (Testimonies Vol. 1, p. 71)
„Ако получех видение по време на събрание, много хора ще кажат, че това е резултат от възбуда и хипнотизъм.” (Early Writings, p. 21)
Въпрос:
Ако Елън Уайт извършваше свръхестествен подвиг във видение – като например да спре да диша за около един час, да държи предмети със свръх естествена сила и др., защо тогава тези, които бяха свидетели на нейните видения казваха, че те са в резултат на възбуда и хипнотизъм?
Съществуват само два възможни отговора на този въпрос:
Свидетелите действително вярваха, че жертвите на „възбуда” и „хипнотизъм” могат да спрат да дишат за дълъг период от време и да притежават свръхестествена сила.
ИЛИ
Свидетелите не видяха нищо свръхестествено.