"Защото много лъжепророци излязоха по света." 1Йоан 4:1
Какво да кажем за голямата Библия?
Една от популярните адвентни
легенди ни казва, че г-жа Уайт е извършила подвиг с изключителна свръхестествена
сила. Историята
казва, че се предполага, че в продължение на 30 мин., тя е държала 18
килограмова Библия над главата си, прелиствала е страниците и без да гледа е
цитирала стиховете, които е посочвала с пръста си. Дж. Н. Лоугбороу описва този
удивителен случай, както следва:
„Аз ще спомена някои факти относно третото й видение, това което тя получи в бащиния си дом, което е споменато в глава 13, стр. 212, както беше ми казано от бащата и майката на г-жа Уайт, нейната сестра, г-жа Сара Белден и други хора.
„В стаята, в която видението й беше дадено, на бюрото имаше голяма семейна Библия. Тя беше издание на Джозев Тейл от 1822 г. Книгата е 18 на 11 инча и е дебела 4 инча и тежи малко повече от 18 паунда. Бидейки във видение тя се изправи и взе тази тежка Библия с лявата си ръка, която беше отворена, и я издигна в прав ъгъл със своето тяло. След това в продължение на повече от половин час с дясната си ръка тя прелистваше страниците от място на място и посочваше различни стихове в Писанията, които тя повтаряше, а очите й бяха отправени нагоре и в противоположна посока на книгата. Нейната сестра Сара, (по-късно съпруга на Стивън Белден) или други от присъстващите гледаха всеки от текстовете, които нейния пръст посочваше и видяха ясно, че във всеки от случаите тя изговаряше стиха, който пръст й посочваше. Майка Хармън каза, че Елън, в своето нормално състояние „беше неспособна, поради липса на сила, да повдигне тази тежка Библия от бюрото; но във видението тя можеше да я държи толкова лесно, колкото джобен формат, Нов завет. (Great Second Advent Movement, pp. 236-37)
Може би си заслужава да отбележим тук, че г-н Лоугбороу не беше очевидец на това събитие. Историята му е била предадена от поддръжниците на г-жа Уайт, нейното семейство и приятели, които са присъствали на видението.
След това г-н Лоугбороу цитира това, което г-жа Лунт е видяла при друг случай:
"Със семейството на баща ми посетихме събранията на сестра Хармън в Топшам през 1845 г. и по време на тези събрания тя имаше видение. Това беше първия път, когато я видяхме във видение. Там имаше една от тези стари, осем килограмови Библии (семейната Библия на Тейл) принадлежаща на брат Къртис. Когато беше във видение сестра Хармън взе тази тежка Библия, и посочваше стиховете в Писанието, като прелистваше страниците, а очите й гледаха нагоре, на далеч от книгата. Текстовете, които тя повтаряше бяха думи на напътствие, насърчение или порицание. Друга особеност в тази изява беше позицията на книгата. Тя я държеше върху отворената си ръка, под ъгъл от 45 градуса и никой друг не можеше да държи книга под подобен ъгъл, без тя ка се изплъзне отведнъж от ръката им; но сестра Хармън държеше тази Библия под този ъгъл за няколко минути, а семейството мислеше, че тя е залепена за ръката й, като я показваше от човек на човек в стаята.” (Пак там, стр. 238)
Отделяне на фактите от фантастиката
Историята на Лоугбороу оставя достатъчно място за въображението. Държеше ли г-жа Уайт Библията със своята ръка в продължение на повече от 30 мин. Под 90 градуса ъгъл? Това е явно чудо! Опитайте и ще се убедите! Аз можах да държа 8 кг. в това положение само за 20 секунди! Но почакайте! Той не казва, че тя я е държала така в продължение на цялото това време, а в писмото на г-жа Лунт не се споменава за прав ъгъл или свръхестествена сила. Факт е, че г-н Лоугбороу казва, че г-жа Уайт посочваше стихове в книгата – което е напълно невъзможно, когато ръката е напълно протегната (опитайте, ако не ми вярвате).
Това
е опростена версия на физиката. Сбора от силата, който се изисква, за да държиш
нещо в ръката си е изразен чрез формулата:
Силата = Тежестта х Разстоянието х синуса на ъгъла
Така че, ако г-жа Уайт е държала 8 килограмова Библия в ръката си, на 60 см. от нейното рамо, под 90 градуса ъгъл.
18 х 2 х 1 = 36
Ако г-жа Уайт е държала тежестта поставена на ръката й с център на гравитацията на нейния лакът...
18 х 1 х 1 = 18
Ако г-жа Уайт е държал Библията на ръката си под 45 градуса ъгъл...
8 х .1х .7 = 12.6
Както можете да видите, количеството сила, която се изисква варира в зависимост от това, къде е разположен обекта върху ръката. Така че нека отново да се вгледаме в историята, за да се опитаме да видим къде е била Библията.
Къде беше Библията?
Лоугбороу казва, че книгата е била поставена на „лявата ръка” на Елън за „30 минути”. Така че ние можем да предположим, че Библията е била върху ръката и повечето от времето, като центъра на гравитацията е бил по всяка вероятност около нейния лакът. Имайки центъра на книгата близко до нейния лакът, ще намали усилието, което се изисква за държене на книгата с почти 50%. В тази позиция, тя ще може да посочва стиховете със своята дясна ръка.
Погледнете жената в дясно. Ние вярваме, че това е начина, по който г-жа Уайт е държала Библията в по-голяма част от събранието. Тази позиция е естествена за човек, който иска да поддържа тежък, неудобен товар на ръката си. Това е подобно на начина, по който майка носи детето на ръцете си. Горната част на ръката е насочена надолу, покрай тялото, което доближава центъра на гравитацията близко до тялото. По този начин лакътя може да бъде подпрян на левия хълбок за допълнителна опора. Долната част на ръката е пречупена под 45 градуса ъгъл, което допълнително намалява усилието. Държейки книга по този начин изисква по-малко от една двадесета от силата, която се изисква за държане на книгата с протегната ръка в прав ъгъл.
Забележете
мъжа в ляво, който държи голямата Библия. Забележете как горната част на ръката
му е пречупена под 45 градуса ъгъл, което намалява тежестта с 30%. Забележете
също как центъра на книгата е върху ръката му близко до лакътя му, което
намалява теглото с около 50%. Забележете как другата ръка поддържа Библията. За
да може Библията да бъде държана с една ръка, тя трябва да бъде приближена до
тялото, така че то да бъде използвано да я поддържа в равновесие, за да не падне
от ръката. За това ние вярваме, че Елън е държала Библията близо до своето
тяло. Ще бъде много трудно да се балансира Библията върху ръката, освен ако е
била близо до тялото.
Мистериозният
ъгъл
Лоугбороу не казва нищо относно ъгъла на Библията на дланта на г-жа Уайт, тъй като неговото описание поставя Библията върху нейната ръка, а не в нейната длан. В описанието на г-жа Лунт, тя вижда книгата в дланта на г-жа Уайт, под много неудобен 45 градуса ъгъл за „няколко минути”. Ако кожата, с която Библията е била подвързана е била много груба, това е бил трик, който е много трудно да бъде изпълнен. Това може да бъде наречено чудото на залепващата ръка. Опитайте го! Опитайте се да държите книга под 45 градуса ъгъл. Никак не е лесно. Сега, опитайте се да я държите под 30 градуса ъгъл. Много по-лесно. Така че въпроса, който трябва да зададем е колко добра беше г-жа Лунт по геометрия?
Цитиране на текст по памет
Казва се, че по време на събранието г-жа Уайт е посочвала текстове и ги е цитирала, без да гледа в тях. Ако можем да намерим текст в Библията и да го посочим, без да гледаме, ще бъде голямо постижение. Изглежда, че това е, което Лоугбороу иска от нас да повярваме и ние само може да се надяваме, че г-жа Уайт не е поглеждала с края на окото си, когато е цитирала стиховете. Относно цитирането на стихове по памет може да кажем, че г-жа Уайт е държала на запомнянето на текстове от Писанията, както може да се види от нейните писания, където тя често възхваляват ползата от това:
„Нека по важните цитати от Писанията, които са свързани с урока, да бъдат запомнени, не като задължение, а като привилегия. Въпреки че в началото паметта може да бъде слаба, с времето тя ще заякне чрез опитите, така че след време вие ще се радвате на съхранените в ума думи на истина.” (Signs of the Times, May 19, 1887)
Най-вероятния сценарий
Какво е това, което наистина се случи? Свръх естествена сила? Чудотворна „залепваща ръка”? Свръхестествена способност за намиране и запомняне на цитати? Може би нито едно от тези не се е случило. Може би те не са се случили. Ние не можем да кажем това със сигурност, тъй като не сме били там. Ние не знаем колко вероятно е било за нейните приятели и семейство да преувеличават относно нейните способности, за да могат да убедят други да вярват в нея. Ако търсим свръхестественото в този случай и ако сме предразположени да вярваме, че нещо свръхестествено се е случило там, тогава ще открием това, което търсим. Но можем ли да намерим естествено обяснение за всичко това?
Ето какво вярваме, че е най-вероятния сценарий за тази вечер в дома на баща й.
Г-жа Уайт беше на събрание, оградена от приятели, семейство и поддръжници. Г-жа Уайт отиде и взе голямата Библия и я постави върху лявата си ръка, като центъра на книгата е бил близко до нейния лакът, а лакътя й е бил опрян в тялото й като е поддържала Библията така както майка държи детето си. По този начин тя е можела да сочи в нея и да поддържа тежестта й с тялото си, което й е помогнало да носи Библията в стаята в продължение на 30 мин. От тази позиция тя е можела да види главата и стиха, на които Библията е била отворена. Когато е виждала стих, който е знаела, тя го е цитирала по памет. Също тя е държала книгата до своето тяло, а понякога над рамото си, но по всяка вероятност за кратко време. След събитието, нейните приятели и семейство, които искаха да убедят другите, да вярват в нейната сила, представиха събитието с най-възторжени термини.
Колкото до г-жа Лунт, тя казва, че книгата е била върху нейната „отворена ръка” за „няколко минути”. Явно Елън е взела Библията върху дланта си за кратко време и това се е сторило на г-жа Лунт като остър ъгъл или г-жа Лунт е видяла това, което е искала да види тази вечер. Вие решете.
Ето какво казва председателят на Генералната конференция
Председателят на Генералната конференция на църквата на адвентистите от седмия ден А. Г. Даниелс познаваше г-жа Уайт в продължение на повече от 40 години. Вслушайте се в мъдрия съвет, който той даде на 30 юли 1919 г. по време на конференция относно духа на пророчеството:
„Относно доказателствата: Аз се различавам от някои от братята, които са събрали доказателства или данни относно автентичността на този дар. В това отношение аз вярвам, че най-силните доказателства се намират в плодовете на този дар в църквата, а не във физическа и външна изява. Например, чувал съм проповедници, които казват, а също така съм го видял и написано, че веднъж сестра Уайт е носила тежка Библия и вярвам, че те казват, че Библията е тежала 18 паунда на протегнатата си ръка и гледайки към небето е цитирала текстове и е прелиствала страниците на книгата, сочейки отделни текстове, а очите й са били отправени към небето. Аз не знам дали това някога е станало или не. Аз не съм сигурен. Аз не съм го видял и не си спомням да съм разговарял с някого, който го е видял. Но братя, аз не смятам тези неща като много добро доказателство. Аз не вярвам, че това е най-добрия вид доказателство. Ако аз бях странник в събрание, в което проповедника споменава за това събитие, аз щях да имам моите съмнения относно него. Аз бих искал да знам дали той го е видял. Той трябва да каже, че той никога не е виждал това. Тогава аз бих го запитал. Някога виждал ли си някого, който го е видял? И той трябва да отговори, не, никога.
Точно колко от това е истина и колко точно се е промъкнало в историята, аз не знам. Но аз не вярвам, че това е вид доказателство, което искаме да използваме. От дълго време аз обръщам внимание на тези неща – тяло без дъх и отворени очи. Може би това са неща, които са придружавали дара в ранните дни, но със сигурност те не го придружаваха в по-късните дни и аз вярвам, че този дар беше толкова искрен, и използваше същата мисъл през тези късни години, както и през ранните.
Настоятелството Уайт разтяга ли истината?
Посетителите в Настоятелството Уайт, в Такома парк, Мериланд, могат да видят тежката Библия, която се предполага, че г-жа Уайт е държала във видение. Бившия адвентист, Уолъс Стейтъри пише относно това:
„Моят помощник в последната ми учителска работа в адвентната църква в Пенсилвания, беше правнучката на сестра Уайт. Аз дискутирах това предполагаемо събитие с нея и тя беше съгласна, че то никога не се е състояло. Тя телефонира на своята майка, която работеше в Настоятелството Уайт във Вашингтон, Мериланд, и я запита:
`Защо все още показвате тази голяма Библия на хора, които идват на посещение, след като знаеш, че събитието никога не се е случило?”
Нейната майка отговори:
„Но ти трябва да видиш лицата им, когато я видят!”
(Are Seventh-day Adventists False Prophets? A Former Insider Speaks Out, p. 5)